Rosi, права си наистина. И аз надниках и всичко изглеждаше така свежо... Една щастлива булка, много ревизори и наистина много емоции. Но още снимки трябва да се задоволи нашето любопитство

Леле момичета то са излезе снимките. Аз тръгнах да качвам, но много ми се доспа и отложих за другия ден, а то са излезли. Още не са всичките, а и не са описани. Ама ще допълня.
Не ми се сърдете, че толкова забавих, но повярвайте много неща се случиха - и хубави и лоши - много емоции и много проблеми и просто нямах никаква, ама никаква възможност.
Но ще почна да разказвам сега, а довечера ще довърша и снимките.
Почвам

Денят преди сватбата.
Вече почти са ми се изтрили спомените от този ден. Спомням си, че сутринта се оказа, че не ми достигат стаите и пращах Иво да прави резервации в друг хотел. После допродреждахме и чистих. След това Иво и майка му отидоха да взимат погачите, а аз си правих маска, епилация, бях си надула музиката и си ми беше супер. Иво едва успя да се прибере и изкъпе и дойдоха кумувете и шаферката. Донесоха ми един тон цветя от борсата в София и трите дами правихме букетчетата за маите на гостите. Много беше весело. Вечерта отидохме до хотела, където беше сватбата и където бяха настанени кумувете и шаферката. И ди джеят вече беше там и изкарахме една невероятна вечер. Голям майтап падна. В 1 ч. без всякакво желание си тръгнах, но все пак трябваше да поспим. Лягайки си чух, че гърми, но толкова бях уморена, че веднага съм заспала, без да се притесня.

Денят на сватбата

Сутринта
Спала съм си цяла нощ без проблеми. Събудих се в 6,30 - около час преди да звънне будилника. Иво се събуди и той с мене, полежахме малко, но като видяхме, че не може да се спи и станахме. Поглеждам навън и какво да видя - небето черно от облаци, беше валяло през нощта и доста се беше захладило. Честно казано тогава започнаха да ми пърхат пеперудите в стомаха, попритесних се доста - все пак ще правим градинска сватба в началото на Балкана, където по принцип си е хладно.  Иво не си спомням къде и за какво точно отиде, но мен не ме сдържаше на едно място - кръстосвах от единия край на апартамента до другия като животно в клетка. И за да направя нещо взех, че приготвих всичките неща за почерпката на гостите. На едно барче заредих всички чаши и вилици, които имах, за да не се налага всеки да си иска чаши. Всичко сложих в чинийки и ги завих с фолио да не съхнат. Спомням си, че мама ми се обади, че тръгват от София и обясни, че при тях валяло като из ведро. Съвсем се притесних. После дойдоха частта от моите роднини, които бях поканила в къщи. Не исках да са много хора, че да не става лудница и плюс това бяхме вапартамента на Иво, в блок, в който не ме познават много хора и просто нямаше смисъл. Всичките роднини се губиха (нищо, че повечето бяха идвали преди това) и Иво само тичаше с колата даспасява поредния изгубил се. Нашите дойдоха, до Мездра направо ги отнесло от дъжд. Това разбира се никак не допринесе за моето спокойствие както се сещатате. Добре, че бях приготвила всичко - нашите бяха по панирани и от мен. Ужас направо.

Кумувете и те дойдоха. Кумата отиде на физьор. Да поясня за фризьора, че Герганчето ме беше питала. Това с фризьора ми беше най-големия проблем. Свекърва ми уж беше намерила фризьорка, много добра, обучавала фризьори във Враца, но като отидох, дали се беше притеснила тази жена или какво, но тя на практика очакваше едва ли не аз да я направя тази прическа. Не я харесах. После се върнах в София. След това, седмицата преди сватбата, се оказа, че Иво го приеха в Русенския университет и трябваше да тичаме да го записваме. Всеки ден хиляди ангажименти и аз все не стигах да отида някъде на фризьор. И представете си в четвъртъка преди сватбата, вече почти изпаднала в ужас казах, че е крайно време да се обърне внимание и на булката. Мислех да ходя при една фризьорка, която Гери ми препоръча, но реших първо да пробвам в един салон до блока, който го откриха наскоро. СТРАХОТНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА КРЕМЕНА. Момичето ме взе така набързо, правихме проби. Оказа се, че на моята рядка и тънка коса не отива прическата, която аз си бях харесала. Пробвахме други и накрая (въпреки първоначалните ми предствави) се спряхме на това, което сте видяли на снимките. Да кажа, че преди години преживях едни стрес (един обир) и от това почна да ми пада косата. От тогава моята по принцим мека коса, не е много благодатна за фризури. Така, че Кремена се справи чудесно. Още повече, че се оказа, че се познават с гримьорката и тя дойде в салона и ни гримира направо там. Моето притеснение изчезна в момента, в който стъпих в този салон. Такава приятна и ведра атмосфера, толкова отпускащо ми подейства, че препоръчвам на всички, които имат притеснения около сватбата да ги фризират и гримират извън къщи. Откъсваш се за малко и е направо супер.

Взимането
Докато аз съм била в салона кумата (вече фризирана и гримирана) взела кума и Иво и отишли до хотела да се обличат. И като отивали вече към апартамента на родителите на милото минали покрай салона. А аз точно тогава вече чакам на вратата вуйчо да ме вземе с колата. И кумата така се притеснила, че Иво ще ме види (а той карал), че даже мислила с риск за живота да му закрие очите. Добре, че сме се разминали.
Прибрах се в къщи и исках да облека роклята в последния момент, че слънцето (за моя радост) вече беше напекло и не исках да се потя много в роклята. Тук се получи първия "гаф". Бяхме се разбрали Иво да тръгне от техните в 16 и да ми звънне пред блока. Та в 15,30 тръгнах аз да влизам в банята. Точно тогава всички мъже решиха, че трябва да ходят до тоалетна. Накрая поставих шаферката отпред да пази и ако на някой му се пишка - през балкона Излизам от банята и какво да видя - пред мен фотографката. И двете никога няма да забравим моята реплика - "Люба какво парвиш тук? " А тя ми отговаря - ми идваме да те взимаме. А аз по бельо. Оказа се, че в същия час в блока на родителите на Иво имало още един младоженец. Нямало къде да пракират колите. Пълна лудница. И за да не излизат по едно и също време те тръгнали по-рано. И никой не се стил да звънне. Добре, че фотографката се качила по-рано. Аз изпаднах в паника. Казвам на нашите да се пазарят дълго и да ги забавят. Влизам в стаята и какво обличане беше.........Браво на шаферката, която ми наниза връзките на роклята за половин минута. През това време чувам, че на вратата се натиска, звъни, викат. Леле обувката забравих - тичам да я дам на мама. Ще видите на снимката бях лепнала надпис на вратата - Ревизия - елате утре или се разберете с инспектора. И бях говорила с братовчед ми да се направи на подкупен резизор и да ги цака. Обаче нашите толкова се притеснили, че пратили един първи братовчед на татко да ме "продава". А той милия така се сбъркал искал пари само от кума, не се пазарил много много и накарая ме продадаоха за ......14 лева . Влизат те вътре - аз се сещам, че исках да скрия другата обувка - къде, къду и шаферката я метна на гардероба. Чувам ги, че са влезли, но никой не идва да вземе булка. А мама толкова се объркала, че ги накарала да влезнат първо в хола. Е дойдоха де, казах за обувката, търсиха я...много готино са се получили снимките, дето Иво се катери на гардероба да вземе обувката, а кума го повдига Изведоха ме, тропнахме едно хорце и хайде в ритуалната.

Мърче поразгледах снимките и ще чакам още  а разказа досега е доста вълнуващ Чакаме чакаме ние.Ти се супер и мъжът ти ти той.Важното е че за вас е било едно незабравимо преживяване.

Маги много ти благодаря!
Аз сега като погледнах пиша доста подробно, така, че ще направя корекция.
Ритуала
Хм... като се сетя за ритуала направо ме напушва голям смях. Като пристигнахме се оказа, че бяхме забравили да вземем бонбоните и се върнаха. Единствения проблем в ритуалната зала беше, че под нея има ресторант, а там имаше сватба. И въпреки молбите на длъжностните лица и на моите роднини не пожелаха да намалят чалгата и за секунда. Ритуала иначе мина добре. На мен лично малко ми е патетично, но имаше доста развълнувани хора.
След ритуалната зала имаше около час време за снимки. Снимахме се с почти всички, опитахме се да направим и традиционните снимки на полянката. Само, че фотографката не спря да приказва смешни неща и ще видите, че тези снимки са всичко друго, но не и роматични - през цялото време се хилихме като репи

Ох Мърче, с удоволствие следя разказа и нямам търпение да продължиш и още снимки искам А табела с ревизия и аз бях сложила на вратата, но това " или се разберете с инспектора", направо ме уби

Мърче, направо ме скъсваш с твоя разказ. Хем ми става смешно, хем сладко като си представям всяка една картинка. Следя разказа ти и с нетърпение чакам продължение. И снимки

Момичета продължавам с разказа, че имам проблем с кома на работа - каквото напиша - забива и не го публикува. До края на деня ако е все така спокойно ще кача и остатъка от снимките. Че направо съм си несериозна булка.
Ресторанта
Толкова бях щастлива, че времето се оправи. Момичета направо всичко беше така, както си го представях. Моята зелено-бяла градинска сватба беше направо вълшебна.
Влязохме, мина ритуала по захранването. Не мога да опиша Христо Станков колко страхотен ди джей е. Такива лафове ги правеше, че гледайки от високо нахилените лица на гостите ми беше толкова хубаво. Разбира се има вякакви вкусове, но ако някой иска весела и малко майтапчийска сватба с двете си ръце и всички останали крайници го препоръчвам. Не искам да му описвам, всичките лафове, но беше страшно весело. Щом всички после разправяха, че такъв ди джей не са виждали, а управителя на ресторанта много държеше на негова визитка - мсеки може да си направи изводите.
Какво да ви кажа - голям купон падна. Спомням си един момент от сватбата някъде към 4 сутринта мама вече тотално капнала ми разправя "Каква е вика тая сватба - тия хора не се ли уморяват. О 4 до 4" Те да ви кажа родителите бяха много притеснени. Не знам защо. Бяхме избрали по една песен за поздрав към всеки от тях. Ще правя друг пост, че пак компа се сбърка.

Избрахме любимата песен на всеки и особено татко много се зарадва. Букета така го метнах, че за малко да отиде в басейна, хвана го едно момче и го подари на братовчедка ми. Рязахме тортата  и Иво си спази обещанието и не ме омаза много. Тук Ицо направи единствения си пропуск. Ни нямахме на сватбата двойка, която не е женена. Много ми беше странно, но нямахме - или сингъл хора или женени. И се бяхме разбрали с Ицо да няма захранване. Но той явно беше забравил и ме пита кои двойки ще викаме. Ми сега? И тогава се сетих, че някоя съфорумка беше писала, че символично са захранили родителите. Та излизам аз на микрофона и обявявам, че ще променя традицията и ще захарним родителите, като жест за това, че те досега са ни хранили и са се грижили за нас. И те като се шашнаха Някои от гостите толкова се трогнаха и се разреваха. Абе стана едно такова трогателно и всичко мина без да се усети гафа.
Бяхме приготвили заря за каря, ама Иво и вуйчо ми като главни пиротехници по средата на купона решили, че е време. Играя аз някакво хоро и изведнъж гледам фойерверки  Фотографката и тя шашната - не беше готова да снима. Ама се получи весело
Бях приготвила сватбени игри, но казах на ди джея да ги пусне ако замер купона, иначе защо да разваля хубавото на хората.

невероятен разказ и прекрасни снимки
чакаме ощееееее

Благодаря ти _sealight_
Аз се опитвам да довърша, но с този проблем в компа като тръгна да публикувам и забива и трябва да пиша наново
Та всички танцуваха много и решихме да не прекъсваме купона. Единствената игра, която направихме беше, че обявихме конкурс за танци. Журито бяха аз, кумата и ди джеят. Много лесно взехме решение. Наградата връчихме на братовчедка ми и на мъжа й за цялостно участие и за един невероятен рок, който направиха. Аз само ги гледах и стоях така  . Той я мяташе насам натам -по едно време даже на едно обръщане й се видяха гащичките  И изведнъж поглеждам видеото, а той си седи и си пийва. Тичам при него и му казвам "Иване защо седиш бе - снимай ги" И той снима ама вече към края и тесе бяха поизморили малко. така, че най-хубавата част от танця я нямама записана. Дадохме и поощрителна награда за един от гостите - за проявен голям ентусиазъм. Той танцуваше всичко, ама наистина всичко (даже и това, което не можеше) - как да не го награди човек.

От танците имам само лош спомен от булчинското хоро. Първо ми дойде малко неочаквано - веднага след първия танц. Не знам дали по принцип е така (;дотогава не се бях заглеждала), ама хич не го очаквах. Ди джеят пусна Търновска царица (май) и обяви булчинското хоро. И аз  Второ аз мога да играя хора, ама не мога да водя. Куца ми таткта. Поради тази причина не продължих и сериозно да се занимавам с класическата китара.
Та тръгвам аз да водя хорото, ама го играя с връщанка. Другите - кой може, кой не може кретат след мен. Ди джеят ми казал да го карам като право, ама кой го чул (после го видях на видеото). И той следзе, хвана се пред мен и направи две крачки и аз си продължих вече както трябва. И на видеото го гледам - справям се отлично. И изведнъж една моя стринка - хоп - пред мен. Много й се ядосах - все пак това си е моето, билчинско хоро но както и да е.
Другото малко недоразумение на сватбата беше, че бях взела едни чашки за бира (от тънкостенните, конусовидни) вместо вазичики за цветя за масите на гостите. Във апартамента си нямах чашки за бира и реших, че после тъкмо ще ми останат. А и много бяха подходящи като форма. И вуйчо ми след гражданското отиде да подрежда масите. И ми звъни - няма вазички. Абе как да няма - лично видях като ги свалиха в колата. Търсете - тям трябва да са. Обаче не ги намерили и солжили чашки от ресторанта. Не е толкова лошо, ама не са и моите. Инетересното е че ги намерихме - на другия ден в колата на вуйчото.