Ами ако питаш мен и без гривна ще е добре. Достатъчно са елегантни колието и обеците, и могат и без допълнение. Но това е мое мнение де, ти ще трябва да си прецениш в крайна сметка 

Благодаря ти Веси . Да си кажа честно и аз почнах да си мисля, че  е по-добре без гривна. Иначе ако почне да се закача само ще се изнервя, а и букет и чанта като нося множко ще стане

Майчка, и при вас ли акцента ще е златото? Виждам, че кошничката и възглавничката са с златисти панделки.

Да така се получи импулсивно , понеже ресторанта е тамен. Има доста дървении които са нещо като венге и мисля че друго няма да отива. Всичко ще е в златно. А кошничката и възглавничката за халките са мой произведения  (Надявам се да са ти харесали) . За поставката имам още една идея и ако се осъществи ще кача снимки А и мисля че златото е универсален цвят и седи много хубаво  . А по принцип исках украсата да е лилава но не се получи нещо.

Ха, при нас е точно същото, ресторанта трудно позволява много вариации и също е доста тъмен. А за нещата имаш моите почитания  Супер са, много се възхищавам на хора, които могат да сътворят нещо такова 

Веси радвам се че и на теб са ти харесали  . Надявам се всичко да стане хубаво че напоследък много нерви хабя нещо. 
А и  да се оплача поне малко да ми олекне.  Част от приятелките и приятелите ми не сме ги канила с половинките тъй като не ги познаваме, а и с милото решихме че е по-добре да има само хора който познаваме иначе имашe шанс половината от гостите да са непознати. И сега преди няколко дни  се обаждам да честитя рождения ден на една от приятелките ми а тя отсреща ми честити с това че няма да дойде и при това ми го заявява по следния начин: Ние ще дойдем само в ритуална да те поздравим да знаеш че ще имаш едно свободно място в ресторанта. При което се почувствах много гадно минах през фазите      . И не мога да разбера това нормална реакция ли е на приятел. Кажете ми моля ви. Чувствам се гадно вместо да се съобразят с това което сме решили тя решава да не бъде до мен в един от най-важните дни в живота ми.  Вече почнах да се притеснявам ако и други решат така да постъпят.    Кажете какво да правя

Мае не знам какво да ти кажа, просто това което си мисля, е че ако ти е истинска приятелка, дори и да не е канена със своята половинка би трябвало да дойде. Но всеки човек е спезифичен сам за себе си. Не се натъжавяй, просто може да я попиташ защо няма да дойде? Нещо я притеснява ли?

Ани благодаря ти Вече бях почнала да си мисля че аз съм с погрешни разбирания. Но да, има всякакви хора и просто май трябва да го приема. Но все пак ми е малко трудно и ме натъжава

Maya820528  както казва ani_4ka_p,ако ти е истинска приятелка щеше да приеме твоето решение и да дойде без половинката си,не мисля,че е кой знае какъв проблем толкова да се разделят за няколко часа,но това си е лично мое мнение

Благодаря ви момичета  . Поне като споделя малко ми олеква.
Rsslaneva това което ти е казала сестра ти малко ми подейства успокояващо. Благодаря че го сподели и с мен. Наистина трябва да мисля така, а не само да се натъжавам за това че някой няма да дойде.
Mucanka и ти си права в такива моменти се вижда кой са истинските ти приятели.

от собствен опит знам колко е неприятно ако хора, на които държиш не могат да са с теб. При мен се получи така, че най- добрата ми приятелка няма да дойде и ми е много болно, но. Мисълта ми е друга, че може да има желание да дойде, но не знаеш приятеля й на какво мнение е и може той да е в основата на нещатат( оф сори, че те вкарвам в някакви конспирации), но нищо не се знае. Не се притеснявай, важното е, че най - любимият ти човек ще е до теб и каквито и гафчета да стават не си сама.

Майче, първото което си помислих, като прочетох поста беше това, което е написала bergeria .  Най-вероятно половинката се чувства пренебрегната и затова се получава така. Поне това е моето мнение  Обаче главата горе, сигурна съм че сватбата пак ще е страхотна 

Веси, bergeria .  Да вероятно и това може да е но все пак с него се познава от 2-3 месеца а с мен от поне 10 години. Не мога да повярвам че някой може да направи такова нещо. Така да постъпи с някой. 

Момичета реших да говоря с управителката на ресторанта и в крайна сметка ако се намерят още няколко места да поканя и приятелите  , така че да няма обидени. А и реших че  е излишно да се натоварвам с това и да си мисля че аз съм виновна някой да не дойде. Сега поне ми олекна и се чувствам доста по добре