Малко отчетче  Поръчахме халките най-накрая, на 05.08 ще са готови. обикаляхме за костюм на милото, но той се оказа много капризен и нищо не може да си хареса, аз да съм му изберяла някой който му седи добре ми вика, пък за обувкииии, незнам просто какво ще е.
Нямам бижута все още, мислех да си купя златно колие или по-точно нещо по ефирно и нежно, но не тъничко, че пък да не се вижда. Абеее, много съм капризна май. И така де, харесах си такова нещо в бяло злато, но е 450 лв.  и ....... малко множко ще ми дойде май...... сега ще уговарям милото да ми го купи, хем за рожденния ден (имам рожденн ден на 28.0 Просто като си харесам нещо и друго не виждам, няма значение колко красиво е. 
Иначе да видим какво ще свършим в Шумен и тогава повече ще разправя и обещавам да снимам ресторанта, така че следващата седмица пак 

Честита темичка HaT 
Пожелавам ти едни прекрасни последни момински дни 

Mерси mucunka  То вече незная и аз как се чуствам, някакси хем ми е супер спокойно, хем от самата подготовка и тичането насам натам съм много уморена и искам вече всичко да минава.

Иначе май всичко е готово. Поръчахме тортата, дадохме окончателната бройка на ресторанта, милото има обувки, взехме халките, уговорихме украсата, е то май не остана, незнам вече 

Е следващия разказ вече ще е за самото събитие, че си отиваме към Шумен. А между другото булките незнам дали знаят но по КТ им се полага 2 дни отпуск за брак  и аз ще си го ползвам.

НаТ, честита темичка. Много красиво място сте си избрали за сватба, страхотно ще стане, не се съмнявам. Толкова пъти съм ходила на Мадарският конник, не съм знаела, че има в близост такъв хубав ресторант. Чакаме с нетърпение снимки от събитието. А на теб ти полежавам, всичко да стане по начина, по който ти си го представяш. Успех с малкото оставащо време, и спокойно.

                                          Честита сватба!
Наздраве за Вашата любов! Наздраве и за следващите Ви 100 години на взаимно щастие!

Честит първи семеен пеазниик. обичайте се и се уважавайте. Горчивооооо 

Честито, желая ви дълъг, спокоен, изпълнен с любов и разбирателство семеен живот 

Честитооооооо много любов и щастие в семейния живот

Нат, честито. Бъдее много щастливи, обичайте се, не спирайте да мечтаете!
Много много любов ви пожелавам!

Благодаря Ви момичета  Всичко мина като по вода и в буквалния, и в преносния смисъл  Много беше хубаво и още незнам къде се намирам. Ще разказвам тия дни само да се оправя,че то една лудница е в къщи  И смимки ще кача, но имам само папарашки засега, а след седмица официалните.

HaT много красиви младоженци сте били  ,очаквам с нетърпение разказчета и мноооого снимки

Ей страхотно е било, на открито 

                          ЧЕСТИТО!!!!
По повод на всички вълнуващи промени, които ви очакват тази година ви пожелаваме най-важното: да има искра и пламък отвътре! Много неща, които правите заедно могат да палят и поддържат този огън – зависи от вас да ги търсите и намирате.

Така, малко да поразкажа. Първо.... беше просто невероятно, толкова бях спокойна до последно, че просто всички ми се чудеха.
Отидох си на прическа най-напред и там се видях с приятелката ми, която имаше час за по-рано. Прическата ми стана невероятна, както се базиках през цялото време, стана все едно имам коса  понеже мойта си е късичка до раменете, но фризьорката си справи много добре. Прибрахме се, обляках се и започнах да се гримирам. Гримът беше иэцяло мое дело и смятам,че се получи добре. И то после стана време да идват първите ми гости. Те дойдоха в 15 часа, а очаквахме младоженеца към 16 часа. Той междувременно трябваше да измине 100 км. в едната посока,за да си вземе кръстника. Всички много ми се радваха, правихме снимкииии. Е накрая забравих да се снимам с майка, с татко и със сестра ми ........ но нищо. Като чухме колите, се барикадирахме вътре и чакаме, чакаме. Първата врата беше желязна и направо я сгънаха на две  втората мина малко по-трудно, но младоженеца се оказа скръдза, не ще да плаща и затова си беше взел приятели охрана, ама те все едни "мънички". На третата врата имах чуството,че ще се избият отпреде,то едни блъсканици се чуваха, а аз от вътре викам "Пуснете ми мъжааааа, искам си гооо"  те и мойте не ме дават лесно  Накрая влезе целия препотил се от напора, абе мъжка му работа. Пийнахме малко и тръгнахме от Плиска (оттам ме взимаха, майчината ми къща), а към Нови пазар такъв дъжд валеше като из ведро, чак се уплаших, нали сме на открито  Слава богу до Мадара още не беше стигнал дъжда.
Церемонията мина много добре, не ми се махна ни за секунда усмивката от лицето, толкова бях щастлива  После си направихме една фото сесийка в градината,докато се настанят гостите в ресторанта. Чак нямам търпение да излязат снимките.
Посрещането в ресторанта не беше както го очаквах, водещата говореше много монотонно, но за съжаление бяха заети музикантите, които искахме. Е аз толкова бях щастлива,че никакви кусури не забелязвах и все пак щом успя да ме разплаче на "цветето да ми поливаш, сутрин рано с росица,а вечер мале със сълзи....." значи не е била толкова зле. Свекървата ни захрани с едни голееееми парчета, да ми затворела устата отсега, вика, че чак ни викат Горчиво, а ние още не можем да преглътнем. Накрая започна и тука да вали дъжд, но поне само ръмеше, и се наложи да преместят булчинската маса, понеже само над нея нямаше навес, а асма. Докато я местят, аз реших да разведря обстановката и с петларя започнахме едно хоро в дъжда, много се зарадвах вато се хванаха още много хора и всичко мина по вода.
Имаше игри с балони от кръстниците за изненада, падна голям смях на тях, младоженеца беше го хванало "настроението" и само ни разсмиваше, чак микрофона не можеха да му вземат. Имаше и две бутилчице едната със захар другата с лимонов сок за младоженеца, да видим какъв ще е живота му. Той разбира се уцели сладката и аз викам "Лъжат нещо, не може да е вярно,сигурно и двете са сладки" и те ми дадоха другото шишенце, е уверих се. И така до края, не се спрях, изпих само едно безалкохолно и малко шампанско, а от храната почти не съм яла, само тортата си изядох, беше невероятна.
Всички гости казаха,че сме били много естествени и са си прекарали много добре. На следващия ден момичето което хвана букета, каза,че го е забравила в ресторанта и падна голямо търсене докато го намерим,че не било на хубаво да се загуби булченски букет. Накрая се оказа,че прибраната баба на Венци го е прибрала. (момичето което хвана букета му е първа братовчедка и живеят заедно с бабата, а и скоро ги очаква сватба като гледам  )
Ами това е от мен, някой ако се интересува от нещо ще казвам, ще помагам и така.