Марианка, как сте с малката кукличка? Ходите ли вече на разходка?
Няма да се разсърдим и на някоя снимка 

Хайде и от мен малко разказче, докато още имам някакви спомени  
Така... на 18,09 влязох в болницата за наблюдение. Имах си 3см разкритие и нищо повече. Ходех напред-назад и даже в Неделя - 20,09 си отидох до вкъщи нелегално, за да се изкъпя и пооправя. Явно инстинкт някакъв. Признаци за раждане никакви.  Легнах си вечерта и започна да ме приболява корема. Не много силна болка, не можех да засека регулярност, не можех и да заспя. Ставах и се разхождах по коридора. Така ставах, лягах. Към 1ч се обадих на дежурната акушерка, защото болката зачести и стана доста болезнена. Вярвайте ми, в момента ме мога да си спомна колко ме е боляло, наистина тези моменти се забравят. Прегледа ме дежурната лекарка, засече си тя контракции и решиха, че ще ме свалят в предродилна. Направиха ми клизма. Не се притеснявайте, няма нищо страшно! взех си само телефона и слезнахме надолу. Бях сама, нямаше други раждащи. не знам кога е минало времето, но като ми сложиха абокат погледнах, че беше станало 3,40. Обадих се на моята лекарка и тя каза, че идва.
Между временно контракциите бяха станали доста силни. Имах си стратегия. между тях се отпусках и се опитвах да си почина, вместо с ужас да очаквам следващата. по време на контракциите затварях очи и стисках зъби и си мислех " издръж още малко, има още малко" Дойде лекарката ми,помолих за упойка. тя нещо ме забаламоса, че дежурния анестезиолог не бил добър. Започнаха да ме преглеждат много на често. по едно време си мислех, че постоянно нещо ме ровичкат. но това не  болеше. боляха контракциите. Спали са ми мехура, не съм разбрала кога и как. пак исках упойка, а тя ми вика"вече няма за кога,готова си" станах, не помня сама или са ми помогнали, отидох до чешмата и си наплисках лицето. след това отидох в родилна зала. Легнах са едно легло, вдигнах краката в едни като колани и сванах с ръцете едни дръжки. Казаха ми за нищо на света да не мърдам краката и да се опитвам да ги свия и да държа здраво без да изпускам дръжките. Затворих очи и се стараех да изпълнявам това което ми казват. Вече я нямаше болката от контракциите, усещах напъните. Казваха ми кога да напъвам, кога да дишам дълбоко. Не знам колко напъна бяха,  много се изтощих и си мислех, че няма да мога повече да напъвам и ми казаха "ето бебето  излезе" Не съм усетила как бебето е излязло. Беше 5,29часа.Помогнаха ми да се надигна и я видях една свитичка, червено-лилава, мокричка и проплака едно тихично   Не можех да повярвам, бях толкова изтощена, че захлипах без сълзи. После имаше малко шев и кройка, защото са ме срязали и пак не съм разбрала кога. шиенето си се усещаше доста гадно, въпреки някаквата местна упойка, която сложиха. Всичко приключи някъде към 6часа. преместиха ме на едно легло и съм стояла там около час. спомням си, че цялата треперех и ми беше много студено. Въобще не ми се спеше. Пуснаха при мен таткото да ме види за малко, като преди това са му показали и бебето. По някое време ми я донесоха, гушнах я и тръгнахме към след родилната клиника. Беше едно малко вързопче, гледах й ръчичките едни синички и с много дълги нокти. Горе ми помогнаха да легна, една сестра взе бебето и след малко пак ми го донесе. Сложи ми я на гърдата и се закърмихме. Беше 8,05. През деня въобще не можах да мигна от вълнение. Станах много бързо, само малко ми се мотаеше главата. Не съм имала проблеми с ходенето. въобще все едно не бях раждала преди няколко часа.
Изписаха ни на третия ден. като по време на целия престой бебето си беше при мен. Кърмехме се често. Кърмата ми слезе на третия ден. Тогава мислех, че ще ми се пръснат гърдите. добавка й додах само веднъж в болницата, защото не знаех дали има какво да яде, но една сестра като ми стисна гърдата и видях, че има коластра. Общо взето в Майчин дом предимството е, че бебето сие при теб. Иначе освен първият път после никой не дойде да види дали се кърмими правилно и имаме ли нужда от напътсвия. За мой късмет всичко си тръгна добре и ни изписаха само 50гр под рожденното тегло. Сега и вкъщи се кърмими успешно. Но ще разказвам после.

Марианка прочетох ан 1 дъх разказа ти и си припомних доста от моите изживявания,въпреки,че не завършиха като при теб,но доста от нещата и аз ги преминах Права си,че наистина човек не може да си спомни само след миг колко точно го е боляло...Всичко се забравя в мига,в който видиш сладкото си съкровище!И наистина има доста още какво да научат нашите акушерки аз въпреки,че бях в частна клиника и то във ВИП стая,пак не получих никакви указания за нищо ,а се водят и "болница-приятел на бебето"...Както и да е-важното е,че сме си у дома и че всчико е наред с кърмата Ти цедила ли си се или кърмата ти се регулира от само себе си?Малката спокойна ли е за сега?
Целувки от нас!

Мрианка, колко хубаво, че раждането ти е минало нормално. А най-хубавото е, че на следващия ден си била съвсем като нераждала.

Разкажи как се гледате със Симона, как върви с крменето, помага ли ти някой вкъщи?

Марианка ,честита дъщеричка най напред.
Прочетох разказчето ти на един дъх и все едно аз бях описала моето раждане,само дето моята дъщеря се роди в 6.30 ч.сутринта.
Браво за успешното кърмене ,смело напред ,аз още я кърмя моята кукла.
Стискам паци да вие кротичка Симонка!!!

Хайде да продължа с разказването.
Така закърмихме се в болницата и като започна едно сучене на 1,5- 2часа. малко ми се бяха поразранили гърдите, но това беше само първата седмица. И въпреки че никой нищо не показа аз си бях взела разните там четива за кърменето и се справихме. В момента сме само на кърма и ядем повечето пъти по 6 пъти, рядко по 7 на ден. Режим нямаме само гледам къпането да е по едно време 8-9часа вечерта. Първоначално се будеше по два пъти на нощ, но напоследък само веднъж да яде. Така мама си спи на два пъти по 5-6 часа  Обаче гърдите съответно много се препълват и сутрин изцеждам кърма и замразявам. Взех помпа на Авент и съм доволна от нея  Вече ходим по разходки по обяд и си спинкаме в количката. Утре сме на консултация и ще се похвалим колко сме пораснали.

ееех Марианка все едно аз съм написала за режима ни на кърмене и въобще всичкоИ ние сме така!Нямам търпение да разкажеш как е минала консултацията и колко е пораснала сладураната ви!

Така ние сме пораснали с два сантиметра, вече сме 54см и сме наддали 650гр от изписването, вече сме 4000гр. Изписаха ни витамин Д за профилактика на рахита. На другите есенни бебоци давате ли?
Общо взето това беше. Прегледаха я, преслушаха я, няма нищо смущаващо. Малко и хърка нослето и й капя физиологичен разтвор. Пак сме на лакар след десет дни, когато ще слагат и втората хепатитна ваксина.
Иначе от десетия ден насам давам капки Еспумизан, защото от време на време я свива коремчето. не мога да кажа, че имаме силни колики, но определено е неспокойна и иска да се гушка павече. Това предимно късните следобеди.
И вчера тъкмо ви я похвалих че се буди само по веднъж нощем и тя от два дни пак започна да се буди по два пъти за ядене, но да ми е жива и здрава ще ставам щом е гладничка!
Ще сложа няколко снимки в галерията.

За Вигантола ти отговорих в другата тема, където попита,  мила....

Ууууу, 4 кила, браво браво. Аз видях на кантара това число около 3-4 месец на Стилианчика, така че сега искренно ти се радвам.

Марияна малката Симона е голяма сладурана. Браво за килограмите  и ние сме толкова А относно витамин Д и на нас ни го изписаха, по една какпка преди сутрешното хранене.
Усмивки

Голяма е сладуранка малката Симонка!   Много добре е наддала само за 3 седмици Много хубаво, че не я мъчат коликите. И ние ги минахме бързо и леко. Дано скоро изобщо да забравите за тях.

Много добре расте мъничката ни адашка Целувки от нас

Цитат на: ina_lemon в 12.10.2009 17:40

Ууууу, 4 кила, браво браво.

Ето кави сме пухкави
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/mariana/baby/IMG_1899.JPG.html?action=gallery