28.07.2009 17:03
И така да започвам и аз с моя разказ......... 
На 24.07 един ден преди сватбата се събудих в 5.30 с адско главоболие и си викам,ако и утре е така ужас. С милото доукрасихме кошниците за родителите, залепихме етикетите и бегом към НДК за последни подробности около украса, брой куверти, разположение на масите и т.н. Закарахме алкохола, подаръчетата за гости, книгата за пожелания, тейбълките, които декораторката трябваше да нареди в деня на сватбата. Следобед бях на козметик и маникюр, дойдаха кумовете за последни уточнения, после приготвих пликовете с нещата за църквата, гражданското, бутониерите за да не се тревожи милата ми свекърва да ги търси на другия ден, а всичко да е готово. Към 21.30 милото ме закара в едни роднини от където трябваше да ме вземат на другия ден, там ме чакаха баба ми, сестра ми и леля ми която успя да си дойде от Италия ( може би това ми беше най-големия подарък, че любимите ми хора са с мен в "Големия Ден"). Легнах си към 23.00 и бях абсалютно спокойна, звънях на милото и му викам, "че ако се е отказал сега е момента
а той ми вика, жена ти луда ли си толкова пари пръснахме, а и сме заедно от 10 г. голям смях беше".
На 25 " Големия Ден" станах в 6.00 ч. толкова спокойна, че направо леля ми се тревожеше, не помна да съм спала само се будих, но се чувствах супер. В 6.30 дойдоха майка ми и баща ми и с баща ми бегом към студенски на грим и прическа, специални благодарности на фризьора Роман и гримьорката Тони от beautifullife, направиха ме като принцеса, майка ми се разплака като ме видя. Довечера ще кача снимки от подготовката. Към 9.00 се върнахме от салона всички облечени и чакат. Слажих им бутониерите, мама ме напъха в роклята, бративчедка ми залепи надписа на вратата РЕВИЗИЯ. ЕЛАТЕ УТРЕ!, другата ми братовчедка като видя, че обувката е отворена се ужаси, че няма да могат да ми я напълнят с пари и и сложихме един плик отпред. Седи ме ние и ги чакам. И ето към 9.30 засвири музиката, свекър ми я беше наел, въпреки, че аз не исках, но се получи много весело. Тропат те по вратата и двете врати здраво залостени, не знам какво е ставало ще гледам после на записа, свекърва ми разказва, че като видяла надписа на вратата РЕВИЗИЯ се развикала няма да мръдна от тук днес ще си взимаме булката, а милото почнал де се смее какви идеи ми ги ражда главата
Голямо пазене ужас, едвам пуснаха при мен фотографа, че се бяхме разбрали да ми направи малка фото сесия. Баба ми милата през цялото време плачеше не можем да се снимаме нормално. Както и да е влязоха Ники ми подари букет червени рози, които после като влизахме в ресторанта забравихме в колата и се бяха изпържили направо
а толкова много си го харесвах. Милото ме обу, кумата ми даде букета, малко снимки и хайде на вън. Баща ми ме изведе и предаде на Кумът, мама ни изля вода и счупи чашата за да ни върви, " че счупеното носело щастие". Играхме навън едно хорце, аз немога, но тя роклята дълга и обемна и не личеше. Обаче обувките ми нали са ниски и ако не си държах роклята с една ръка се спъвах в третия обръч, и това ми изигра шега в гражданското, но после ще разказвам за случката
Снимахме се пред блока и дойде време за гражданското, с много мъки се качих в колата не можем да приберем роклята, беше много весело.
Стигнахме до Гражданското и....

На 24.07 един ден преди сватбата се събудих в 5.30 с адско главоболие и си викам,ако и утре е така ужас. С милото доукрасихме кошниците за родителите, залепихме етикетите и бегом към НДК за последни подробности около украса, брой куверти, разположение на масите и т.н. Закарахме алкохола, подаръчетата за гости, книгата за пожелания, тейбълките, които декораторката трябваше да нареди в деня на сватбата. Следобед бях на козметик и маникюр, дойдаха кумовете за последни уточнения, после приготвих пликовете с нещата за църквата, гражданското, бутониерите за да не се тревожи милата ми свекърва да ги търси на другия ден, а всичко да е готово. Към 21.30 милото ме закара в едни роднини от където трябваше да ме вземат на другия ден, там ме чакаха баба ми, сестра ми и леля ми която успя да си дойде от Италия ( може би това ми беше най-големия подарък, че любимите ми хора са с мен в "Големия Ден"). Легнах си към 23.00 и бях абсалютно спокойна, звънях на милото и му викам, "че ако се е отказал сега е момента
а той ми вика, жена ти луда ли си толкова пари пръснахме, а и сме заедно от 10 г. голям смях беше". На 25 " Големия Ден" станах в 6.00 ч. толкова спокойна, че направо леля ми се тревожеше, не помна да съм спала само се будих, но се чувствах супер. В 6.30 дойдоха майка ми и баща ми и с баща ми бегом към студенски на грим и прическа, специални благодарности на фризьора Роман и гримьорката Тони от beautifullife, направиха ме като принцеса, майка ми се разплака като ме видя. Довечера ще кача снимки от подготовката. Към 9.00 се върнахме от салона всички облечени и чакат. Слажих им бутониерите, мама ме напъха в роклята, бративчедка ми залепи надписа на вратата РЕВИЗИЯ. ЕЛАТЕ УТРЕ!, другата ми братовчедка като видя, че обувката е отворена се ужаси, че няма да могат да ми я напълнят с пари и и сложихме един плик отпред. Седи ме ние и ги чакам. И ето към 9.30 засвири музиката, свекър ми я беше наел, въпреки, че аз не исках, но се получи много весело. Тропат те по вратата и двете врати здраво залостени, не знам какво е ставало ще гледам после на записа, свекърва ми разказва, че като видяла надписа на вратата РЕВИЗИЯ се развикала няма да мръдна от тук днес ще си взимаме булката, а милото почнал де се смее какви идеи ми ги ражда главата
Голямо пазене ужас, едвам пуснаха при мен фотографа, че се бяхме разбрали да ми направи малка фото сесия. Баба ми милата през цялото време плачеше не можем да се снимаме нормално. Както и да е влязоха Ники ми подари букет червени рози, които после като влизахме в ресторанта забравихме в колата и се бяха изпържили направо
а толкова много си го харесвах. Милото ме обу, кумата ми даде букета, малко снимки и хайде на вън. Баща ми ме изведе и предаде на Кумът, мама ни изля вода и счупи чашата за да ни върви, " че счупеното носело щастие". Играхме навън едно хорце, аз немога, но тя роклята дълга и обемна и не личеше. Обаче обувките ми нали са ниски и ако не си държах роклята с една ръка се спъвах в третия обръч, и това ми изигра шега в гражданското, но после ще разказвам за случката
Снимахме се пред блока и дойде време за гражданското, с много мъки се качих в колата не можем да приберем роклята, беше много весело.Стигнахме до Гражданското и....

, слагам му халката, а тя неще да влезе, но аз упорита натискам
тръгвам аз да се разписвам и на първото стъпало се завалих малко, че роклята тежи и с тези 3 обръча, но както и да е задържах се. Момичето в гражданското ми казва подпиши се на 2 място, а аз я питам ама как така на второ? оператора сигурно го е снимал. Подписах се, подписа се милото и сега ще се настъпваме, настъпих Ники и го гледам аз много доволно, но точно си дърпам крака и обувката ми се закачи на долния обръч, не мога да се задържа а милото изобщо не очаква,че ще падна в гражданското, смех, не знам дали го има нна записа, но няма да го забравя никога този момент
Имам чувството, че съм седяла 5 мин. на пода, докато милото разбере какво става
Но свеки каза, че е било за секунди и е изглеждало все едно правя реверанс
Смях ме се после много. Излизаме от гражданското милото ме изнесе, после снимки в парка 10 мин бях в тревата и ме полазиха едни зелени гадини ужас, но снимките дано са станали добре. Като ги даде Владо другата седмица ще правя албума. За сега качвам малко снимки от моя апарат, дано ви харесат
Стигнахме до църквата, а там чака една сватба преди нас. Влиза ме ние и попа дава наставления, "букета в лявата, свеща в лявата, а ръцете ни десните да се сплетени" и аз му казвам на попа "че роклята ми е тежка и трябва да я крепя с една ръка, а то не останаха ръце, а той ми вика айде за 10 мин. ще изтраеш, и аз понеже все не си мълча му казвам: "хайде теб да те напъхам в тази рокля да видим, колко ще издържиш, смех много весело беше. Милото му стана малко лошо, но се оправи, и аз си мислех, ако и него трябва да нося, ужас. Кумът разменя короните и попа му вика внимавай да не ги удариш, че младоженците ще е карат, а как тежаха тези корони, ужас не знам как ги носят!" После Ники толкова бързо отпи от виното, че попа се
, на мен ми говореше да пия по-бързичко, че кумата зад мен се " облизвала за винце" и накрая казва на кума ни," внимавай, че като те гледам как надигаш тая чаша ще се напиеш преди ресторанта" 


Довечера ще продължа обещавам.... 

, а аз си казвам каквото ще да става днес е моя ден няма да се тревожа те ще се оправят". Благодаря на Меги, нашата декораторка, момичето дойде смени на милото бутониерата, че от 40 градусовата жега беше увяхнала, украсата в ресторанта беше уникална, точно каквото искам, децата пущоряха по балоните с хелии, а жарданиерите по масите, бяха много красиви, гостите ми си ги взимаха като си тръгваха, всичко беше на ниво.
" мъже, никак не слушат"