Миличка Тони, честит син! 

Тъй като името му от гръцки значи "камък", ще пожелая на малкия освен да е здрав като камък, също и да тежи на мястото си в живота! 

На теб- бързо възстановяване, на Явор- наздраве /щях да кажа горчиво, хехехех  /!

Целувки и те чакам обратно във форума с нетърпение! 

Честито мила Тони!Да ви е жив и здрав първородния син Петър!Няма по-прекрасно нещо на света от това да станеш майка,пожелавам ти сладкия Петър да пълни очите ти със сълзи само от радост,много да се гордееш с него и да съумеета да го направите добър човек (не се съмнявам в това!)

Искам да ви видя в най скоро време или поне някоя друга ваша снимка

Тони най- вероятно ще ги изписват в Събота  Боли я от операцията и е малко уморена, но безкрайно щастлива и се гледкат със сладкия Петър в болницата   Когато се приберат и се почувства по-добре сама ще пише 

ЧЕСТИТА РОЖБА 
Да ви е здрав и засмян малкия Петър, да е гордост и радост за мама и тати 

Мила Тони, знам колко чакана, изстрадана и желана беше твоята рожба! С цялото си сърце ти пожелавам оттук насетне съвместния ви живот да бъде изпълнен само с радостни мигове, детски смях и сълзи, но само от щастие! На малкия Пепи му пожелавам да има едно безгрижно и слънчево детство, а на мама бързо възстановяване! Целувки от нас с Анди!

Мили ми приятелки ето ни и нас отново на хоризонта! Изписаха ни още в петък
Първо искам да благодаря на всчики ви за притесненията,които чета,че сте изпитали за нас,за хубавите пожелания, за смс-те и обажданията,които получих повече от всякога в живота си! Просто нямам думи!Затова и бързам да ви споделя докато още всичко е що годе прясно в ума ми какво всъщност стана с мен...Доста е дълго и ще е в няколко части,та на който му се чете и има нерви и търпение-да заповяда!
Та на 28-ми ни бяха казали да отивам с багажа в 14 ч. и да предизвикваме раждане.Аз до последно се надявах всичко да тръгне от само себе си,но уви и така в понеделник станах,изкъпах се,приготвих се и очите ми все пълни със сълзи...Мъжа ми реши да ме изведе по-рано,да ме поразходи и да си хапнем за последно така само двамата.Поне манлко се разведрих наистина.Та отиваме в болницата и лекарката ме преглежда....1 пръст разкритие,намалели бистри долни околоплодни води и казва да се качвам и да ме приготвят...Поне решихме да съм в самостоятелна стая,че ако още някой родеше преди мен щях вече да ги осъдя Отивам в приемния кабинет....много любезни,ама кат ме почнаха-клизма,формуляри,изследвания,тонове...А мъжа ми отвън пребледнял милия.Най-смешното беше,че след клизмата акушерката излезе да ме остави на спокойствие в банята там да си върша каквото трябва и по едно време само чувам на вратата "Тони...","Милоооо" -нашия се вмъкнал притеснен какво става и вече се развикал на вратата,а аз не мога да стана от тоалета и само викам "Излез бе мило"

После обаче като ми записваха тоновете ни изкараха ангелите и особено на милото отвън,понеже ме сложиха легнала по гръб и бебо зативнал там оная ми ти вена и тоновете паднали и таз акушерка младата кат се разфърча без нищо да ми обяснява и в коридора пред мъжа ми да крещи "лекар,лекар!" и човека като дойде и той сериозен,но ме накара да се завъртя на ляво и всичко си беше ОК.После ме преместиха в стаята и милото беше при мен до вечерта лекарката каза,че ще ми сложат вагинална таблетка към 22ч,та да може към 7 да се разраждам и аз зачаках вече с нетърпение чувайки как другите раждат и представяйки си как и аз след няколко часа ще напъвам.Междувременно започнаха слаби контракции,явно от прегледа и се обнадеждихме.Обаче става 24ч.,а не идват за хапчето,а аз искам да подремна за сили та отивам да видя какво става,а тя нашата изражда,ама аз я мернах и я помолих да ми слагат проклетото хапче Е,сложиха ми го и.......започнаха мъките Дадоха ми и едно хапченце,че да съм поспяла,то щяло да ме хване болката към 4,а ако не щели да сложат още хапченце...И лягам аз,ама след половин час започнаха адски контракции,записвах ги и не смеех още да звънна да не кажат,че се превземам,но те адски силни-на по 3-4 мин. по 1мин. адска болка.Дишането не ми помогна особено и вече към 2ч. звъннах-пристигна акушерката и вика "Какво стана,нали щеше да спиш" ами викам "така като ме гледате на колко спяща ви изглеждам-имам адски болки!",а тя не вярва и казва,че е много рано както и да е не знам кога извика дежурната лекарка,която също ме погледна с недоверие,ама като ме видяха как се гърча и реши да ме провери за рзакритие и....3-4 пръста и изгладена шийка за 1-2ч. и се опулиха,ама пак не казват за упойка и аз тъпата чакам на тях.Междувременно дойдоха и с куката да ми спукат водите,овързаха ме с колани за тоновете,абе като на електрическия стол се почувствах в тоя миг.Те по отделно нещата не болят,ама като си с адски контракции и не знаеш къде си Оставиха ме така да се мъча до 5ч.,когато акушерката се сеща и вика "упойка искаш ли?",а не бе не ща...И започнаха да издирват анестезиоложката,а тя докато дойде аз вече направо не знаех къде се намирам,ама само мисълта за наближаващото раждане ме крепеше.Идва тя и ми вика,че в адската болка трябва да се свия на кълбо неподвижно! а то първо се поставя катетър в гръбнака и после се влива епидуралната и ме натискат,а аз не мога да се свия на кълбо с таз болка и тоз корем,ама вече цялата в пот правя последни усилия,ама само чувам зад мен как се тюхка жената,че не може да ми нацели мястото След безброй мъки стана и започна вливането и ме уверява,че вече следващата контракция няма да я усетя...да,ама не-усещах аз не само следващата,ами и много следващи,та ми доливаха упойка и вече като подейства....благодат!

Тук само ще се отклоня за малко по повод упойките.Да ви кажа  понеже после дълго си говорих с анестезиоложката,а и тя постоянно обясняваше какво прави и понеже и аз усетих страхотното й действие,та ако раждате естествено бих ви я препоръчала с 2 ръце!НО...искайте да ви поставят катетъра още в началото,когато болките са слаби и няма да е така трудно да се свиете,а те после само ще влеят упойката-тя се слага така,че краката не се парализират и дозата се поставя постепенно според вашите характеристики.Оказа се,че при мен е било по-трудно заради някаква особеност на гръбначния ми стълб и са ми пославили катетъра малко по-нагоре и затова по-бавно е действала,но болка после почти няма и затова ме е яд,че не продължих до края...
Та след като ми поставиха упойката ме преместиха с количка до предродилна,а аз си тека ли тека,там ми сложиха колана за тоновете и ми включиха и кислород и аз чакам...А междувременно получих адско втрисане заради болките и не мога да се спра.Но поне не ме болеше и вече чаках с усмивка на уста да дойде най-щастливия миг-все пак страшното беше минало.Колко съм се лъгала....Към 6,оо дойде и лекарката ми и като ме преглежда каза,че имам почти пълно разкритие и съм готова,но .....бебо не е Стоял си високо и не се спускал и понеже бил едър не ме съветвала да рискувам да го дърпаме и после да се наложи пак да ме режат Ами казах каквото е най-доброто за бебо-това да правят с мен,но ми беше адски кофти...Започнаха да приготвят операционната,а междувременно упойката взе да отслабва и представете си....а те не искаха да слагат още,че така или иначе на операционната след малко(а за мен си беше много) ще ми слагат,за да ме режат.Междувременно звъннах на мъжа ми да му кажа какво става,а той милия плаче и каза,че веднага пристига и пак искал да присъства,ама аз не бях на това мнение...Та той беше адски бърз и му чух гласа и ми беше толкова мило...Лекарката ме пита да го пуска ли,ама не препоръчвала и аз й казах да изчака и след 15 мин ще види сина си пръв,та само ми казаха да му помахам вървейки едвам към залата.Там започна това овързване с колани,мазане и т.н.,което ако нямаш контракции не е нищо,но аз вече пак си бях с болки и да не казвам Идва анестезиоложката и обяснява,че този път няма да чувствам и краката....е ама аз все си чувствах всичко-в чудо се видяха с мен и пак не ми вярват и ме пощипват само,а аз викам"усещам бе хора не ме щипете!" И накрая ми предложиха малко пълна,че да си и отдъхна и аз се съгласих на драго сърце.Е тя вече подейства и на заспиване им казвам "е вече мога да ви кажа лека нощ ".Като взех да се свестявам на масата само чувам "колко хубаво бебе!искаш ли да го видиш?не казахме на мъжа ти,ама всички мислим,че прилича на тебе!" и аз направо не знаех къде се намирам от щастие Показаха ми го и аз положих огромни усилия да си отворя очите и да си задържа погледа...беше невероятен миг!Мигът,в който майка и син се срещат за пръв път няма как да се опише....все едно ангели прелетяват през стаята и оставате само ти и той.... Приключиха с мен и ме помъкнаха към стаята,а на път за там ми казаха"я помахай" и гледам мъжа ми милия с навлажнен поглед с такъв израз на лицето-гордост,любов,притеснение...толкова много чувства на веднъж се бяха изписали,а аз въпреки втрисането и болката само му промълвих "добре съм"....не исках да го тревожа допълнително.Пренесаха ме на леглото,дръпнаха щорите и лекарката заръча да поспя  (то стана като виц това тяхното със спането по време на болки).Как да спя-мен ме тресе като за световно,краката изтръпнали,главата тежи,мисля за бебо...,влизат постоянно акушерки-лудница.

Най-хубавото беше,че ми донесоха бебо да стои при мен,а най-лото,че аз се чувствах адски безпомощна-не можех да стана,да го вдигна,да го сложа на гърда,да го гушна... само се гледахме двамата,аз плачех от щастие и си слагах ръчичката на стъклото,а той беше толкова бял и спокоен,не проплака и много слуша.После трябваше да ме преместят във вип стая,че нали исках да съм сама,а тая беше с 2 легла и мъжа ми да може да идва при мен.Ама аз от болка и с тия схванати крака не можеш и да мисля за ставане макар и до количката.Та ми помогнаха 2 акушерки и аз не знам как събрах сили-болката беше огромна!Сложиха ми система с обезболяващо и ми биха инжекция аналгин,та мааалко ми поолекна.След малко ми доведоха сина и ме попитаха да го нахранят ли или искам да го кърмя? Е как бе-давайте го насам!Помогнаха ми да го накърмя легнала,а малкия ми принц веднага засука хубаво и аз се очудих,че дори ми е приятно!И така после си заспа до мен на леглото...Когато мъжа ми дойде просто като ни гледаше само и започваха да му текат сълзите,гласа му трепереше и каза че не знае ние какво испитваме по време на раждане,ама бащите изпитвали страхотни мъки,защото се тревожели и били в неизвестност,чувствали се безпомощни и мислел,че няма да изкара нощта от такива мисли и притеснения.Донесе ни страхотен огромен мечок,който всички в болницата много заобичаха и като влезеше някой в стаята първата му дума беше не за бебо,а за мечока и страхотен голям букет разбира се,но него го изнесохме пред вратата.Бяхме толкова щастливи...наистина чувството е неописуемо.На първото ни свиждане дойдоха първо нашите и като видяха мъника сестра ми заяви,че е най-слакото бебе и си го взима удома,а нашите само подсмърчаха После дойдоха свекитата...Свекъра ми,на когото е кръстен сина ми си беше глътнал езика от вълнение,защото беше изненада това с името и свекърва ми и тя милата докато ми поставяше гривна на ръката трепереше и плачеше и ми благодареше,че съм ощъстлевила първо сина й,а сега и тях и просто и аз не знаех вече от болка ли да плача или от умиление Това бяха невероятни мигове...След това започна свикването с малкия,понеже през цялото време беше при мен освен първата нощ,понеже исках да поспя най-накрая и да събера сили.Много дълго стана и няма да описвам подробности от гледането ни с бебо,но само ще се спра на темата за секциото,пинеже може да се каже,че аз на практика опитах и от двата вида раждане.
Та....незнам как е възможно някой да пожелае сам това мъчение?Изказвам лично мнение понеже изпитвам мъката на собствения си гръб Адски ме е яд,че се случи така и само като гледам по телевизията някой да ражда естествено и започвам да плача от тъга,че аз не успях Незнам само мен ли ме боли така зверски това секцио,ама тука май почти никъде не прочетох за тия болки.А най-кофтито е,че точно в първите дни си непълноценен за бебето.Къса ми се сърцето от мъка,че не мога да стана веднага от леглото да си обслужа бебето,нощем не мога да спя от болка,да се завъртя,а задника ми е вече схванат от лежане по гръб...Абе ужасно е.За мен най-доброто е естествено раждане с епидурална Адски ме е яд,че нищо не стана така както си го бях представяла,но като погледна съкровището си малко ми минава.
Иначе кърма имам и от петък през нощта започнаха да ми се напрягат гърдите,но за сега ме е страх да ги цедя.Незнам ако станат много твърди ще се цедим,но засега след кърмене малко болката понамалява.Колко време е това напрежение?Бебо вече спи повечко,а и ние взехме да му хващаме цаката.Таткото е най-добрият на света!Незнам какво щях да правя без него-той му сменя пелените(даже по-добре от мен),къпе го,оправя пъпчето и ми го носи да го кърмя,чисти,пазарува...И се гушкат с малкия....големи сладури са!
ето и малко снимки,ама се наредиха от зад напред по хронология
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/tonitta/Peter/?action=gallery
Сигурно ще имам много въпроси,че всичко забравих от книги и курсове,та се надявам да помагате! Целувки и на неродилите-всичко се забравя,даже и аз с тия болки в момента в корема,задника и гърдите пак съм адски щастлива и ми се струва,че всичко мина за миг!Важното е бебо да е жив и здрав-другото са бели кахъри,които отминават и се забравят!!!

Тони, добре дошли и у дома, мила!!!

Аз изпитвах абсолютно същите чувства като теб, след спешното секцио. Едно неясно чувство на провал, отделно болката, тя си е на рязано месо, как няма да е силан. До седмица-две вече ще си далеч по-добре, а до месец ще си забравила, не го мисли. След като това е било най-доброто за бебето - значи така е трябвало да стане. Съдба.
Нищо, следващите си деца ще родим нормално, живот и здраве.

Внимавай с втърдяването на гърдите да не направиш някоя беля със запушване. До десетина дни кърмата ще се уреегулира според нуждите на Пепи - така ли ще му викаме - и няма да изпитваш болки. Напрежение, когато слиза кърмата да, но няма да е болезнено.

Ще се учудиш каква вътрешна връзка ще имате с Пепи. Когато наближи времето да се събуди да папка, ти ще си будна няколко минути преди него и гърдите ти вече ще са пълни, за да нахраниш мъничето си. Удивително е и ужасно приятно и мило!!!!

Не съм се и съмнявала за начина, по който Явор ще се държи с вас, така че поздравления и за неговата отдаденост!!

Бъдете много щастливи и не се тревожи от това, че въпросите ще изникват един след друг. Никой не е се е научил да бъде родител, преди да е станал такъв!
Прегръдки!!!

Леле Тони   нека първо ти кажа   в къщи,а след това...Изчетох всичко със затаен дъх и то наведнъж,толкова много ме разчувства,ако знаеш  .Много се радвам,че всичко е минало повече от добре и че вече сте си в къщи с малкия бонбон,а той наистина е много ама много красив и сладък!Просто в момента съм под въздействие на чувствата,които изпитах докато ти четях разказа и незнам какво да кажа  освен,че се радвам много за вас.Бебчо е наистина като принц! Да ви е жив и здрав и мнооооого да ви радва!

Тони,малкия е страхотен пу-пу Да ти е жив и здрав и много послушен 

Тонка,добре дошли у дома.Разказа ти е невероятен.Прочетох го от първата до последната буква-толкова вълнуващо.Раждането ти е протекло точно както моето с моята принцеса и напълно мога да разбера какво и как си почувствала,но най-важен е финала-след като видиш малкото съкровище и всичко минава и всичко си засружава.Браво на такото че е толкова всеотдаен.Желая ви всички да сте винаги толкова щастливи.А бебчое толкова сладък,че е само за гушкане и мачкане.