Бьдете много щастливи !!! 

Здравейте, момичета. Г-жа Узунова вече е тук Много за малко, само за да ви кажа, че сватбата мина превъзходно. По-хубаво не можеше да бъде.
Вмомента сме на сватбено пътешествие. Морето отпадна като вариант, защото малко се забавихме и решихме, че искаме и да си починем на тихо. Пък на море може и в чужбина друг път. В момента сме в Пампорово в един страхотен хотел, в който и цените са прилични, и гледката е страхотно. Утре потегляме към Смолян, от там накъдето ни видят очите и до където ни стигнат парите.
С две думи - мога да ви кажа, че съм най-щастливата Г-жа Ще се видим като се приберем и ще ви разказвам. За сега съм сложила една снимка, за да задоволя любопитството ви Това е от мен сега. До скоро от семейство Узунови

Г-жо Узунова, честито. Сигурна съм, че ще си изкарате повече от прекрасно, пожелавам ви много романтични нощи.

Г-жо Узунова, много си хубава! Пожелавам ви приятни мигове в пътешествието!

Ох, момичета... Много сте мили Благодарим ви за всички пожелания. Трогнахте ни много с тях. Много много много благодарим.

Ние се завърнахме от пътешествието. Беше незабравимо Ще разказвам и ще качвам снимки, ама точно днес няма да е че сме много изморени. Аз имам и да разказвам за сватбения ден, така че.... Ще наваксвам. Обещавам Хайде сега, лека нощ от сем. Узунови и сладки сънища

Е, мацки.. Време е да ви задоволя любопитството с разказчето си за големия сватбен ден на сем. Узунови. Само да кажа, че започнах да качвам снимките в албума по реда на събитията, но за сега спирам, защото имам малък проблем с размерите на снимките
Връщаме се към 21 август - вечерта преди сватбения ден. Аз пристигнах от Пловдив и отидох веднага в дома на милото. Там лаф мохабед и към "вкъщи" да оставим роклята и останалите неща. Направихме и един ритуал - месене на питка и виене на венец. Първият е Стрелчански, а вторият си е северняшки. Събрахме се след това да пийнем, да хапнем - младоженеца с шаферите и родителите у тях, а аз с нашите и останалите у нас. Искам да ви кажа, че всичко беше тоооолкова спокойно, че ако не беше смехът и радостта на всички по нищо не можеш да забележиш, че ще има сватба на другия ден .
Легнах си към 23ч и се надявах да заспя. Повъртях се, станах, поразходих се и се върнах в леглото, след което си заспах.
22 август, 06:45ч. Дома на булката - станах естествено първа. И всички след мен Пийнах кафенце и отидох да посрещна една от шаферките си. Побъбрихме малко и веднага на фризьор. След като се прибрахме беше станало вече 14ч. Започнах да се обличам, дойдоха и останалите момичета. Направих фризурата на малката булка, лакираха ме, нагласиха ме и зачакахме.....
И така към 16ч се чу тъпан, акордеон.. А на мене сърцето ми затрептя. Имах чувството, че това не се случва. Толкова бях щастлива. На портата в градината чичо и татко чакаха подкупа. На вратата пред къщата - брат ми и снаха ми. А на моята - шаферките. Беше една барикада. Обаче ме дадоха бързо. Брат ми малко се позачуди, ама и двамата с баща ми ме дадоха за един стек бира (ест беше моя идеята, познавах ги най-добре ) .
Искам да ви кажа.....

..че когато изскочи моят съпруг пред мен, щях да припадна. Изглеждаше ослепително в своя костюм, макар и без вратовръзка. Беше като Принц.
Бяхме скрили обувката под малката булка, ама тя щом го видя и "Бати Ники, обувката е тука" и сочеше под нея Направо ме шашнаха. Е, всички ме дадоха лесно и аз реших да се направя на упорита. Доста се поизпоти милото, ама аз като видях еврото и се дадох. Свекъра даже си даде неговата обувка, уж да мине номера, ама аз не И така дадохме началото на едно прекрасно събитие.
Кума ме изведе от къщата, закичиха ни с цвете и здравец, а ние роднините с цветчетата. Татко и майка ни дадоха да си отпием червено вино и ни поляха пътя, което символизирало чистата ни кръв. Едно хорце и потеглихме за Ритуалната зала.
Забравих да ви кажа, че времето беше изцяло на наша страна. Както казва свекито - поръчахме си го за 80 човека и то дойде.
Пред ритуалната зала направихме няколко снимчици и влязохме навътре. Кума ме заведе до вътре. Програмата беше невероятна. Имаше и "Ела се вие, превива", имаше и думите, че дъщерята напуска дома си, за да свие собствено гнездо, момъка довежда своята любима.. Имаше всичко. Наистина ритуала беше невероятен. Женичката на име Пепа ни помогна да стане такъв. Толкова беше всеотдайна и мила, че разплака всички, дори и мен.
Подписахме се, милото ме настъпа докато аз се подписвах Е, след това и аз го настъпах и то защото свекито и останалите подвикваха да не се давам, представете си Милото отчупи по-голямата част от питката (за да изкарва той повечето пари ). След това Пепа ни изпрати с менчето и да ни върви по вода. Поздравиха ни гостите на излизане.. И се засякохме с другата булка. Казват, че не е хубаво да се засичаме, а ако стане да си дадем стотинки. Те дойдоха много рано за подписа и на всичкото отгоре на нея не и даваха да ме гледа, ама аз нямаше как да не я видя, защото на излизане от Съвета се виждат. Изчакаха ни търпеливо..
Та, милото ме изнесе с много смях и усмивки, и конфети. Отидох да поздравя булката, тропнахме по едно хорце и малко снимчици. От там към църквата.
Малката ни булка Джули (моята племеничка) ни следваше неотлъчно. В църквата ни посрещнаха с камбанен звън - продължителен и красив. За църквата няма да ви разказвам, че този ритуал всеки го знае. Само ще ви кажа, че короната ми падна 3 пъти Ама какво да се прави. Имаше доста смях в църквата. Аз изглеждам много усмихната и смееща се на видеото
И към ресторанта. Всички гости се настаниха. Преди да влезем шаферките им раздадоха по едно папирусче със стихче за нас - малка изненада за тях, с което стартирахме вечерта ни. Изиграхме си хорце отпред с кумовете и свекито ни въведе с бяла лента в ресторанта (ритуал, който малцина били виждали, ама навсякъде е различно)...

Свекито ми подаде огъня, за да го пазя винаги. Подадоха ми най-малкия член във фамилиите, за да ни е благодатно семейството, а ние на него подарък. Захраниха ни майките и се настанихме на масата ни.
Имах възможност да огледам всичко. Искам да ви кажа, че украсата от балони и арката под която минахме на влизане... всичко беше станало невероятно. Тейбълките ни бяха красиви картички на всяка маса с имената на гостите и номера на масата. При влизане имаше двама човека - едно момиче от приятелската страна и един мъж от родителската. Те посрещаха гостите и ги настаняваха. Така след като госта бъде насочен, си вижда и името и номера на масата. С картичките по-късно гостите ни поздравяваха, като ги подаваха на ДЖ-я. Не че той не познаваше всички. Както и да е.
Последва една трогателна реч от ДЖ-я. Аз се разплаках, но за бързо, защото станахме за първия танц. А той... той беше невероятен. По средата на красивата песен на Браян Адамс ДЖ-я запали две искрящи факли и пусна конфета и се получи божествено. Всички ни ръкопляскаха, а аз се въртях в прегръдките на милото. Направо треперех от щастие. Изпитах чувството на най-щастливата г-жа. Докато танцувахме Дж-я превеждаше песента ни.
Последваха танца за кумовете, този за родителите, кумовото хоро.. И за мое изненадване всички гости танцуваха. А останалата част от ресторанта се напълни с други хора, които останаха с нас и направихме една огромна страхотна сватба.
Последва изненадата за родителите....

Поставям това, което дадох на ДЖ-я от нас като реч от наше име:
""Скъпи гости, скъпи родители,
Когато се роди едно дете в семейството, то дава всичко на родителите си - сближаване, обич, толината в семейството. То е тяхната радост.
През всичките години, докато са изминали своя житейски път, Ники и Валя са били отгледани от родители, които са им дали всичко, от което едно дете има нужда. Били са сигурни, че каквото им се случва в живота, техните родители ще бъдат зад тях. За това днес, когато те свиват свое гнездо и стават семейство, искат да изкажат своята благодарност и любов. За Вас са следните слова:

"Ще ме завият всяка вечер, когато преди тях съм аз заспал.
Ще ме погалят нежно и ще прошептят най-милите слова.
Ще легнат, но и в съня си даже ще ме бранят от злините те.
А на сутринта, когато слънцето изгрее, ще бъдат вече на крака,
ще са в онази малка стая и ще вършат хиляди неща.
Ще ги погледам скришом, ще й се порадвам,
а те ще кажат, че съм най-доброто им дете.
Ще се усмихнат ведро и ще продължат със своите дела.

И как да тръгна надалече? И как да ги оставя милите сами?
И нищо, че пред трудностите те не се огъват,
и нищо че са несломими по душа,
за своите деца ще страдат силно, готови са да водят и война.
Защото няма нищо, нищо по-свидно за родителите от техните деца.

И аз ще стана родител някой ден.
Но в съня ми моите ще идват,
и пак ще носят любовта, с която винаги са ме дарили.

За тебе майко мила, за тебе татко роден,
и стховете дето съм ви посветил
не могат да изкажат колко силна ми е обичта"

Докато се чете стихчето, младоженците подаряват бутилка ракия за своите бащи и букет цветя за своите майки.
"Скъпи бащи, вашите деца ви подаряват по една блага ракия, която да усмири самотното сърце на един татко, след като неговото дете напусне родния си дом.
Скъпи майки, на Вас пък ви се дават цветя, защото сте като тях - нежни, слънчеви и толкова чисти.
Нека да Ви е честит деня, в който се сдобихте с още един син и още една дъщеря"
Всичко беше толкова трогателно, че около нас ни аплодираха само насълзени и радостни лица. Ние не можехме да опишем радостта си, че имаме такива родители и приятели, а останалите - от това, което направихме. Беше наистина вълшебен момент. Незабравим.
След това последваха много танци, много хора, ама страшно много... Имаше много изненади. Балоните с късмети, алкохол за наричане, танците пред кумовете и след това червено вино изненада пак за тях, приятелски кръг, поздравите от всички, тортата последва, зарята, която беше невероятна... Изненадаха ме и с метла, с която трябваше да покажа как ще мета пред свекито Много много много моменти и много красиви спомени.
А с жартиера 
Качвам се аз на стола, ДЖ-я пуска танцувалната песничка на Joe Cocker - You can leave your hat on и милото се подготвя да се мушка под роклята. Кума се засили да му връзва ръцете, ама му позволиха и с отвързани, за да разберем колко ще палува. Мушка се милото, бърка, излиза и какво да видят всички - бели прашки funnytooth funnytooth funnytooth funnytooth ДЖ-я знаеше естествено за номера и само такъв учуден чак "Ама младоженеца, какво направи ти с булката? Ние ти казахме да свалиш жартиера, ти съблече булката. Я кума да идва да му връзва ръцете". А всички отстрани туш  funnytooth Мушка се пак той под роклята и извади най-накрая жартиера и Слава Богу. Докато ми вадеше прашките (той ест. знаеше за номера), жартиера ми падна, обаче успях да го закрепя между коленете си. И докато ДЖ-я се хилеше и подиграваше милото, аз се чудех дали да се смея заради номера и реакцията или заради жартиера...
Стана наистина голямо шоу с този жартиер и с прибързано - извадените прашки. tease
Букета го хвана една моя много добра колежка и приятелка, а жартиера колега на милото. Колеги бе. Ама все едно се бяхме наговорили. Беше наистина много весело и щуро. Едни красиви незабравими спомени

Накрая стана малък гаф, ама какво да се прави. То за всяко добро...
Блъснаха ни колата. Но това не е най-лошото. Не дойдоха да ни кажат. И ние с милото излизаме да си изпращаме гости вече накрая на сватбата и гледаме колата ни (нашата розова Далия, аз я имам като нашето първо дете) отворена, свети, с вкл фарове и чистачки.... Леле, ако знаете.. Сърцето ми се скъса.. Започна се един рев Не можаха да ме успокоят.. Преди това бях опънала една красива реч колко много обичаме всички и държим на приятелите си и се радваме, че са тук. А след 1ч започнах да кълна този, който го е направил. Не можех да се държа. Докосвах я и треперех. Изживях някакъв ужас. Колата се оправи, няма й нищо. Разбра се кой е.. Но нищо не последва. Оставихме лошия спомен и сега има само хубави.
Прекрасните, приказните спомени от този ден. Не мога да ви опиша всичко с думи, просто не стигат. Малка сватба беше, но беше нашата, приказната. Дай Боже да доживеем до 20годишнината ни, пък да я повторим заедно.
Сега.. Сега сме щастливи, влюбени, а аз се радвам, че срещнах моето момче.
Всички ни пожелаваха едно бебче да дойде скоро, за това в края на разказа и аз ни го пожелавам.
Скъпи приятели, наистина не пропускайте сватбения си ден, ако не сте го изживяли. Едно невероятно чувство, на което трябва да се насладите внимателно. Моя мина много бързо, но беше Невероятен