Ани, миличка така ми беше домъчняло за теб, а ти ето че не си ме забравила

Вземам си поука и започвам с разказче, то цял месец мина....от сватбата, но накраткоще кажа някои нещица.
И така: И ние сигурно като повечето имахме малко проблеми преди сватбата, но тях няма да ги споменавам, вече съм ги забравила. А самия ден-дори и днес като се сетя ми се пълнят очите със сълзички на щастие-това беше най-красивия ден в живота и най-вълнуващия, а милият ми съпруг, Боже никога няма да го забравя като дойдоха да ме вземат
На самия ден бях учудващо за всички много спокойна. Станах около 8ч, после дойде фризьорката, след това и кумата и се започна подготовката по нейната прическа. Аз си изпих кафенцето, изкъпах си се и зачаках моя ред да дойде. И от 10ч като се започна-всички приятелки и шаферки взеха да пристигат, а мама милата в пълна еуфория, всичко да е украсено нагласено, разбира се в Слънчогледовата тема, в допълнение с бордо. Всички красиви неща, които Силвето беше направила за нас бяха наредени в подносчета, всичко украсено. Без да се усетим стана 3ч и аз зачаках милото. Скрих се в моята си стая щом чух клаксоните, а красивите ми шаферки се разпределиха по прозорците на другите стаи и започнаха да мяткат жартиерче, чорапче и щом всички влязоха в двора онемяха. Поизмъчиха милото, но когато влезе в стаята си ме прегърна силно, целуна ме и ме погледна с най-влюбените очи. Тогава бях най-щастливата жена
След това хайде едно хорце на двора и към църквата. Там отчето ни посрещна много топло, нали си го познаваме отдавна. Шегуваше се ,че не искал много много да ме дава, че мислел да ме взема за снаха. След церемонията хвърлих букета и се запътихме към ресторанта, като преди това едно хорце и на центъра на Арбанаси, защото не можело-арбанашка булка се женела трябвало да му тропнем

А там сума ти чужденци и те-хайде на хорото, хайде след това и снимки

В ресторанта ни чакаха, всичко беше украсено на двора, където протече церемонията.След това имахме welcome drink, след който малка фотосесия и влязохме в ресторанта. Там обаче се оказа, че питките са забравени и беж на моя тати до вкъщи да ги вземе. Следваше прощаването с родителите, на което не ме питайте как сдържах сълзите си. След това захранването от свекървата и се започна купона. Много танци, много игри,красиви шаферки, които пълнеха очите на всички, красива торта, която разрязахме около басейна под звуците на зарята. След ресторанта имахме after party и след него първа брачна нощ

Милото така беше украсило стята че останах без дъх, рози, свещи, красота-именно тогава се чувствах най-красивата, най-обичаната и щастлива жена и дано за винаги е така

Не споменах до сега кумовете но тук ще кажа нещо специално за тях. Това са Нели и Владо нашите най-добри приятели, на които искам специално да благодаря. Бяха силно притеснени, но се справиха прекрасно. Невероятни хора-най-добрите, най-милите същества, най-истинските приятели, които имаме от години, и които страшно мн обичаме.
Разбира се и родителите- най-специалните за нас хора, които през всичките месеци на усилена подготовка нито веднъж не ни оставиха и ни подрепяха за всичко. Хората, които редом с нас споделиха най-хубавия ден в живота ни и които обичаме безкрайно.
Спирам до тук че нещо.....

После продължавам с медения месец.