Влизам набързо да ви покажа най-важното-СНИМКИИИИ
Сложила съм в галерията няколко, че нямам време да ги качвам по сайтове!
Първите две вечери почти не сме спали, хем я кърмя на поискване, но много мрънка нощно време, а през деня спи непробудно между храненията Папка добре, но се притеснявам дали й стига, ама щом спинка после Целувам ви всики и много ви благодаря за подкрепата и пожеланията!!!

Боже колко косичка има малката много е хубава  Ама и мама е хубавица 
Когато имаш повече време и сили разкажи как мина раждането, ама гледай да е по скоро да не забравиш детайлите 

Голям бонбон Да ви е жива и здрава и вие покрай нея. Радвам се че всичко е ок.

Сладурана, пу, пу, да расте засмяна и послушна

Oлееее Йонии   ама невероятен бонбон е щерка ти - ще я изям, много е сладка и каква буйна косичка си има, малката принцеска, ти сияеш на снимките  
Да е жива и здрава Анелийка, да порасне голяма и мама и тати да се гордеят много с нея  
Целувки  
Не мога да си пусна поста- хихи
Леле с Росито все едно сме се наговорили какво да пишем 

Много красива мама с много сладка щерка. Да сте живи и здрави, Baby! 

И благодаря на баба, че тне ни остави без новини. 

Йоанке-калпазанке, имаш си прекрасно малко съкровище с много коса  Да ви е жива и здрава. А ти си много хубава на изписването, всички сте много сладки 

BaBy, видях, че вчера е била 2-та годишнина от сватбата ви. Честито бъдете много много щастливи

Ох, ми как мина раждането, вярно е, че мога да забравя детайлите, защото много ми се иска да не мисля вече за това...Но важното е,ч е сме живи и здрави!!!
Сутринта на 27-ми срещу 28-ми се събудих от болчица ниско долу, последва и втора, аз си чакам да отминат и да продължа да спя, обаче изведнъж започва да ми тече нещо между краката и аз веднага тичам в банята, крещя на Емил да става, а той така се уплаши, викам май са водите, а той вика, еми леглото е в кръв, като стигнах в банята, осъзнах, че от мен направо шурти кръв и падат парчета съсиреци, влезнах да се измия, за да се облека и да тръгваме към болницата, ама то не спира, не мога да се измия, слагам превръзка, тя се пълни, сложих още две, един стар анцуг и хавлия между краката, един плик да седна в колата( гледай какво нещо, съобразила съм, че мойта кола е отвън, а тя е със светла тапицерия и ми беше важно да не изцапам с кръв!!?!?!?). По пътя видях, че е 4 часа, а Емил ми спира на червено, викам абе човек пусни аварийните и давай бързо, спешно е!!! Сега като се върна назад, изпаднах в паника, но бях по-организирана от него, той миличкия не знаеше къде се намира! Отиваме пред Токуда и в същото време виждам как спира още една кола и си мсиля, абе сега и тая ако е бременна?!!? И момичето наистина и то ражда и двете тичаме към вратата, оттам викат акушерка, тя жената току що събудена не може да разбере какво става, та чак две раждащи, ама като ми видя кърпата с кръвта набързо ме набута в един кабинет, дойде някаква дежурна лекарка, която ведна ме включи на тонове и аз като чух, че беба си има тонове доста се поуспокоих!

Оттам ме гледат и на видеозон, но в този момент виждам как на лекрката физиономията и се друпна, шушна си нещо с акушерката, а тя с трепереща ръка започна да звъни на мойта лекрка, в това време санитарката ми сложила подлога, която вече е почти пълна с кръв и аз усещам как ми става много студено и много ми се спеше, почнаха да ми бутат документи да подписвам докато лежах още, за да ме приемат и както си бях на леглото с него в операционната... Викам си, еее, как исках да си родя нормално, след 1 минута гледам и мойта лекрак дойде, пребледняла, мене ме разпънаха на ситеми, овързаха ме, сложиха ми кислород и после анестезиолога ми вика лека нощ и ми сложи друга маска, а аз заспах мигновенно и дотам! Събудих се в една болнична стая, овързана с хиляди системи, с кислородна маска на устата, катетър, абе ужас направо! И гледам Емил до мене, бял като платно, а аз като в безтегловност, но бързо се осъзнах, той ми показа на клипче бебата и каза, че е в интензивното, оттам започнаха да ми се изреждат лекари да ми обясняват, аз как съм какво е станло, че беба е в интензивното, че повръща и ака кръв и цели съсиреци от отлепената ми плацента, че се надяват да се оправи и аз направо се втрещих! Успокоиха ме, че не е в кувиоз, че не е обдишвана, че е на системи и под постоянно наблюдение. Емил ми каза, че лекарите са му казали, че в 90% от случаите бебето можело да не оживее особено ако е вдишвала и има в дробовете кръв, но слава на Бога, беше само гълтала.

Мали Бейби ужас, не знам какво да кажа. Радвам се че всичко е наред, това е най-важното. Ти как си след операцията    И има ли някакви причини за отлепване на плацентата или такъв ти бил "късмета" 

По някое време ми я донесоха само за една минутка да я видя, много странно ми стана, едно смесени чувства в мен, не можах да повярвам, че това е моето дете, че нея съм чакала девет месеца, все си я представях, ама сега ми се видя много странна, но сигурно съм била замаяна от упойката още, защото доста моменти, разговори и телефонни разговори ми се губят. И така минаха 4-5 дни в болницата, още първия ден вечерта ме накараха да стана, тогава много ме боля, но се разходих из стаята, най-много ме болеше когато кашлям, защото ме бяха интубирали и нали си бях и болна и така кашлях, имах чувството, че ми се разкъсва операцията. Но още на другия ден като  ми маханха катетъра започнах да си ствам, сложиха ми водоустойчива превръзка, изкъпах се, че бях от колената до гърдите в йод, между кракта кръв, измих си косата, че приличах на баба Яга и се почувствах човек.
Дойде поредния лекар да ми каже, че все още малката изхождала "малиново желе" и състоянието й било "задоволително", като се ядосах-тя едн аботурка лекарката, дошла като на рапорт и й викам-какво значи задоволително?!?! Добре ли или не?!?! Отидох да я видя, а тя една мъничка, плачка, никой не я гушнал след раждането,стори ми се много уплашена, нправо се разплаках...
Казах ми, че са опитали да й дадат глюкоза, но я е повърнала и че на следващия ден ще я захранват с АМ, да видят дали ще го приеме, отделно, ще й сложат и някакъв друг препарат, защото се съмнявали, че има кървене и от стомаха или червата и че имала проблем с кръвосъсирването, направо изстинах!?!?
Слава Богу захранои се с млякото и даже почнаха да ме викат да я кърмя, но след това направи жълтеница и два дни стоя и на лампа, направо много тежко ми беше!
Но всичко мина и замина, на деветия ден ни изписаха по живо по здраво и ни пожелаха да не се връщаме повече в тоя сектор-ДАНО!
И така, вече сме си вкущи, беба си проявява характер, храниме се на поискване и така
Първите две нощи много не спахме, ще видим днес как ще е
Надявам се да не съм ви отегчила с дългите си постове! Целувки на всички!!!

Петрова83, благодаря ти!!!

Ами Гери, лекарката ми каза, че не може да се знае причината стават такива неща, но аз не съм имала някакви болести, при които се случва, така че за нея било направо шок, че с мойта перфектна бременност се е случило така Но все пак аз не съм се пазила много, Емил беше с патерици три месеца, така че аз съм си носила пазаруването, мъкнала съм какво ли не, не се спрях просто, отделно бях и болна последните дни, което също може да е причина, а и последния ден макар и болна юрнах Емил да чистим и ме беше заболял корема, но аз си мислех, че е нормално две седмици преди термин и така,лошото само е, че ми казаха, че при втора бременност има вероятност пак да се случи...трябва много следене, почивка и по-ранно секцио...
Така че момичета- пазете се, почивайте си и не се напъвайте излишно, толквоа бързо минават тея девет месеца, че направо не ми се вярва и сега особено е много опасно, пълно е с вируси и грипове, бременните и малките деца-да ограничат контактите, че е много опасно!!!
Целувки на всики от нас!!!