05.08.2009 17:19
Веси, имаш си и ти вече темичка! Разказвай всички вълнения и подробности около подготовката, пожелавам ти само приятни мигове и сватба като сбъдната мечта! 



Честита тема, само положителни емоции...
.Чакаме да запълниш темичката с разкази и снимки около приготовлението за големия ден!
Хайде как вървят нещата 

). Ама голям съм заплес, хич не съм видяла
Благодаря и за хубавите пожелания на всички.
какво да правя. Мина още време и аз в един момент реших да рискувам (лелеее на криминале го обърнах). Та разбираме се ние за среща пред една сграда, която той знаел в моя град. Отивам аз в уречения час и гледам още никой, но понеже той ще пътува, си викам, абе всичко става, ще почакам. Еее, чакам аз ама никой не идва, минават разни хора, ама не и той. Бъркам в чантата за телефон, вече леко изнервена и виждам, че съм го забравила. Почаках още 5 мин. и ядосана се прибирам, като си мисля, че ми е вързал тенекия. Ама направо бясна бях. Сядам аз пред компа и му написах един гневен email, че е такова нещо е адски гадно и т.н. и си легнах. Ставам аз и гледам отговор. И какво чета, и той бил там, само че като идиоти сме чакали на двата противоположни входа на сградата.
Обаче аз нали Тома неверни, викам си абе той всичко може да ми напише. И така, обажда ми се той, но аз вече една хладна, направо...
Обаче той милия не се отказва, като ми дръпна една офанзива, ееее.... три седмици ме навива, чак сега като се замисля, смешно ми става, какво съм му била харесала толкова, но ме нави. Пак среща на същото място, но този път на правилния вход. Та така, замалко да се пропуснем. Но явно си допаднахме, че след 6 години заедно, от които 5 съвместен живот на 20 май в Париж получих заветното предложение. Е там, вече не му мислих и не се дърпах много
Та това е нашата история.
и после ще дам подробен отчет до къде сме с подготовките 
направо като филм. аз също не вярвах на такива запознанства, но е факт че две двойки мои приятели са се запознали така. едните даже се ожениха вече, а другите сега заживяха заедно. явно като е писано на двама души да се срещнат, те неизбежно се срещат.
Чак не бях предполагала, че ще е такава еуфория покрай нея, понеже аз малко не съм от момите, дето цял живот за сватбата си са мечтали, нооо след предложението направо друг човек станах
Още се прибрахме и аз почнах да се озъртам
А уж идеята беше, да се гледат платове и модели само, малко проби и като се приберем, с майчето и сестра ми да търсим. Оообаче, нали съм си луда жаба, точно един ден преди да тръгнем имах свободно време и с една приятелка уж на кафе, но хоп в един булченски магазин, много любезни и учтиви хората, взеха да вадят рокли, аз реших и да меря, че поне като модел да се ориентирам какво ми стои и в един момент се поглеждам в огледалото с роклята и
ето така останах.
Ей това никак не го бях вярвала, слушах аз от други за ефекта " Моята Рокля ", обаче все се подсмивах скептично и не вярвах. И така, вдигам аз телефона и викам "Моли, аз я намерих!!!" , а той си мисли, че го бъзикам
и тъй ..... После се усетих, че може да разстроя нещо майка, обаче тя излезе пич. Каза ми, че тя е щастлива щом аз съм и че това нямало никакво значение с кой и откъде, важното че съм я намерила
И така тръгнаха нещата - ресторант си намерихме, кумовете се съгласиха, датата в ритуалната беше свободна, с майка и сестра ми купихме обувки, бельо, късметчетата, за съжаление воал не си харесах и още нямам
, организации по украса и т.н, халки си поръчахме и станаха за седмица и половина, вече и чаши си имаме, и много им се кефя
, обаче за украсата им нямам никаква идея
. Какво ощеее, а да, поканите вече са раздадени и сега чакаме потвърждения или откази, въпреки че те повечето веднага си казаха да или не, но все пак до 5-ти време много и всичко става
Много съм щастлива, понеже имаше хора от чужбина, за които си мислех, че ще са едни от несигурните - пътуване, отпуски и т.н. , а са ни много близки хора, а те милите го приеха толкова присърце и бяха едни от първите потвърдили и са доста отдавна с купени билети дори
Ами май е това засега, снимчици на повечето неща има в галерията.
връщах се няколко пъти да ги гледам. направо са невероятни.

