Ще чакаме с нетърпение!

Качила съм снимки от сватбата. От медения месец на Малдивите ще кача днес или утре и пак ще кажа. Приятно разглеждане 

Качих и от медения ни месец

Да започвам с разказа как протече сватбения ни ден. 

В 10 с майка бяхме на грим и фризьор... за съжаление моята прическа се проточе с около час отгоре и от там тръгна забавяне на всичко, но не се ядосах, защото се бях настроила, че това е моят ден и няма да позволя нищо да го засенчи и ще се забавлявам лудо.
След като бяхме нагримирани и фризирани от работните пчелички в салон Стилисимо в Добрич, трябваше на път за село където живеят родителите ми) да заредя колата си с бензин. Та така както съм с дънки и було и грим спрях на бензиностанция и се получи доста забавна част която сложихме в DVD-то  .

На село бях към 13, вместо 12 и вече нашия род и приятели се черпеха в градината и паднаха от смях като ме видяха ухилена с дънки и було 

Приятелката ми Ивка започна да ми помага да се облека и сложа накитите както и дантелените маншети. Щтракнахме няколко снимки и се наредих вече готова да чакам. След малко се чуха и клаксоните на колите. Наредиха се 3 приятелки да ме пазят, а аз в бързината забравих да се забуля, та Галето ( приятелка от детството) ме забули малко преди да влезе кумата  . Насълзиха ми се малко очетата докато Галето ми държеше ръката пазейки ме и ме гледаше с пълни очи - все пак с нея израстнахме от детската градина живеейки на съседни етажи  .
Тъй като бях вече с булото забулена, на кумата и бутах 3 пъти ръката да не ме открива, и накрая приех. То може би и 2 пъти да трябваше, но аз може да съм се унесла  .
Имах си и шаферка (детето на кумовете), която ми беше в голяма помощ по време на сватбта.
Дидо като го въведе кумата и като ме видя и му спря въздуха  .
Направихме наздравица с кумовете след като се закичиха, лапнахме по някоя хапка и кума тръгна да ме извежда.

Имаше приготвено менче, като червената роза беше нарочена за момиче, а жълтата за момче. Такъв шут му бих на това менче милото, че се претърколи 2 пъти и се захлюпи. Червената роза падна по-напред и тъй като беше се захлюпило менчето, значело, че ще са 2 деца, като първото ще е момиче.

Извихме кръшно хоро, потропах ръченица (ама много играх  ) и тръгнахме само с кумовете и видеооператора и фотографа за фотосесия краи морето и голфа.

Следва продължение...

...
Докато играх пред дома на родителите ми, леко си съдрах края на роклята, но го игнорирах - няма да позволя, на нещо дребно да ми развали деня, я - а и то не се забелязваше...

Та тръгнахме за фотосесия на морето, но баща ми и шофьора ни не се разбрали точно къде да отидем и вместо на един скрит камънист плаж се озовахме на буни с рибари, но няма лошо, защото там си правихме снимки с въдици и се получиха весели снимки.

Отправихме се към ресторанта и започнахме да се приготвяме за църковната церемония, която щеше да е на поляните. Леля ми и една наша прителка деси започнаха да ми закърпват роклята (то беше само 3-4см и то ж долния кант, така че нищо сериозно), докато през това време кумата ми пристягаше роклята. На венчавката пак много палав вятър имаше и добре, че беше шаферката ми, та ми държеше булото .  Точно като свърши церемонията и гостите извикаха "горчиво" и духня вятър и ни закри с булото ми, много весело се получи, че и фотографа успя да го улови този момент  .

После малко снимки с гостите и се качихме на голф бъгитата предназначени за нас и тръгнахме на разходка и фотосесия отново из голф игрището. И там пак страхотни снимки с еполучиха . За влизането в рестранта позакъсняхме с около 30 минути.

Влязохме под Менделсон и докато стояхме наредени и като видях баща си с пълни ои и направо мис е сви сърцето и моите, аха да тръгнат и зарових очи в букета за да ми отмине.
От питата аз счупих по-голямото парче. После нашият първи табц, за кумовете и родителите. После последва изненадата от нас за родителите ни... народни танци с леко примесен рок от децката трупа на ансамбъл "Добруджа". Прекрасни бяха  .

Хаиде, пак следва продължение  ...

Леле, извинявам се за хилядата печатни грешки които съм направила . Просто исках колкото може повече и бързо да напиша и то се е получило-о-о  .