...Пристигнахме в църквата малко по-рано,което ни позволи да си направим снимки с гостите,както и кратка фотосесия в красивия двор на църквата.След известно време ни поканиха да влезем.Сестра ми държеше кошничката с халките и попа ни ги сложи.След това ни прикани към олтара.Службата беше много приятна и мина неусетно.Всичките ни гости бяха впечатлени от светлата и хубава църква.На излизане хвърлих кошничките-27 на брой /колкото са и моите години/.След това имахме около 1 час пауза преди гражданския ритуал на терасата на комплекса.Използвахме го да си отпочинем,да се побъбрим с приятелите и да си направим фотосесия.
Вече е около 18.30.Всички гости са на терасата и ни чакат.Дамата от гражданското беше много слънчева и лъчезарна жена,която подробно ни обясни какво да правим.На фона на Менделсон баща ми ме водеше по пътечката.Пред нас вървяха малките ни шаферка и шафер,а зад нас младоженецът,кумът и кумата.След подписа и на милото,се бях подготвила и успях да го настъпя първа,макар,че и вуйчо му му прошепна „Настъпи я“

).Последва и първата ни брачна целувка.През целия ден до този момент успявах да си сдържам емоциите,но в момента,в който дамата от гражданското каза да се обърнем към родителите си и видях очите им,насълзени от радост и едва сдържащи се,нямах търпение да ги прегърна и постоя така няколко секунди.
Около 19.20 ч. вече чакахме да ни поканят в ресторанта.DJят ни беше предупредил-като чуете Менделсон и влизате.Посрещнаха ни с бурни аплодисменти.Преди да се настаним на нашата маса минахме по бяло платно под арка с цветя и лентите на живота.После свекърва ми ни зхрани с питка,поднесена от моята майка.А баща ми даде на нас и кумовете по чаша с шампанско,поднесени от свекъра ми.Последва и разчупването на питката.2 съвсем равни парчета!!!Настанихме се на булчинската маса.Ако не се лъжа малко след това последва и речта на кума и кумата.Милата ми кума не се беше подготвила и тя за реч.Но след прекрасната и прочувствена реч на мъжа си,която пак ме просълзи успя да каже най-важното:“Горчиво“,това,което се повтаряше през цялата вечер.
И...последва моята изненада към баща ми.Първият танц беше този на булката с баща си.Поканих го,а той милия не беше и разбрал какво става,изобщо не очакваше.Танцувахме на фона на „Писмо до татко“.После той предаде ръката на мъжа ми и така двамата затанцувахме на нашата песен „Nothing's gonna change my love for you“.Запалиха „фонтанчета“ около нас и имах чувството,че в този момент сме само аз и той и никой друг.Последваха поздрави за кумовете ни,родителите ни.Гостите ни постоянно отправяха поздрави към нас.И тук е момента да отбележа,че съм страшно доволна от нашия DJ.Пусна всичките ни песни,които бяхме му дали и направи всичко,което си бяхме говорили на предварителните разговори.
Кумовете ни поднесоха изненада – 3 бутилки за наричане – за първата ни годишнина,за първата ни рожба и за сребърната /или златна-пак не помня,а още и диска не сме гледали,че да си опресня паметта/.Имаше хора-и право,и еленино,и гръцко,направихме влакче.Благодаря и на приятелите ни,които почтни не сядахеа на масите.Имахме си и кумска ръченица.Падна голямо надиграване.Хвърляне на букет,жартиер,рязане на тортата,булчинско хоро...И така до към 2.30.Ей,с тоя жартиер,мъжът ми така се развихри с танците...Сядам аз на стола и кръстосвам крака.Жартиерът ми е на горния крак.На мъжът ми му вързаха ръцете с вратовръзката.Зазвучава „She's got the jack“ и около нас се струпват „папараците“.Аз почвам да си вдигам роклята лека полека.Милото започна да дърпа жартиера,правейки чупки /беше много сладък/ и по едно време го взе.После и аз станах и затанцувахме страстно на фона на тази песничка.
След това в апартамента на хотела ни очакваше кутия страхотни бонбони,специално донесено за нас от Германия вино и ароматна свещ – Изненада от сестра ми,приятелят и и нашите кумове.
Малко ми е хаотичен поста,но ми е доста трудно да опиша всичко това.Аз го чувствам.Трудно е да го опиша с думи.Искам страшно много да благодаря на сестра ми,която и за миг не се отдели от мен.Беше навсякъде.Накъдето и да се обърна за помощ за нещо и тя беше там.Е,ще и го връщам на нейната сватба живот и здраве...
Емоцията определено си заслужаваше всичките ни нерви и цялото отделено време по организацията.
А медената седмица беше невероятна.Когато сложа снимките в албума,те просто сами говорят...