Норче, добре дошли у дома с малката Ели
Много сладко бебче Малко ми заприлича на Калоян, така ме разчувства - и него го обличаха в същите дрешки като вас на снимката, където вече сте на 24 часа

Спокойно, всички са неадекватни първите дни - при някой по-бързо се установява някакъв режим, при други по-бавничко, но въпреки недостига на сън и умората, повярвай, че след време ще се сещаш за този период с най-голямо умиление! (Само да спомена, че първите два месеца не свалях слънчевите си очила навън, просто бях като зомби, но в този период ние се кърмехме доста често и по13-14 пъти за денонощие ) Така че се зареди с търпение и много кураж

Целувки и аз сеприсъединявам към чакащите разказче

Добре завърнали се мама и бебе
Мила,всяко начало е винаги трудно В първия момент сякаш блокираш и не знаеш от къде да подхванеш,но много скоро всичко си влиза в ритъм сякаш цял живот само това си правила

Толкова сте мили всички, хиляди благодарности 

Имам много да питам и да разказвам, но сега трябва да къпем бебочето, че пак закъсняваме. Според педиатърката вече имаме колики и купихме Колиеф.

Аз се възстановявам още и не мога да си сядам на дупето заради шевовете, та се кърмим прави и кръстът вече ме боли. Имам само коластра, но ще се мъчим колкото можем.

Майче, наистина дори аз вече си спомням с умилени за първите часове и дни на бебенцето в Токуда и колко хубаво се грижеха за него и за мен.

Знам, че първите седмици ще са най-трудни, но се надявам да се справя.

Норче, аз с малко закъснение  , но искам да ти честитя появата на прекрасната дъщеричка! Да расте здравичка и много да ви слуша! 
Дано се възстановиш по-бързо и да постигнеш по-скоро успешни резултати в кърменето! 

Добре дошли в къщи с хубавата Елена! Нормално е да си ошашкана. Има ли някой да ти помага? И аз все си мисля как ли ще е първите дни и седмици  Въпреки, че и двете баби казаха, че ще са на линия да помагат. Дано скоро мине болката от шевовете  И аз чакам разказчето. И един въпрос като имаш само коластра даваш ли допълнително АМ или каквото изцока такова? Най-големия ми страх е дали ще мога да преценя дали детето ми е нахранено 

Норче, за шевовете си прави промивка с хладък чай от смрадлика - много облекчава, антисептично действа и по-бързо зарастват!

А понеже и мен много ме боляха шевовете си бях взела една възглавничка, от тези за врат за пътуване ако се сещаш и сядах, така че дупето да се падне в дупката... ама и аз как го обясних

Норче, и аз се мъча с кърменето. Важното е да си спокойна и да се храниш добре. Гледай да спиш докато малката спи. Важно е за кърмата. Казваш, че те заболява гърба. Аз намери стойката за кърмене. Облягам се на леглото-направо лягам  - така си и почивам. Дано скоро намерите вашия начин. Целувки на сладката бебка от нас!

Марианка, събрали сме и двете баби, едната спи при нас, а другата е на повикване. Да ти кажа друго си е да има някой, дано скоро се поокопитя, но засега като се притесня за нещо и все ми помагат. И аз много се притеснявам стига ли й коластрата, но ака   почти на всяко хранене преди това сменяме памперса и си е пълен. Или през хранене. Това било показателно, че й стига, или поне, че има какво да суче.

Майче, аз също се поливам със смрадлика - сутрин и вечер. За възглавничката е добра идея. Един доктор в болницата ни каза да сядаме на пояс, та сега се разкарвам с един детски плувен пояс като ми се прииска да седна.

Диди, легнала също е вариант, но моите гърди са доста големи и мекичи и като легнем, малката направо "потъва" в тях. Но от време на време пробвам и така, че иначе е много изморително.

Здравейте пак от мен, започвам разказчето, а пък докъдето го докарам, после ще продължавам...

На 30.07 се събудих за WC към 6.45-7.00 сутринта. И след като бях приключила установих, че продължава да "тече от мен", което доста ме изненада. Явно ми изтичаха водите, но на малки порции (а аз си представях, че изтичането на водите е изведнъж  ). Стоях стоях, не бях сигурна дали не си въобразявам нещо  . След 10-15 минути започнах да си стягам багажа трескаво. Таткото се събуди и ме попита какво става, казах му, а той: я си лягай, не е това сигурно. Да обаче след 15 минути - пак. След още 30 минути вече пътувахме към Токуда. Там беше точно 8.30 и ме прегледаха - най-милата докторка на света - д-р Евтимова  . Каза, че СА водите, но нямам никакво разкритие. Въпреки това трябва да постъпя в болницата. Раждане не беше започнало. Попълвахме документи, аз вече треперех като лист. Приеха ме към 9.15ч. и ме настаниха. Казаха ми, че мооже да си прекарам и 24 часа преди да родя, така че да се заредя с търпение...

Болницата е със страхотни битови условия и много мил персонал. За всяко нещо веднага се отзовават, направо съм впечатлена.

Единственото, което искам да посъветвам бъдещите майчета е да си извършат "тоалета" вкъщи, защото мен ме обръснаха там и беше адски неприятно.

И така започнаха да ме проверяват на 1-2 часа дали имам контракции и разкритие. До към 14ч. времето ми мина супер бързо, нямах болки, но започнаха контракции, което според акушерката беше по-добрият вариант, защото раждането си започва естествено. Оставаше да чакаме, понеже разкритието ми си беше 1.5см. Увеличаваше се супер бавно - към 17ч. вече беше само 3см., а контракциите и болките са засилиха и учестиха на 5-6 минути.

Вече бях убедена, че искам епидурална. Дойде Лазарова, прегледа ме (доста болезнено) и каза, че "досега е било почивка, раждането сега започвало". Сложиха ми катетър и подготвиха за анестезия. Посточнно слушахме и записваха тонове на бебочето.
На 3,5-4 см. ми сложиха упойка и 2 системи. Едната беше окситоцин. Това беше около 18ч. Тъкмо нещо ме разсейваха (защото упойката още не ме беше хванала) и ми правеха преглед за разкритие, и изведнъж Лазарова млъкна и започна трескаво да ме натиска по корема. Попитах я дали нещо не е наред, а тя неми отговаряше, каза на сестрата да събере анестезиолога, д-р Евтимова и не знам кой още и да подготвят операционната !!!  Изведнъж всички се засуетиха около мен, Лазарова ми каза, че тоновете на бебчето се губят и ще се наложи спешно секцио. Не можех да повярвам, че се случва. След 2 минути тичаха по коридора бутайки леглото ми, а в операционната вече беше събран екип от около 5-6 човека. Говореха много притеснено и супер много бързаха. Там пуснаха отново да записват тонове и те бяха вече малко по-добри. Лазарова реши да изчака малко, следващитя бяха още по-добри... Малко си отдъхнаха и казаха, че може и да ми се размине. Чакахме така всички - с целия екип готов за операция - още 10 минути. Тоновете съвсем се възстановиха. Престрашиха се да ме върнат в стаята, с презумпцията, че ако нещо стане операционната е готова.
Оказа се, че матката ми е много чувствителна и системата окситоцин (макар че бяха вляли само 4мл) така я е стегнала, че съм направила 5-минутна контракция и бебето е било свито... Спряха окситоцина и една от акушерките остана при мен (Снежа се казва - най-милата акушерка на света  ).

И така, вече с упойка всичко ми се виждаше много по-хубаво. Много се радвах, че секциото се е разминало и си бях горе-долу спокойна. След 19.30 дойде новата смяна и моята акушерка си тръгна  Д-р Кирякова също си тръгна. Лазарова ме предупреди, че като разкритието стигне 8 см спират упойката.
След 8ч. упойката вече не действаше, а аз имах много дълги контракции и много кратки почивки. Бях си на обикновено легло, следяха тоновете на бебето и ме разпитваха кога какво чувствам, дали чъвствам напъни, а аз си изпитвах преди всичко болка. Казаха ми вече да "се упражняваме" - като дойде контракция да се опитвам да напъвам. Мен толкова много ме болеше вече, че изобщо не знаех къде се намирам и как ще успея изобщо да родя. Не напъвах правилно явно, защото ми се караха и т.н. Аз си мислех, че наистина още се "упражняваме", не предполагах, че вече съм с пълно разкритие и ТОВА е раждането. Напъвах главно с очи (по техните думи), щяла съм да стана като светофар, бебето вече било готово, трябвало да му помагам и т.н. Да не мисля за себе си, и че ме боли, а само за бебето.

Пратиха ме да напъвам в тоалетната, за да "си припомня какво значи да напъваш". След това отидохме в предродилна. Обещаваха ми нова доза упойка, само да се появи главичката на бебето. (Сега като се замисля май просто ми даваха ултиматум). Най-трудно ми беше, че докато напъваш трябва да си притискаш коленете към корема, което прави всичко още по-болезнено. При един от напъните вече усетих главичката на бебето да натиска перинеума. Силно чувство на парене, което ме спря по средата на един хубав напън. Лазарова ми се караше, че пак мисля за себе си, и че бебето ТРЯБВА да излезе и от мен зависи, вече е на финала и само аз мога да го родя, няма кой да ми го роди. В стаята беше вече и неонатологичния екип, което ме успокояваше, че явно вече съм на финала. И така след още 2-3 напъна и един разрез, който усетих, но не беше нищо в сравнение с контракциите, моето бебче се роди. Беше много покрито със слуз. Пуснаха ни Happy Birthday и ми я дадоха да я видя. А аз само се усмихнах и не можех да повярвам, че всичко мина, и попитах "а сега може ли мъничко вода?".
Плацентата, слава Богу излезе супер лесно. После ме шиха. Всъщност от напъването в тоалетната до раждането на момичето ми са минали само 12 минути. На мен ми се сториха цяла вечност.

След 30 минути бях в стаята и ми казаха да извикам таткото да дойде и да види дъщеря си. Той беше като упоен милият, а аз още повече - имах чувството, че съм на 7мото небе, вече дори не помнех какво се случи, колко ме боля и т.н. Бяхме си тримата вече и това беше най-прекрасната мисъл. След 2 часа ми я доведоха да я видя и МИ ДАДОХА ВОДА най-накрая (след 12 часа никакво пиене на вода). Не ми казаха колко шева имам, не било важно.

На другата сутрин вече шевовете много ме боляха, но раждането беше минало и си имах чудесен резултат от него. Коремът ми се беше поприбрал. Още не бяхме решили какво ще е името. Постоянно ми звънеше телефона и получавахме поздравления. Беше толкова хубаво вече. Макар и да не знаех точно какво се случва. Донесоха ни бебчетата в 7 сутринта и започнаха да ни учат как да ги слагаме на гърда, какво да правим. И така до вечерта в 10.30, когато ни ги прибираха.

Това в общи линии беше моето раждане, много пространно обяснявам, но знам, че за някои нераждали момичета ще се намери отговор на някой въпрос. Иначе знам, че раждането е супер субективно преживяване и няма едно с едно еднакви. Много е важна нагласата и увереността. Аз сякаш не бях много уверена и подготвена за това, което ми предстои. Но все пак се справих. Дано само не стресна някой с разказа си 

За мен лично разказа ти беше много ползотворен! Снежето наистина е най-милата акушерка с която човек може да се сблъска. А аз имам въпросче относно системата с окситоцин/питоцин. Можеш ли да откажеш или по тяхна преценка го ползват без да те питат?
Радвам се, че въпреки всички усложнения и възможността да родиш със секцио нещата в края на краищата са завършили благополучно!

Норче, много емоционален момент е раждането и се радвам, че всичко е минало благополучно за теб и най-важното, че не е оставило някакви негативни емоции

Вики, по принцип може да откажеш системата с окситоцин, освен ако нещо не започнеш да губиш контракции и трябва да се засилят, за да не се проточи много дълго раждането. На мен ми я сложиха, защото нямах кой знае какви контракции, а бях с 5 см. разкритие. Първоначално не исках и да чуя за система с окситоцин, но накрая се предадох - всъщност повечето доктори са доста добри манипулатори (и сега се замислям, че май малк страха надделя в мен тогава и се поддадох на убежденията на Диков, колкото и да писах планове и сценарий на раждането си и двамата с мъжа ми да бяхме убедени за това,ч е няма да нарушим желанията си - естествено, ако всичко протичаше нормално )

Нораа, ето ви и вас с малката Елена, вече на линия Ще следя с интерес какво става с вас