@}->- чЕСТИТО Мире , Желая ви мн любов и семейно щастие...

Мерси, момичета, прекарахме страхотно, всичко беше супер и всички гости казват, че на такава сватба досега не са били - най-веселата

И да събудя любопитството ви ... повече по-нататък

Честито! Пожелавам ви безоблачен, изпълнен с любов семеен живот! 
Чакаме още снимки 

Имам малко достъп до интернет, докато отмаряме и качвам още малко снимки, които са от на шафера фотоапарата. Професионалните ще бъдат готови в събота и тях ще ги кача в албума

Честито страхотна булка. Пожелавам ви много щастие и любов!

Роклята ти е стархотна и ти стои чудесно 

Прекрасна булка си Мире. Аз очаквам с нетърпение да разкажеш как мина сватбата и да покажеш още снимки. А и забравих да те поздравя за А16 

честито!!! мног сте хубави и двамата! много щастие, любов, задрве и късмет в семейния живот!

Честито на младото семейство!
Желая ви много щастие, любов и неизброими прекрасни мигове в семейния живот!

Благодаря Ви, момичета за милите пожелания

Сватбеният ни ден беше прекрасен и със сигурност една незабравима приказка
Разбира се, преди това имаше и моменти на притеснение - на цветната борса в София имаха само 60 кали, а аз исках повече. В Пазарджик момичето, което ми прави букета така и не намери кали, та и носих от моите, притеснения в ресторанта да не изчезне алкохола ... 

Иначе като цяло бях доста спокойна, въпреки че в деня преди сватбата не свърших почти нищо от заплануваното, освен да отида на маникюр, да направя икебаната за колата, букета за хвърляне и бутониерката на Кирето, както и вечерта да излезем с приятели за посдлено като "гаджета и годеници". В неделя станахме рано, пихме по едно кафе и в 8 се запътихме към халето с джипчето, да го украсим. Големият вакуум така и не се залепи, та разчитахме на двата малки и на хартиеното тиксо. На връщане към вкъщи в булчината кола пророних няколко сълзи, все по-малко време оставаше, докато удари тъпана. До 10 часа украсявахме с балони, панделки, подреждане на маси ... В 10 отидохме за букета и останах малко разочарована, въпреки че момичето ме увери, че розите ще са шампанско, но го преживях. В 11 шафера ме закара при фризьорката, прическата се получи много по-хубава от пробната В 12 и 30 дойде гримьорката, с която се оказа, че сме учили в съседни класове до 7 клас и ми стана много мило и драго. На всичкото отгоре ми обърна стола с гръб към огледалото, та изненадата от грима да е пълна и разбира се много приятна

Вече с прическа и грим, се чувствах все повече булка и започваше да ми трепери под лъжичката. Прибрах се вкъщи - всичко готово, приготвено. Хапнах набързо, после последен тоалет и започнах да се обличам. Моите колежки доста закъсняха, та единствената ми помощничка беше мама, която толкова се притесни като започна да ниже и връзва връзките, че едва не се разплака. Тъкмо бях готова и дойдоха първите гости и като ме видяха, не можах да се сдържа и се насълзих на няколко пъти. След това дойдоха и приятелките ми. В един момент чух клаксона и тъпана и направо всичко ми се обърна ... Повечето от гостите закъсняха и нямаше кой да ме пази долу и баща ми казал "Заповядайте" и след минути се затропа на вратата и се започна откупването. Е влязоха най-накрая и първите думи на Кирето бяха "Много си красива". После търси обувката, обуване, закичване, наздравици, снимки, играене на хора пред нас, та се лееха струйки пот от мен ... И всички само повтаряха колко съм хубава, колко е невероятна роклята

По график тръгнахме към ритуалната зала, където нямаше къде да паркираме и само си мушех главата в букета, да не видя другите две булки. Най-накрая паркирахме и отидохме да ни снимат при фонтаните, че предишният ритуал закъсня с 20-на минути. После ни извикаха и ни вкараха в стаята за младоженци - минути на притеснение и спокойствие едновременно. Спокойствие, че всички са усмихнати и щастливи, притеснение пред неизвестното и 100-ната вперени погледи в нас на влизане. Най-големият куриоз в ритуалната, разбира се, е мое дело - говори хубаво и спокойно жената "Вие Мирослава Илиева, съгласна ли сте да станете съпруга на Кирил Николов" и прави пауза и аз тихичко казвам "да", а тя се засмя и продължава "за да делите ...". Такъв смях настана в залата, направо умрях от срам в този момент, но жената ведро ми каза пак да потвърдя и аз изкрещях "да" Писето сериозно отговори "да", после подписи, аз май го настъпих преди да е свършил с подписа, и той после ме настъпи. Следваха поздравления, пожелания, от красиви по-красиви букети и най-накрая ме понесе както казва свекъра "като гергьовско агънце". След това снимки, снимки, фотосесия в градинката, докато ни извикаха в ресторанта.

За да се успокоим, ни качиха в младоженския апартамент, да се освежим, да се отпуснем. Управителката след 10-на минути ни се обади и ни покани на втория етаж на ресторанта. От балкона надничахме любопитно, за да видим дали всичко е така, както искахме. DJ-ят дойде да ни каже какво да правим, кога да слезем и вече нямахме търпение да слезем долу Всичко беше страхотно - посрещането, питата, младоженската маса, бяха изпълнили дори желанието ми икебаната да е с кали, което така ме трогна. Наистина се бяха постарали и нямаше никакви проблеми с обслужването. Оставиха ни да починем за 5 минутки и айде на първи сватбен танц после поздрав за родителите и наизскачаха почти всички двойки да танцуват, след това булчинското хоро  и ... цяла вечер невероятен купон - танци, много хора, весели, щастливи, усмихнати гости и всички само идваха при нас и ни казваха, че на такава сватба досега не са били и ни благодаряха за невероятния купон, който сме им подарили. Така купонът продължи до 3 часа и в 4 часа вече почти всички гости си бяха отишли, а кумът и шаферът товареха колите с невероятните букети. Решихме да си вземем няколкото подаръка с нас в стаята, за да ги отворим на другия ден. Благодарихме на DJ-я за страхотната музика, а той ни каза, че на такава сватба скоро не е бил. След това благодарихме и на родителите, които свършиха страхотна работа със слагането на номерата на масите, алкохола и ядките и не позволиха нищо да бъде прибрано зад тезгяха, и се отправихме към апартамента. Очите ми се пълнеха със сълзи - купонът свърши толкова бързо, а аз исках още да съм булка. Така стоях пред огледалто и се оглеждах 5 минутки, докато се настроя писето да ми разваля прическата ... Чувствахме се толкова щастливи, доволни, че гостите си прекараха страхотно, че видяхме всеки поне веднъж на дансинга, че всичко беше станало точно, както си го представяхме, че сътворихме нашата незабравима приказка ...

Разбира се, за писето имаше изненада - докато се къпеше му направих две сърчица от розови листа и камъчетата от украсата, чашите бяха  наляти със шампанско  и ...

Заспахме, чувайки в умовете си ритмите на хората, пожеланията на гостите, нежните моменти на блусовете ...

На сутринта станахме и се захванахме с подаръците - малко, но всичките толкова хубави
Брат ми ни подари рутер за безжичен интернет за апартамента, кумовете - страхотни прибори за хранене от Genesis, мои роднини - невероятно красиви кристални чаши за бяло вино, колегите на писето - огромен сатениран сватбен албум за снимки и от наши близки приятели - гювеч за капама След това четохме картички, понасълзихме се на някои от тях ...
А на другия ден получихме и подаръка от братчето на Кирето (дето е 7 години по-голям от него, ама моята рода ги обърка кой е по-големия) и приятелката му - 32' телевизор

Това е в общи линии накратко, снимките говорят повече 
http://picasaweb.google.com/DidiPetrovaPetrova/Svatba_Mira_i_Kiro?authkey=Gv1sRgCLSgzoXOr-XqMA&feat=email#