Остава още една седмица до Големия ден и все имам чувството ,че няма да успея да се справя. Все нещо се опитва да не върви,но всяка спънка я газя като валяк. За градината бях ангажирала струнно трио и вчера ми се обажда жената и ми вика- ами ние заминаваме след 2 дена и само за вашата сватба ще се върнем - сигурни ли сте че ще ви трябваме и аз

Щели да ходят на морето и много дълъг и уморител път. Тая на мен ли ще ми говори за пътя до морето. Аз съм от Бургас и вече тоя път ми е все едно сутрин за работа и ..лиготии..Ама така да ми постави въпроса 1 седмица преди сватбата.А аз съм ги предупредила от преди 3-4 месеца и добре че не им платих..Надявам се да можем да им намерим заместници..
Един много добър човечец от гостите по най-нелепия начин си отиде

Лека му пръст.. Хубавото е ,че не ни беше от най-близкото обкръжение. Не знам дали е много правилно, но ще има сватба. Не можем да отреагираме и да отменим всичко в посления момент.
Надявам се да няма повече пречки..
Та какво още ни остава...
Подаръчетата за гостите милото днес трябва да ги дочърши.
Тейбълките само половината са готови.
Захванала съм се да сгъвам салфетки и не са започвани.
Нямаме си кола
Украсата на рестората не съм я измислила още
Алкохола в събота ще го купуваме.
Сигурно съм забравила още нещо..