Деничко, слушам и изпълнявам!
Милички, вълнението наистина е голяма, но и работа имаме много. Жоро излиза в отпуска чак в петък, а аз ще съм в отпуска от 28....значи, денят преди Големия ден. Нали сме с частен бизнес, няма как да липсвам толкова време, но поне след сватбата ще си почина една седмица на Велинград.
Да, мама си взе костюм - уникален е! Слонова кост, коприна, панталон, потник и едно такова като горно, не е точно сако, супер феерично, като на основата цвят слонова кост са ръчно изрисувани големи цветя в черно....Много е стилен!!! Тати и брат ми пък ще са със светли панталони в бежово и ризи в бордо....страхотен екип! На сестра ми роклята можете да я видите в нейната галерия - тя нали и тя пише във форума.
В работата съм доста ангажирана и за това не ми е останало време да разказвам, пък и се притеснявам да не пиша само аз...вълнувам се много, като видя, че някое от момичетата ми е писало в моята си темичка..може да е много детско, обаче..аз съм си такава...малко повече детчко, по-малко пораснала

Тръпката е велика иначе. Това да се омъжа...ако някой ми беше казал преди години, нямаше да му повярвам. Сега броя дните до големия ден и нямам търпение.Гледам роклята, украсите, като съм в къщи си ги вадя, подреждам ги и им се радвам...като дете на торта за рождения си ден, но е още по-велико. Чувствам как и Жоро се вълнува, тръпне, говорим ежедневно за това - какво остава, какво има да се прави, кой с какво се ангажира...Днес преписах на чисто в схемата на ресторанта подреждането на гостите, поправих последните допълнения и грешки....
И в същото време ми е притеснено. Дали това е правилния избор? Разбира се, не се съмнявам, но ми е толкова приповдигнато и развълнувано, че и такива въпроси ми минават мимоходом. Като погледна Жоро, чувствам как сърцето ми ще се пръсне от обич и щастие. Знам, че само него искам, че той е единствения, и пак се тревожа - как е той, дали се вълнува, и после го виждам как се вълнува наистина....
Та така са младоженците. Развълнувани, щастливи...малко уплашени от това, което предстои, защото е толкова голямо.
Родителите ни тръпнат и те. Майка му на Жоро е в голяма еуфория и тя, милата. Мъчно ни е, че на Жоро татко му няма да присъства тялом, вярваме, че духом ще е с нас. Така внезапно си отиде, не можа да види нищо от организацията, не можа да се вълнува с нас при избора на роклята, на костюма....знам, че и на милото му е тежко, никой не си представяше, че на сватбата няма да присъства толкова важен човек. Не му се говори за това, обаче, държи се смело и нищо не казва, само го виждам как се разстройва от време на време.
Та така....снимки на последните нови неща ще кача утре, може би...ще се постарая да е скоро. Само да отмъкна малко свободно време! Целувки и съм насреща за въпроси....нали знаете, че много обичам!

Целувки!