Ще се опитам сега да разкажа за раждането на малката Дара.
До последния ден нямах никакви по-сериозни признаци за раждане. Коремът ми не беше слязъл много надолу и не съм усещала подготвителни контракции. Много рядко имах леки болки в гърба и си го обяснявах с това че бебето слиза надолу и се намества.Чувствах се добре, дори сънят ми беше спокоен. Мислех, че ще си изкарам до термин и по-скоро се притеснявах дали ще хвана доктора преди да излезе в отпуска.
Както съм писала и тук, на 5.08 отидох на обяд на поредната редовна консултация, при което лекаря ми каза че главичката на бебчо е вече ниско в таза и шийката е започнала да се изглажда. Направи ми преглед за разкритие и каза, че мога да очаквам бебчо другата седмица. Момента наближаваше, но на мен все още ми се струваше като нещо далеч напред. Прибрах се, полегнах малко следобед да спя и като станах забелязах леко кафеникаво зацапване. В първия момент малко се стреснах, но реших че няма смисъл да звъня на лекаря, защото доколкото бях чела това зацапване е съвсем нормално след преглед. До вечерта нищо повече не се случи. Вечеряхме с мъжа ми и си легнахме. В 3 часа започнаха леки болки в гърба и ниско долу в корема, подобно на менструални болки. Не успях повече да заспя,но си лежах. В 5 часа станах до тоалетна и тогава видях, че започва да ми пада тапата. Тогава вече събудих мъжа ми  Той така се шашна  изпи няколко кафета със сто цигари. Изкъпа се, избръсна се, да бъдел готов  Беше решил, че раждането започва, а аз само му повтарях, че мога да си ходя с паднала тапа няколко дни и че тия болчици още нищо не означават. Постепенно болките започнаха да стават периоднични и започнахме да засичаме. Бяха на 11-12 мин., после паднаха на 7-8, но като интензитет ми се струваше, че все още са доста слаби, за да са родилни болки. Изкъпах се, мъжът ми помогна с интимния тоалет и решихме да отидем по обяд пак до болницата да се консултирам с лекаря.
Май съм изглеждала доста притеснена, защото той се опита да ме успокои. Тоновете на бебка бяха добри. Трябвало да очаквам раждането да започне до 1-2 дни. Болките, които съм усещала били все още подготвителни контракции и когато започнел да ми се стяга силно целия корем, тогава вече положението е сериозно.
Така към 13 часа се прибрах спокойна, че имам още време, хапнах диня  и си полегнах. Бебка обаче беше мноого нетърпелива да се видим. Към 15 часа започнаха доста по-силни болки. Постепенно се засилваха и до 18 часа бяха станали на 5 минути. Болките бяха основно в гърба. Така и не усетих цялостно втвърдяване на корема, нито през бремеността, нито на финала. През тези няколко часа са безкрайно благодарна на мъжа ми, който беше плътно до мен и ми помагаше с каквото може  Топлеше ми бутилки с гореща вода, които слагах отзад на кръста и донякъде помагаха. Болките в един момент станаха наистина нетърпими, не можех да си намеря място, нито да седна, нито да легна. Хубавото е, че болката е на интервали и имаш време да си починеш и поемеш въздух, а и при мен продължиха броени часове  Исках да издържа възможно най-дълго в къщи. Към 19 часа по настояване на мъжа ми най- накрая звъннах на Гергов. Тъй като той беше в частния си кабинет в момента, тръгнахме на там, за да ме погледне. Явно вида ми от обяд до тогава е бил доста различен, защото още на вратата ми каза "О, по очите вече познавам, че ще се ражда". Оказа се, че съм с 3 см разкритие, а той при прегледа го е направил на 4-5 см. Каза ни да тръгваме към Т. Киркова, а той щял да дойде до час. По пътя се превивах отзад в колата и си мислех на светофарите какво ли си мислят хората от съседните коли и автобуси като видят родилка на път към болница 
Пристигнахме към 20 часа, почакахме 10 минути докато ме приемат, че имаше и други жени. Дежурния лекар ме прегледа и установи, че съм вече с 8-9 см разкритие  Точно тогава дойде и Гергов, оправиха ми документите, направиха ми клизма (изобщо не боли, не усетих почти никакво неприятно усещане ). Бях доста спокойна, защото първо като чух че съм с толкова голямо разкритие знаех, че остава още съвсем малко до срещата с бебка. Второ, не се притеснявах, защото бях с избор на екип, не се съмнявах в лекаря и определено отношението на персонала беше много добро.

Преведоха ме в предродилна, където започнаха да следят тоновете на бебка и контракциите. Неприятно беше, че съм вързана с колани и когато запонеха болките не можех да мърдам много, а само да стискам зъби. Гергов ме пита няколко пъти за епидурална упойка още от началото, но аз отказах, защото беше ясно че не остава много до края. Доволна ,че устисках без нея, въпреки че по едно време в къщи ми минаваше мисълта да си поискам. Пукна ми мехура, водите бяха чисти След 15 мин. в предродилна ми започнаха напъните и ме преведоха в родилна зала. Тогава ми пуснаха окситоцин и папаверин. Обясниха ми как да напъвам и да дишам. Чух, че ще ми направят епизиотомия, но не усетих нищо, даже не разбрах кога са ме клъцнали. За 3-4 контракции и напъвания се роди Дара  Изпитах такова невероятно облекчение и щастие като видях това малко дребосъче. Изплака след 2-3 секунди и си отдъхнах. Казаха ми часа- 21.25 и после я изнесоха да я измият. После ми я сложиха на гърдите да я помилвам и гушна.  Беше увита с пелена като малко пашкулче. Казаха ми и мерките на малката принцеска, а после са я показали на баща й. Бях напълно изключила за плацентата, но тя излезе бързо и без проблем. Дадоха ми телефона да се обадя на таткото. Не помня изобщо какво си казахме  После започнаха да ме шият около половин час. Наложи се два пъти да ми слагат местна упойка лидокаин, защото като почна да отпуска първата си болеше невероятно. Попитах колко шева имам, но така и не ми казаха точно- "колкото е необходимо".  Вътрешните май са 6-7,а външните 4  Обяснявам си го с това, че раждането протече много бързо и тъканите нямаха време да се отпуснат и разтегнат достатъчно за бебето. Това обаче изобщо не ме вълнуваше. Мислех си само Дари да е добре. След това ме изнесоха на носилката да се видя с мъжа ми. Целунахме се, прегърнахме се и си казахме колко се обичаме и  колко красива е нашата дъщеричка. 
После постоях известно време на количка, за да ме наблюдават, а аз пратих няколко смс-а Преведоха ме във вип стая и към 12 вече бях заспала. Така от падането на тапата, до раждането бяха минали 16 часа, а по силните болки бяха едва 6 часа. Пожелавам на всички подобно леко раждане. Важното е да сме спокойни и уверени, че ще се справим и че всичко ще мине благополучно. Паника изобщо не трябва да се допуска, а да се слуша лекаря и акушерката. Сигурно най-често чуваната дума беше "Дишай" 
На следващия ден ми донесоха Дара в стаята, започнахме с опитите да се кърмим и да се опознаваме. След три дни ни изписаха. Доволна съм като цяло от болницата и персонала (този с който имах контакт) и естествено съм благодарна на Гергов, кото през следващите дни идваше редовно да ме види и прегледа.

mmagi, аз изцеждам по 2 пъти на ден някъде, само когато напрежението е много голямо и почнат да ме болят гърдите или когато текнат. През нощта особено подгизвам. И аз не знам какво да правя с това цедене, защото отнема доста време и предолагам, че ще ми стане досадно. А и май няма смисъл да пълня целия фризер. От друга страна ме е страх да не задържам кърма и като почне да боли почвам да цедя 

Браво, че всичко е минало за теб добре ,че разказваш толкова спокойно за това преживяване.  Да ви е жива и здрава Дара

Natalya, аз май съм изпуснала хубавата новина.
Честита прекрасна дъщеричка!

Твоето раждане оживи много спомени от моето. Много се радвам, че всичко е минало бързо и добре и разказваш толкова позитивно за раждането си.

За пълните гърди и болките те уверявам, че и аз бях така, но за няколко седмици всичко се нормализира без да се цедя. Аз и до ден днешен "тека", особено от едната гърда, но хич не се притеснявам, важното е, че напрегнатостта и болките изчезнаха.

Нати, миличка,добре дошла у дома и поздравления за успешното и бързо раждане! Явно покрай организацията на сватбата съм пропуснала, че вече си се прибрала....Малката е прекрасна, да ви е жива и здрава...разплаках се като прочетох и я видях! прегръдки и много усмивки от нас с Жорко!!!

Наталия сега чета и настръхвам  Опитвам се да си представя какво е  Много се радвам, че не си се мъчила много!
А кърмата в какво я замразяваш и каква ти е помпата?

Наталийка, как сте с малката Дари. Опознавате ли се?

Наталка чудесен разказ! Радвам се, че не си се мъчила много! И аз се чудех дали епизиотомията се налага най-вече когато плода излезе прекалено бързо. А той лекаря как е искал да ти слага епидурална на 9см. разкритие  .

Наталка,с много голямо закъснение за което се извинявам ДА ТИ Е ЖИВА И ЗДРАВА ДАРА,много да ви радва и вие нея.Разказчето ти е невероятно.Прочетох го на един дъх.Ти си герой,то половината раждане си го изкарала в къщи - браво на теб.

Zahira, за епизиотомията аз се бях настроила предварително, че най-вероятно ще ми направят.  Изглежда става практика да правят при първо раждане, а и всъщност е по-добре един правилен разрез отколкото няколко неправилни разкъсвания. А защо ме пита за упойка почти на финала и на мен не ми стана ясно 
Аз от един два дена доста намалих изцеждането. Може би един два пъти на ден, защото мисля, че малката бебка започна да хапва доста повече и гърдите ми не са така напрегнати и болезнени. Явно лактацията сама ще се регулира според нуждите на бебчо.  Иначе взех помпата на Авент с 5 контейнера. След като ги напълних и ги сложих във фризера, сега купихме пликчета за кърма на Лансинох. Вършат чудесна работа.
Имам чувстото, че Дари расте и се променя от ден на ден.  Точно на десетия ден ни падна пъпчето  Изкарваме я на терасата за малко и мисля утре ако е хубаво времето да направим първата кратка разходка. За режим при храненето още не мога да говоря. Давам й когато когато си поиска. Понякога на 2-3часа, понякога спи по 4. Важното е, че пълни памперсите.
С татко й започнахме да я къпем сами. Чудя се само кога можем да я слагаме полуседнала в анатомичната ваничка и да мием хубаво отпред. Не е ли малка още и да се пързаля 
Другата седмица сме на консултация и нямам търпение вече да видя колко е пораснала 

Нати,много хубав разказ Насълзих се.Такова леко раждане си имала.Браво мамче
А малото Дари е оформено и наистина красиво детенце.На първата снимка сякаш има даже гривнички на ръцете.Много е сладка

Много сладички снимки, и двете сте куклички! Целувки!

Наталка аз да те питам за количката - изпробвахте ли я вече, маневрена ли и знаеш  ли колко тежи, защото никъде не са дадени спецификациите й, а на мен ми се струва, че е тежичка. Аз съм си запазила в един магазин Чиполино Пуки, което е 1 към 1 с Кенгуру Даяна, но моят мъж иска количка с по-големи гуми, по-стабилни му се виждат, та единственото, което на мен ми допада с по-големи гуми е Кенгуру Виктория. Можеш ли да ми кажеш къде ги има на живо? И друго се чудя - освен цветовете дали има разлика между стария и новия модел? Вашият е 2009 нали?