Най-накрая намерих време да кажа и аз две-три думи за сватбата.
Да започна с това - беше точно както я исках.
С мъжа ми живием от 7 години вече заедно, от 10 сме двойка и някакси нито един от двамата не си представяше онази лудница, която е традиционната сватба. Но знаехме, че един ден трябва да го направим, за да бъдем и официално семейство

И се решихме. (всъшност се почувствахме прекрасно, когато решихме да го направим) И почти единодушно решихме да е тиха скромна церемония.
Освен родителите сестрите и бабите поканихме само приятели. Нямаше DJ, фотографи ни бяха приятелите, нямаше взимане на булка, пълнене на обувки и ритане на менчета. Нямаше нищо, което ние не искахме

Беше прекрасно.
Подписахме в делничен ден, точно на деня на десетата ни годишнина откакто сме заедно. Присъстваха само кумовете и някои приятели. Въпреки това толкова се развълнувах, че не помня почти нищо

, бяло петно ми е какво говореше жената от обредния дом.
След това си спретнахме прекрасен незабравим ден. Почерпихче се на най-красивото заведение на плажа тази година, където ни чакаха свекъра и свекървата да ни приветстват и да ми пожелаят добре дошла в семейството. А след няколко часа хапване и пийване цялата банда отидохме в детския кът на морската градина и с официалните дрехи се метнахме на блъскащите колички

Това всички ще го запомнят

Официалната лудница беше в събота, два дни по-късно.
Станах рано да посрещна моите родители и да си направя букета. Заслужаваше си усилията. Удоволствието да се получи в ръцете ми, възхитените погледи на околните. За мен беше най-прекрасният и единствено мой букет. Всичко това на цената на един час време.
(същото удоволствие ми достави сама да си украся всичко останало)
Отидох при фризьорката и тя както бяхме говорили, без пробна прическа, успя семпло и привидно небрежно (точно както исках) да ми прихване косата. После дойде гримьорката която също се справи прекрасно.
Беше една прекрасна лудница в апартамента с двамата младоженци, двете семейства и още няколко приятели. Но не ми пукаше, това беше моят ден!!! Аз призовавах нервните към спокойствие.
Тръгнахме към църквата бързайки и закъснявайки естествено

Ритуалът в църквата беше прекрасен. Успя да разплаче освен двете майки и баба ми също и сестра ми, нищо че през цялото време беше заета и да снима.
Попа беше страхотен, накрая извика кумовете по-наблизо и ни каза прекрасни думи как с тях сме вече духовни роднини освен явно близки приятели и вече сме свързани завинаги и с тях. Каза ни, че вече сме венчани пред бога и той ни е благословил семейството. Не знам дали го казва на всяка сватба, но беше много хубаво и естествено, докато ни казваше тези неща ни се усмихваше.
Отново ми се губят много моменти, защото бях доста развълнувана. Май адреналина причинява бели петна в паметта

.
След това естествено имаше много снимки пред църквата. (за жалост на вече умлелия от жега младоженец

и донякъде за мой страх, защото не съм фотогенична изобщо и винаги когато знам, че ме снимат гледам дървено и после не се харесвам) Естествено дойде и момента в който ние се стоим и само хората около нас се сменят за снимките.

Хвърлих букета и за моя радост го хвана най-добрата приятелка на сестра ми. Тя и сестра ми бяха тези, които му се възхитиха най-много и казаха, че е прекрасен, семпъл, истински и различен от типичните букети, които излизат от цветарските магазини

Поразходихме се и се поснимахме още докато стане време за ресторанта, пихме кафе, беше забавно как хората ме гледаха, булката дето се разхожда пеша по улиците (църквата е на 5 мин. от ресторанта и всичко това на входа на морската градина във Варна

)