Благодаря ви момичета.

Аз май не съм много напреднала с подготовката или на мен така ми се струва, но след първоначалния ентусиазъм сега ме е налегнал мързела

, а и доста от нещата не стават както искам и ми писна да се занимавам, но както и да е. Предлагам ви един кратък разказ за нас Милото и как се стиган до тук.
С милото се запознахме по интернет през 2004г., но всичко си беше просто общуване. И аз и той си имахме приятели. През 2005г. след мнодо телефонни разговори на него му се отвори път към София и на 6 май се запознахме официално, а около 24 май празнувахме бал на негови приятели в София. И той и аз вече нямахме гаджета

, но известно време продължихме да бъдем просто много добри приятели, докато не осъзнахме, че вече нещата са по сериозни

така един ден аз си признах и той също. По същото време ми се наложи да изживея един кошмар за мен -загубата на майка ми и той страшно много ми помагаше и подкрепяме. Разстоянието беше голяма пречка, защото аз съм вединия край на България, а той в другия. Виждахме се за по- две седмици през месец, ходехме на почивки и въпреки стотиците телефонни разговори на ден много си липсвахме. Така през 2006г. решихме, че нещата не могат да продължават така и аз направих една голяма промяна в живота си премествайки се във Варна. така заживяхме заедно, аз станах студентка и така не мислехме въобще за подпис, а още по- малко за сватба. През лятото 2008г. обаче ми се наложи да преживеем още една трагедия в живота ни и тогава се сближихме повече от всякога. Той заговори за сватба и първо всичко беше на шега, но постепенно разговорите станаха все по- сериозни особено след като хванах и букета на една сватба

и така февруари месец решихме, че сватба ще има, а датата беше ясна 20 септември, защото е много емблематична за връзката ни, а и Милото има рожден ден тогава.
Поста стана много дълаг и ще продължа по- късно
