Добре дошли в къщи!  Да ви е жива и здрава дъщеричката, hukuta! И мнооого да ви радва! . Много е сладка!Все пак е лъвица.. 
На теб желая бързо възтановяване и по малко безсънни нощи!

Гале, малката е прекрасна! Душичка! 
Ама май е одрала на тати кожата 

Ще се опитам да ви разкажа малко подробности около първата ни среща с малката Ивелинка, докато тя спинка  
И така...на 30.07. започнах да получавам контракции, но не болезнени, само ми се стягаше коремчето...на следващия ден (терминът ми) имах среща с акушерката, която щеше да ме изражда, за да ме прегледа и да чуе тоновете на бебка...отидох до болницата-тоновете на Ивка бяха повече от добри, а контракциите продължаваха, дори бяха станали регулярни на около 5-6 мин. Но за раждане и дума не ставаше. Акушерката каза, че според нея обаче до 2 дена ще родя   а ако-не, те ще го предизвикат на 5-я ден след термина   Същата вечер излязохме с мъжа ми на заведение, прибрахме се, приказвахме си до 24ч., след което мен отново не ме ловеше сън, както последните 2 дни и пак излязохме малко на въздух   луда работа! Легнах си към 3ч. и се събудих към 5:30ч. от болка в корема   контракциите бяха станали болезнени...засякох ги-бяха на 5-6мин. и осъзнах, че всичко започва. Постарах се да запазя самообладание, доприготвих си багажа за болницата и се заразхождах из къщи, хем да свърша това- онова за последно   Стана 9ч. и се обадих на акушерката, тя ме посъветва да взема 2 хапчета но-шпа и след около час, ако болката не е отшумяла да й се обадя пак, за да отидем до болницата. Така и направих-изпих хапчетата и полегнах за около час като продължавах да засичам контракциите...уви, след час отново си бяха на 5-6мин. и болка си имаше (в интерес на истината болката не беше силна, като менструални болки, които се търпяха), позвъних отново на акушерката и в 11ч. отидохме до болницата, като аз замъкнах багажа със себе си   Докторът, който беше на смяна ми направи преглед за разкритие   беше ужасно, но се оказа, че още е прекалено рано-имах само "един туширащ пръст", което така и не разбрах какво означава   Тръгнахме си и се разбрахме с акушерката да си отида у дома и да се наблюдавам цял ден, защото е възможно и водите да ми изтекат и да продължавам да засичам контракциите и да я държа в течение, а вечерта пак да отидем до болницата за преглед  ....И така в 8ч. отново бяхме в болницата-пак последва преглед и пак същата история, но с 1см разкритие   Предложиха ми да ме приемат в болницата, там да си чакам останалото разкритие, но аз предпочетох да си отида у дома, защото същата вечер в родилното имаха много спешни случай, които исках да си спестя..и така пак обратно се прибрах. Хапнах, гледх ТВ и си легнах към 24ч. И...в 2:30ч. се събудих от много силна болка ниско долу-контракциите се засилваха, започнах да ги засичам, но бяха на 7мин.   в същото време времетраенето им беше около 30-40сек. Обадих се на акушерката, отново се разбрахме да пия но-шпа и да се чуем след час...и така всичко продължаваше в същия дух и вече трябваше да постъпя в болницата на система, защото болките бяха доста силни.  

02.08., 5:50ч.-ме приеха в родилното отделение, с 2 см. разкритие, контракции на 7-8мин. с продължителност около 40сек. и казаха на съпруга ми да си ходи, защото съм щяла да родя чак на обяд най-рано 
И така дадоха ми нощница, обух си чехлите, едната акушерка ми взе багажа, сбогувах се с милото ми и влязох вътре...болките ми бяха доста силни и едвам вървях по коридора  последвах акушерката в предродилна зала, където имаше 3 легла, от които 2-те заети с 2 пъшкащи и охкащи момичета  Като ги видях и чух-лошо ми стана, осъзнах какво ми предстои  А акушерките умряха от смях, колко съм била уплашена  Настаниха ме на третото легло и зачаках...трябваше да дойде доктора да ме прегледа за разкритие и на видеозон. В това време ми пуснаха запис на тоновете на бебето. Но не можех да слушам другите 2 и си запуших ушите  След малко накараха едната да напъне и я преместиха в родилна зала-за 5мин. роди  бях много изненадана и се зарадвах за нея! А другата чакаше операция...настаниха още 1 момиче в това време на вече празното легло, а мен ме прегледа док-разкритието напредваше много бавно  Видя ме и на видеозона-бебето беше слязло много ниско...и пак ме върнаха на леглото и ми пуснаха тонове...Дойде и док.Душепеев, който щеше да оперира едното момиче...
В 6:48ч. моята акушерка ми включи система за разкритие...въпросният доктор не пропусна да се изгаври като ми вика-Сега много ще те боли!-с присмех, а аз: И какво?!...точно след 1мин. контракциите се засилиха, имах чувството, че са станали 20 пъти по-силни  ... бяха през 1мин. и с времетраене по 1мин. Не можех да си представя възможно ли е да ме боли повече...добре че след 40мин. ми направика поредния преглед и ... Ура!-разкритието вече беше 6см. всички много се очудиха...и дойде време за напъните...болката ме еше изтощила много, но знаех, че скоро всичко ще свърши и това зависи само от мен! Затова се мобилизирах и започнаха напъни на всяка контракция...дойде док, каза че напредвам очудващо бързо...накара ме да спра да напъвам и на върха на една контракция ми спука мехура...води изтекоха не много...още 3 контракции изкарах без напъни, след което ме преместиха в родилна зала...часът беше около 8 без няколко мин.
И така на всяка контракция-напъни...в главата ми отекваше гласът на акушерката:"Хайде, давай, давай, давай! Спри, отново поеми въздух и пак..." Чух я да казва, че май няма да се наложи да ме реже, защто вижда главичката и според нея ще мине сама. След малко усетих как се показва, после раменцата и хоп-малката Ивка се появи на бял свят-беше се понагълтала с околоплодна течност и първо избълбука след това изплака...не можех да повярвам, вече бях мама  погледнах часовника-беше 8:15ч. и чух акушерката да казва честито, имаш си страхотна дъщеричка!!!  Чувството беше повече от прекрасно, направоо не мога да го опиша...надявам се разказът да не е прозвучал страшно-споделих всичко както си е било и бих искала да кажа на бъдещите мами да не се плашат, защото всяка една изпитана болка си заслужава на 1000% и се забравя точно като зърнеш малкото си съкровище 
Имам и 2 шевчета, защото малката ми принцеска ме беше разкъсала малко, ама нищо...това ми е косура само 

Страхотен разказ, мила.... Пожелавам си следващият път и аз да мога да разкажа нещо подобно.
Поздравления още веднъж!

Благодаря!  
Kiksi да, направо е отрязала главата на татко си малката ми бонбонка  

Винаги когато ви чета как е преминало раждането ви ми стaва едно такова.....вълнуващо ,радвам се,че всичко е минало е добре и,че вече си имаме още една принцеса във форума,която е мноооого сладка 

Ихааа,било е доста вълнуващо страхливката ми тя .А малката е страшна сладуранка....много се радвам че все пак не е било някое тежко и дълго раждане и че и двете сте добре

Хукута, много хубаво си го описала и много обнадеждаващо  Точно това е най-важното - да се мобилизираш и да мислиш за бебето, браво на вас 

Страхотен разказ    Браво на теб  Малката е прекрасна. Дано се справиш така и с гледането 

Hukuta,първо честито с голямо закъснение ! Нека малката сладуранка е много много здрава и щастлива.

А разказът ти......   - е наистина беше много надъхваща за бъзли , като мен.  .......

nia , и за бъзли като мен също... Ти поне си далече още  , а аз, колкото повече наближава и толкова повече страх ме хваща...

hukuta , направо настръхнах, докато четах разказа ти, наистина силно преживяване, направо все едно бях там... А "любимецът" д-р Душепеев гледам пак се е изявил...да му имам и чувството за хумор 
на теб, че не си се предала на болката и си успяла да концентрираш цялата си сила (колкото и малка да е била) в името на това да дадеш живот. 

hukuta   много хубав разказ миличка! Четох го на един дъх и с голямо удоволствие....Твоите 2 шевчета са нищо и съм сигурна,че скоро няма да има и помен от болка!Браво за геройството! Целувки на малката Ивка

добре дошли в къщи на теб и малката принцеска Ивелина. Разказа ти направо ми взе дъха, радвам се че накрая всичко е ок и вече сте си добре и в къщи.