Много е красиво всичко, комплименти на Раличка, а булкатааааааааааааааааааааааа - не знам какво да пиша, опитвам се да направя сравнение, но най-доброто, което ми идва на ума, е принцеса - наистина си като принцеса, Мими. Направо не мог да откъсна очи - роклята ти, лицето, усмивката, очите, после пак роклята - чак ми става неудобно 

Честито, мило младо семейство Страхотни сте, запазете тези пламъчета в очите и до диамантената сватба

Благодаря МНОГООООООО!!!


Тъкмо добавях последни корекции по албума е щях да пиша че вече съм качила снимки. Успях да отсея 450 от 4500 много ми беше трудно и доста време ми отне и доста от нещата просто не съм качила но се ограничих само от снимки на едния фотограф а и не искам да ви отегчавам и 450 не са малко На който не му се разглеждат всички препоръчвам фотосесията, там се забавлявахме най много и сега като ги гледам пак ми се иска пак да съм булка Беше уникално!

Все не мога да намеря повече време да седна да попиша и аз малко днес си мислих точно товае да правя но се оказа че любимия днес не е на работа и ще си правим романтична ТВ атмосфера в къщи а и вън вали просто не е за изпускане хихих!

Много съм щастлива...момичета ОМЪЖВАЙТЕ СЕ страхотно е! По щастлива съм със всеки изминал ден!

Целувки и до скоро!

леле 6егува6 ли се...как би ни отег4ила с тези емоционални снимки 
никак не са много страхотни сте    изгледах ги вси4ки до една с голям интерес 
на всяка снимка сте толкова емоционални и сияе6ти 4е не пренесохте и мен в настроението което е било...

пожелавам ви най-искрено цялото 6тастие на земята и не спирайте да се оби4ате така дори след о6те 30 години заедно...

Ето ме пак тук, имам малко време да поразкажа как мина нашия ден на тези които им е интересно приятно четене  

Така общо взето организирах всичко сама почти половин година се занимавах изцяло с детайлите около сватбата, исках всичко да стане хубаво и подредено и после да не съжалявам за нищо. Със съпруга ми искахме най вече този ден да остане незабравим както за нас така и за нашите близки. И двамата обичаме да се глезим и да си угаждаме и от малко умуване стигнахме до решението да не пестим за сватбата но и същевременно да не се изхвърляме прекалено много за неща които не са в наш стил. И двамата искахме голяма сватба на каято да поканим хората които обичаме..а цялостния облик да отразява нашите характери и чувства. Та така мисля че успяхме да направим една елегантна, романтична, пищна от идеи и същевременно без да я претрупваме сватба на която се забавлявахме от сърце!

Седмица преди големия ден бяхме готови и с най малките дреболийки, всичко трябваше да върви по план но уви на самия дет беше пълен хаус. Както знаех всичко къде е и кой отговаря за него така се объркаха нещата че по едно време нямах и най-малка представа какво се случва. Но въпреки всичко деня ни беше уникален, бях по щастлива от всякога.



Част 1   Церемонията

Сутринта се събудих изключително спокойна, сама не вярвах даже как успях дори лекичко се притесних дали това е нормално все пак се омъжвах. С майка ми отидохме до салона в който и двете ни правиха косите и грима а там вече ни чакаше фотографа. Тя определено беше по притеснената но благодарение на екипа ( фотографа гримьорката и фризьора са приятели) стана такъв купон, през цялото време сме се смяли че маминка се усмихна на бързо а на мен ми се оставаше още да си приказваме но нямах особенно време.. След като си видях крайния вид се поуспокоих, може би това ми беше едно от най-големите притеснения дали ще стане това което исках..малко се различаваше от главната ми концепция но пък се харесах и от там тръгнахме към вкъщи.

Паркирам пред вкъщи и какво да видя милия ми баща поръчал балони с хелий и пред вкъщи и пред входа и по стълбите беше украсено с бели и розови балони страшно ме зарадваха. Влизам в къщи а там вече шаферките щъкат на пред на зад..много ми помагаха през целия ден, дадох им последни задачи кой за какво отговаря и тръгнах да се обличам при което изведнъж разбирам че жартиера ми го няма. Голямо търсене падна..аз се изнервих а майка ми 10 пъти повече защото се оказа че май го е изхвърлила с разни неща .. нали ми е прибрана. А той ми беше подарък от М Тейлър отиваше ми на роклята и беше толкова нежен с едно мъничко камъче страшен! От там звъня на кумата...тя ме увери че ще намерим жартиер аз да не мисля за това...Не знам как организира и кой от къде е търсил в събота 1ч преди церемонията жартиер но на края всичко беше 6 дори и ми хареса как изглеждаше.

О забравих още нещо докато си обличах роклята какво стана...едва ме закопчаха!!! 2 дни преди това ми ставаше перфектно ама явно бях качила и не могат да ми вдигнат ципа. Едно малко копченце от вътрешната страна се скъса от там майка ми започна да шие..побърках се! Какво щях да правя..! Шаферките и те се включиха..на края се закопча..едва дишах! Добре че бързо се отпусна.

И така..помотахме се малко из къщи докато не чух свирки от колите на милото. Лекичко надникнах зад пердето да го зърна...и..а...какво да видя!!! Моя любим е с друг автомобил не този който планувахме. Супер ме зарадва..явно е запомнил когато преди време му споделих че видях едни младоженци в един мерцедес малък кабрио и мрадоженеца си возеше булката и колко много ми е харесало..някак си ми се видя романтично. И така..милото пристигна с кабрио на всичкото отгоре екрию и се вписваше перфектно с украсите.

От там се започна едно бутане..явно е било купон защото чувах смях и викане през цялото време. А аз затворена със шаферките в спалнята..само едната от тях естествено тази която работи като главен счетоводител излизаше да види как вървят нещата. Кумата ми влезе по едно време. Не я бях виждала толкова хубава до сега. Тя искаше да ме изненада и не ми казваше дори цвета на роклята и..Обаче се беше постарала доста и самата тя беше като част от цялата визия на сватбата. Дори имахме и двете букети които съвпадаха идеално с цветовата гама. Шаферките и половинките им ме дадоха мноооого трудно... Но като влезе милото при мен..направо се разтреперих. Уникален момент..а той беше толкова красив..ох... Продължихме със рутинните неща..слагане на обувката,бутониерите.

Много държах баща ми да ме изведе а не кума..и като разбра милия така се развълнува. Като слизахме по стълбите усещах как грижовно ме държи и внимаваше и преценяше всяка стъпка..много го обичам.
Като излязахме започнаха да гърмят конфети което също беше част от изненадата и така качихме се в колата и тръгнахме към ритуалната зала. Бях с мъжа на живота ми и най близките ми приятели..4мата в колата слушаме готина музика а зад нас колите здраво свирят. Хората по улиците се спираха да ни се усмихнат а някой дори помахваха..сладури! Разни такива детайли правят деня още по специален.

Пред ритуалната зала видях по голямата част от гостите..всички така ни се радваха..снимаха..чувствахме се повече от звезди. По едно време дойде една лелка да ни се поскара защо още не влизаме а същевременно половината шаферки и родителите ми още ги няма..нито халките са в нас..нито документите..абе нищо за ритуала нямахме...та да замажем малко положението. Но дойдоха де..бяха се забавили по светофарите. Дойде момента за ритуала. Той беше най-тържествената част от сватбата. По едно време мислих да правим изнесен ритуал в ресторанта но сега и грам не съжалявам.. просто усещането е незаменимо. Самата зала която си избрахме беше много голяма, светла и слънчева и дори всичките 160 човека в нея не я направиха да изглежда тясна. Гостите бяха вече вътре...чух сватбения марш и взех да потрепервам..първо по лентата минаха четирите ми шаферки..много държах да е така добре че не ми отказаха от ритуалната...след малко и ние с милото а зад нас кумовете ... имахме и украса от стойки с органза и запалени свещи което направи обстановката още по красива. Когато направихме пърните крачки по пътеката гостите започнаха силно да ни пляскат и на фона и на музиката така се разчувстах че ми идваше да се разплача. Застанахме най отпред и добре че водещата говори няколко минути та имах време да дишам дълбоко защото имах чувството че нещо е заседнало в гърлото ми и всеки момент щях да припадна. В момента в който си казахме да всичко се промени...някак си се успокоих..само че то имало и обети а аз предварително не се бях подготвила и нямах идея какво ни очаква. Добре че милото беше първи та имах секунди да преодолия страха..а той ме гледаше толкова сладко докато говореше и ми слагаше халката никога няма да забравя този жар. И моя ред дойде..не си спомням точно какво казах и как го казах..знам само че леко потрепервах..Ще видя на видеото като е готово как съм се справила. Първата ни целувка като семейство беше уникална..сякаш го целувах за първи път..усещах пулса си по цялото тяло..и толкова нежна и сладка че май сме се целували по дълго от колкото трябва. И така свърши ритуала от там до края на вечерта всичко минаваше толкова бързо.
Тук ще добавя още един от гафовете...някой открадна кошничките на шаферките който трябваха на излизане освен с кумата да хвърлят жито.. А баба ми заедно с братовчедка ми и най-малката ни шаферка пропуснаха ритуала защото нещо се беше случило с колата им и до последно не разбрах какво. На излизани на ритуала милата ми баба просълзена ми вика " изпуснохме ритуала" наложи се да я излъжа малко та и казах че е менало на бързо а църковния е важния..не знам до колко я удпокоих но ми се сви сърцето като я видях такава.

На път за църквата кума реши че е гладен точно като минавахме покрай Мак Доналдс и нали се слуша волята му сигурно 15тина коли успяха да влязат на Мак Драйв а ние поръчваме разни менюта а персонала там ни се радват и ни гледат и съвсем забравиха че поръчваме.

Ритуала в църквата също беше много хубав..попа ни беше голяма терца пускаше разни тихи майтапчета. Предварително бяхме поръчали хор от 12 души и бяха решили да направят венчавката още по тържествена и пяха молитвите по дълго поне така ни каза папа 
Там всичко мина както си му е реда..на края попа ни каза...сега ще направим нещо по тържесвено за да направим церемонията както си му е реда.. Подреди кумовете и накара милото да им целува раката..мислих че на мен ще ми се размине ама не... трябваше и милото да целуна.. което естествено беше забавно и за гостите най-вече.

Много се изписах ... ще продължа по късно с втората част. Дано да съм успяла да ви опиша поне малко част от нашата приказка.

Ето и снимков материал от това което разказах до момента: http://album.svatbata.bg/maria_evgeni/bg/photos/ceremony.html

Миме...запо4нах да 4ета разказ4ето ти и не можах да се спра...на един дъх из4етох вси4ко и така ме развълнува  имах 4увството 4е съм на сватбата ти...
страхотно разказ4е...страхотни емоции...страхотна сватба...поздравления за теб и цъпругати...най искрено ви пожелавам през целия съвместен живот да не си спестявате ни6то както в деня на сватбата...да си го направите красив романти4ен и много разнообразен...
колата ви наистина е страхотна и много ефектна...
какво стана с ажртиера в крайна сметка не излезна ли от някъде цред цялата бъркотия или майка ти наистина го е хвърлила 
така настръхнах като 4етох за целувката ви в ритуалната...
абе...нямам думи просто...

страхотни стеее...

много хубаво разказваш миличка, все едно и аз съм там. Снимките са страхотни, пожелавам ВИ да се обичате безкрайно и всеки следващ ден да е по-хубаво от вчера Бъдете много много щастливи

Момичета продължавам с разказа малко със закъснение

Част 2 Купона  

След църквата имахме повече от час време да си направим снимки. Това може би беше една от най-веселата част. Много се забавлявахме всички стана страхотно..почти не позирахме..само разни щури идеи а фотографа ни улавяше всеки момент.

ето и снимки от фотосесията ни: http://album.svatbata.bg/maria_evgeni/bg/photos/custom.html


В това време сестрата на милото търча до тях защото бяха забравили листа с местата па гостите по масите а без него не знам какво щеше да стане, но да си призная толкова ми беше забавно и щастливо че ми беше все тая кой къде ще стои. Важното беше че ние се забавлявахме и всички гости бяха на лице. Първо се снимахме със шаферките защото те имаха задачата да настаняват гостите, в последствие разбрах че са донесли необработения лист със имената на гостите. Но е било много весело как те питат за имената и от там хората се представят с фамилиите си а в листа дори ги бяхме написали с умалените им имена прякори и т.н как са се справили не знам но всички бяха точно там където бяхме планували. Още едн гаф...до последния момент се чудихме дали ние да раздаваме подаръчетата за гостите едни бонбониерки или шаферките при настаняването...с милото решихме ние да го правим а те разбрали обратното. И когато отидохме в ресторанта те ни чакаха във фоайето да ни кажат че всичко е ок гостите са подредени, подаръчетата са раздадени...малко се притесних..но стана по добре защото загубихле по малко време при поздравленията.

Та така..влязохме в ресторанта, свекърва ми ни захрани а ди джея имаше много интересен и забавен репертуар изобщо много весело беше както за нас така и за гостите.

А украсата ни ох...страхотна. Аз май много хваля всичко ама...за мен беше повече от приказно. От няколко месеца уточнявахме с Рали всички детайли, цветове, материали и на края се получи дори по красиво от представите ми. Страшно таланливи момичета са..препоръчвам ги с двете ръце на бъдещите булки от София. Гостите ни бяха страшно впечатлени и ни казаха че на по стилна и така украсена сватба не са били.

Речта на кума ни...какво да кажа...разплака ме..каза най топлите и мили думи които някога съм чувала от него. Речта я беше мислил сам и всичко се отнасяше само за нас, за това каква двойка сме как сме се запознали нещата които ни пожела....ох.. искам да гледам филмчето за да си го припомня пак. Даже ако мога да го отдрежа като файл ще го кача да ви го покажа.

Дойде ред и на първия ни танц. Ние предварително бяхме ходили на уроци по танци защото аз съм малко скована а съпруга ми като малък е тренирал спортни танци и не трябваше да го излагам та му предложих да се запишем ..изненадващо се съгласи! Та 2 седмици се упражнявахме а и хореографията много ни хареса.

Бяхме си избрали песента на Righteous Brothers-unchained melody защото и двамата я обожавнаме а и текста и е все едно за нас. Когато излязахме на дансинга и започнахме да танцуваме ми беше притеснено дали няма да объркаме стъпките, дали ще ни харесат...обаче гостите ни така пляскаха и викаха чеее притеснението изчезна за секунди. Бях си поръчала допълнителни презрамки за роклята точно заради танца защото имаше много въртене, вдигане.. падане и да се чувствам по сигурна обаче...на едно от завъртанията презрамката ми се откопча и на края не можахме да си направим финала с едно голямо вдигане със завъртане то това си беше и кулминационния момент обачее пак стана хубаво! И мисля че всички ще ни помнят танца, стана много различно и разчупено.

Започнаха танците, предварително бяхме поръчали песните от сватбите на родителите ни, на кумовете за да ги поздравим специялно. Страшно се развалнуваха, а майками даже се просълзи на тяхната песен.

Тук идва ред да се оплача и от ДиДжея ни. Като цяло гостите не седнаха нито ние...обаче забрави да направи някой неща които му бяхме изрично поръчали. Аз даже му бях направила списък със любими песни от различни жанрове...само дето си играх няколко дни да преслушвам каква ли не музика от 120 изброени песни дали пусна и 20 от тях. Имахме определени песни за специялните ни гости и тях нито пусна нито поздрави.

Аз имах песен с която щях да танцувам с баща ми естествено не го направи и това.

Бяхме го предопредили че не сме добри в хората, изведнъж първото хоро не го поведе кума а булката. А аз идея си нямах за това.. Кумово хоро нямаше а ние искахме него, говорихме за 3-4 простички хорца а по едно време само хора пускаше и някакви сложни които ние с кумовете и милото не знаем как се танцуват. Добре че гостите поне ги знаеха и игараха.

Беше ни предложил тази игра с балоните и кой какво ще прави в семейството, но ние искахме нещо по различно и сменихме балоните на играта с обувките. Само че искахме въпросите да ги задават кумовете и приятелите и родителите за да е по забавно и всички да участват...но не и това го пропусна.

При рязането на тортата ритуала беше много странен..първото парче не беше за нас а за неженените двойки. Бяхме му дали лист с имената на 10тина двойки които той трябваше да извиква обаче в процеса на рязането ни питаше нас..естествено в този момент забравяш всичко и на края дадахме торта общо взето на тези които ни бяха пред погледа а на супер близките ни приятели бяхме пропуснали. Добре че на края се сети че трябва и ние да се захраним с торта. Но пропусна кумовете.

Иначе като водещ беше супер...пускаше майтапчета..определено вдигна гостите от самото начало и почти никой не седна.. След сватбата като споделях с приятелите че не сме доволни от диджея всички казаха ти добре ли си купона беше супер..ама аз като си знам какво исках и какво трябваше да бъде много ме е яд че не доуточних подробно всичко с него.

По едно време на вечерта ни искара всички на кея до езерото... като каза че младоженеца има подарък за булката и всички гости трябва да се съберат навън. Не знам дали сте ходили в лебеда обаче има страхотна тераса на езерото с невероятна гледка. Милото беше поръчал фойерверки изненада.. беше страхотно. Естествено никой не ми беше правил такъв подарък..разтопих се от щастие а и беше невероятно красиво.

В рестаранта влязохме към 7 и 15 и в 3 часа се тръгнахме към хотела като през цялото време имаше танци..на следващата сутрин крачетата ми приличаха на изгорели автомобилни гуми..3 дни се възстановявах.

И така на кратко това беше нашия сватбен ден..естествено за мен беше най-хубавия..най-незабравимия ( както за всяка булка нейната сватба) и ви го разказвам точно така както го чувствах през целия ден. надявам се да не съм ви се сторила прекалено досадна с моите най-това най-онова ... и да не съм отегчила никой. Мислих да ви разкажа за нас и лудото предложението на мъжа ми но така се отплесвам в разказите че то ще стане книга. Още веднъж благодаря на всички вас които бяхте през цялото време с мен макар и да не ви познавам ми помогнахте толкова колкото и близките ми. Без форума много неща нямаше да са такива и благодарение на него от нищо незнаеща за сватбите се превърнах в специалист..Благодарности и на Рали с която се запознах тук и направи цялостната украса..хиляди цеувки на всички!

Снимки от ресторанта: http://album.svatbata.bg/maria_evgeni/bg/photos/celebration.html

От себеси мога да кажа че в този ден не трябва да мислите за нищо друго освен за собственото си щастие .. проблеми има винаги колкото и да се правят планове и подготовки все нещо изниква но не трябва нещо подобно и за секунки да помръчава дения ви защото честно ви казвам минава по бързо от всичко до сега.

Пожелавам на всички бъдещи младоженци да изпитат това удоволствие и вълшебство което и ние, даже ако може още по хубаво и да си направят сватбения ден така красив като това за тях да бъде най невероятно красивата приказка!!!

И да ви кажа...да си сгодена е уникално...да организираш сватбата е страхотно удоволствие..да бъдеш булка е за един ден е като да си събрал всички щастливи моменти през живата си за няколко часа и да ги изживееш отново...но това да си омъжена за човека на мечтите си не може да се опише с думи!!! Всеки ден е по хубаво и по хубаво!

Поздрави и благодарности на всички! Целувки!

просълзи ме с  завър6ека на разказа...толкова хубави думи че няма6е как да не се раз4увства човек...
за диджея не си го слагай толкова...ти знае6 че най важното е всички да се забавляват и да гостите да останат доволни...никой не знае какво си мислила да пусне или да каже и направи...и са си изкарали страхотно...значи всикчко се компенсира...аз като гледах видеото едва се усетих ...а и не само аз а всички вкъщи че кумското хоро е някво по странно и по различно от това ¨яж куме¨ и ни хвана яд че нме сме поръчали точно това хоро...но никой на момента не си е дал сметка и се е забавлявал така че важни са хубавите емоции... а при вас определено са били много 

това с тортата е малко кофти...трябвало е първо вие да си се захраните а след това който сте си нарочили ...ние смятахме да захраним родителите ни с идеята че цял живот си ни гледат и сда си ни глезили и че е време да ги поглезим
но баща ми бе6е толкова емоционален цялата вечер че ни хвана страх пак да не заплаче...милия много неща му се стовариха на главата и ...няма как...

и не на последно място 4естит първи месец 
и ти пожелавам тази емоция която е била на сватбата да ви се стори капка в морето сред това което ви очаква за в бъдеще като семейство...нека красивите моменти да нямат край...нека тръпката и л<бовта ви един към друг расте всеки изминал ден...месец...и година... и нека никога да не остарявате един за друг... 

BeRaa  мерси много..ама честит първи празник и на вас тъкмо мислих да ви поздравя но ти ме изпревари! Желая ви много обич и луди и влюбени дни изпълнени с много емоция и щастие!

Аз днес съм без кола в това дъждовно време и не можах да купя никакъв подарък на милото (дано да не го разочаровам)за това мислих мислих...и на края направих видео клипче във вибокс със снимки от сватбата ни на фона от песничката от първия ни танц. Не е нещо особенно ама...пак е нещо.

А освен всичките неща горе сега се оказва че имаме проблем и с видеото ни от сватбата. Искахме един пакет а се оказа че е друг много по кофти.Ох .. не знам..малко ми е притеснено, сега чакам да звъннат и отивам да видя какво са изработили!