Итичка, ти си се появила
И тъй като те номинирах за столчето , не ми се сърди , да задам и аз няколко въпросчета

Как се запознахте с любимия?
Кои са ти  любимите мигове и най- хубавите спомени от гимназията? (да знаеш само на мен как ми липсва )
Какво е чувството да кажеш "Да"?
Как се чуствате откакто сте 2 в 1, както каза Булечка в една друга тема?

Още веднъж честито и за 2те хубави неща, които ти се случиха напоследък.

аз съм забравила моите въпроси към теб Ита,ето ги:

1. Кое е нещото което никога няма да забравиш никога?
2. Как си представяш живота си след около 20 години?
3. Би ли искала да имаш друга съдба?

Такааааа... имам да довърша с въпросите както виждам 

Цитат на: spirit в 01.06.2007 10:15

... 1.Ревнувате ли се?
2.И двамата сте много лъчезарни, случва ли ви се да се карате сериозно?
3.Кой направи първата крачка?
4.Мислиш ли, че в крайна сметка детенцето е смисъла на живота?
5.С какво се забавлявате когато сте сами?
6.Романтична натура ли си?
7.С какво обичаш да те изненадват?

spirit, не мисля, че си прекалила  ще пробвам да ти отговоря на всички въпроси
1. Ревнувам го,да, но той никога не ми дава подов за това.  Вярвам му много силно и съм сигурна в любовта му. Знам, че няма да направи нещо необмислено, с което да ме нарани  Искрено се надявам, че и при него е така.
2. Не сме се карали сериозно никога, дори и да спорим ожесточено за нещо винаги стигаме до решение и ако единия е виновен, той се извинява.  Не мога да си легна и да не си говорим...
3. Незнам дали имаше "първа крачка"... учехме заедно и нещата просто се случиха  Но все пак, той първи ми е хрърлил око, аз май се влюбих малко по-късно 
4. Няма еднозначен отговор за смисъла на живота според мен. Детето осмисля съществуването ни определено, но ще имам възможност да разбера дали наистина е така чак през Декември 
5. Най-прекрасното време е това, което прекарваме сами. Обожавам да сме заедно  Правим всичко и нищо, гледаме филми, разхождаме се, спорим и каквото друго се сетиш 
6. Романтична съм, да, но предпочитам "естествената" романтика. Далеч по приятно ми е да посрещнем сами изгрева, когато отидем на риба, или да закусваме в леглото в неделя, отколкото специални романтични вечери на свещи, на които си държим ръцете. 
7. Обожавам изненадите  Обичам да ме изненадват с всичко и по всяко време

Цитат на: ivaiva в 01.06.2007 19:04

Итичка, ти си се появила
И тъй като те номинирах за столчето , не ми се сърди , да задам и аз няколко въпросчета
Как се запознахте с любимия?
Кои са ти  любимите мигове и най- хубавите спомени от гимназията? (да знаеш само на мен как ми липсва )
Какво е чувството да кажеш "Да"?
Как се чуствате откакто сте 2 в 1, както каза Булечка в една друга тема?
Още веднъж честито и за 2те хубави неща, които ти се случиха напоследък.

ivaiva, тези номинации са супер и аз истински се радвам, че съм номинирана, няма причина да се сърдя
1. С любимия се запознахме в университета. Бяхме в една група , в един курс 
2. Петте години в гимназията са един от най-хубавите периоди в живота ми. И на мен понякога ми липсва, но се опитвам да си спомням само хубавите неща  Повечето от тях обаче са свързани с хората и с нещата, които правехме извън училище, не самата гимназия като такава 
3. Чувството да кажеш "Да" е като чувството, когато казваш за първи път "Обичам те". Изпълнена с трепет и пърхаща от щастие, сякаш устните ти не могат да го кажат по начина по който искаш. Цялото ти същество крещи от щастие. 
4. Съвсем честно казано все още ми е странно, вероятно като ми проличи повече ще започна да се възприемам и по друг начин  Много съм щастлива и малко ме е страх от това, че целия ми живот се променя. Вярвам обаче, че всичко ще е наред и ще става все по-хубаво

Цитат на: picolina в 01.06.2007 21:29

аз съм забравила моите въпроси към теб Ита,ето ги:
1. Кое е нещото което никога няма да забравиш никога?
2. Как си представяш живота си след около 20 години?
3. Би ли искала да имаш друга съдба?

1. Това е мнооооого труден въпрос  Има много неща и много хора, които не искам да забравя никога. Не мога да кажа само едно 
2. След 20 години ще честваме годишнина от сватбата си на Хаваите, а на връщане ще минем през няколко европейски страни, за да видим децата, които учат там и да погостуваме на някои добри приятели 
3. Определено не! Харесвам живота си много и не искам да променям нищо! 

Хайде и аз да полюбопитствам :
1.Какво е твоето тайно оръжие срещу хорската злоба и неправдата в нашия свят ?
2.Успяваш ли да запазиш усмивката си , позитивизма , доброто си настроение и как го правиш ?

Ита,поздравления и за сватбата,много сте хубави,и за бебето!А,и за столчето Малко въпросчета и от мен:

1.Четеш ли бебешка литература-книги,списания,сайтове?!Смяташ ли,че жената трябва да е наясно с всичко,или нещата е по-добре да се случват от самосебе си?
2.Кое ти е най-интересното и любопитно нещо на този етап,свързано с бременността?
3.Страх ли те е от раждането или нещо около бременността ти?
4.Как си представяш майчинството си?
5.Говорихте ли си нещо със съпруга ти по време на първият сватбен танц?Какво

Уф, направо не мога да намеря грам свободно време тази седмица за да ви видя 
Веднага обаче ще наваксам колкото мога 

Цитат на: Ianka в 03.06.2007 10:58

Хайде и аз да полюбопитствам :
1.Какво е твоето тайно оръжие срещу хорската злоба и неправдата в нашия свят ?
2.Успяваш ли да запазиш усмивката си , позитивизма , доброто си настроение и как го правиш ?

Ianka, ще се опитам да отговоря едновременно и на двата ти въпроса, защото ми е много трудно да ги разгранича. Ако имам тайно оръжие, то определено не знам какво е и къде си го държа  , но според мен човек винаги трябва да се опитва да гледа положително на живота. Всеки път, когато някой ме нарани или разочарова се опитвам поне за момент да се поставя на негово място и да си обясня защо постъпва по този начин. Човешките отношения са винаги много сложни и понятия като правда, честност и морал са относителни и подлежат на хиляди интерпретации.
Винаги се опитвам да съм отворена към хората и към новото. Това, което е нетипично за мен, не винаги е лошо, а и силно вярвам в успеха на позитивното мислене. Понякога е достатъчно да има един човек, който да ти се усмихне искрено или да ти каже нещо мило, за да озари целия ти ден. Всяка сутрин си казвам, че съм щастливка, защото имам до себе си човек, който ме обича и когото обичам и това винаги ме поддържа в добро настроение 

Цитат на: Rossistela в 04.06.2007 11:04

...1.Четеш ли бебешка литература-книги,списания,сайтове?!Смяташ ли,че жената трябва да е наясно с всичко,или нещата е по-добре да се случват от самосебе си?
2.Кое ти е най-интересното и любопитно нещо на този етап,свързано с бременността?
3.Страх ли те е от раждането или нещо около бременността ти?
4.Как си представяш майчинството си?
5.Говорихте ли си нещо със съпруга ти по време на първият сватбен танц?Какво ...

Хехе, много хубави въпроси 
1. Да, чета доста  Основно се ровя в интернет, най-вече по чуждестранни сайтове, защото останах с впечатлението, че в нашите пише едни и същи неща. Информацията е богатство. Колкото повече знае един човек, толкова по-добре може да контролира живота си. Искам да съм информирана за всичко, най-малкото това намалява страховете ми от непознатото. Обаче не залитам, не правя излишни изследвания без направление, не ходя на 6 доктора едновременно и т.н. Всичко трябва да е с мярка, а и Господ си знае работата най-добре
2. Страх не е точната дума. Притеснявам се от това, че незнам какво ще се случи, как ще протече всичко, задавам си много въпроси, на които не мога да си отговоря, страх ме е от упойката например, но си повтарям, че лекарите са специалисти и няма да съм първата жена, която ще ражда, така че всичко ще мине както трябва. Успокоявам се и с това, че човек има способността бързо да забравя лошите моменти и помни само хубавите, всичко ще мине и после ще остане само здравото бебенце 
3. Хъм, за майчинството нещата не са много розови, но няма начин  За мое най-голямо съжаление ще бъде кратко, защото ще трябва да се върна на работа веднага след деветия месец. Иначе няма как да си плащаме заемите. Като цяло си мисля че ще са едни прекрасни месеци, в които ще мога да се радвам на чудото "живот" и да гледам как малкото ни бебе се превръща човече със собствена индивидуалност. Определено нямам търпение да се запозная и да харесам детето ни 
4. На първия танц нямам спомен какво си говорихме точно, знам, че му казах, че го обичам, и че това е един от най-щастливите дни в живота ми. беше прекрасно да го усещам до себе си, толкова много емоции и обич има в този момент. Виж на следващите танци успяхме да обсъдим гостите, музиката, ритуалите и всичко друго, за което се сетиш. През останалото време нямаше кога да си говорим 

Ето малко въпроси и от мен .
1.За какво си мечтаеш напоследък?
2.Как се запозна с мъжа си?
3.Би ли променила нещо в себе си?
4.Кое е,според теб,най-хубавото ти качество?
5.Кога за последно се разплака от щастие?А всъщност можеш ли да плачеш от щастие?
6.По какво би искала да приличаш повече на майка си?
7.Какво е най-ценното нещо,което си научила от близките си?

Ехаа, още въпросчета

Цитат на: Diavolinkata в 11.06.2007 13:54

...1.За какво си мечтаеш напоследък?
2.Как се запозна с мъжа си?
3.Би ли променила нещо в себе си?
4.Кое е,според теб,най-хубавото ти качество?
5.Кога за последно се разплака от щастие?А всъщност можеш ли да плачеш от щастие?
6.По какво би искала да приличаш повече на майка си?
7.Какво е най-ценното нещо,което си научила от близките си?...

1. Мечтая най-вече да имаме здраво и хубаво бебе за Коледа, а и мечтая да попътувам малко, но се очертава съвсем скоро 
2. Запознахме се в университета, бяхме в една група и имахме много общи интереси, общи изпити и малко по малко се сближихме 
3. Искам да съм много слабичка и всички дрехи да ми стоят страхотно например, но това ако го прочете мъжът ми, определено ще се намръщи 
4. Незнам дали е най-хубавото ми качество, но си го харесвам най-много и това е, че съм много самокритична  Винаги изследвам реакциите и действията си и се опитвам да се променям постоянно в положителна посока
5. Плаках от щастие когато мъжът ми ми предложи брак и ми подари годежния пръстен  беше много романтично и не можах да сдържа емоциите си 
6. Ами всъщност не искам да приличам по нищо повече на майка си. Аз така или иначе много приличам на нея, но вече си давам сметка колко сме различни двете като характери и че съм наследила едни от най-хубавите й качества, но пък съм развила свои негативни черти, различни от нейните  Харесвам майка си много и много я обичам, но не искам да приличам съвсем на нея, както не искам някой ден децата ни да са наши копия 
7. От близките си съм научила това, че по-близки от тях нямам  За щастие семейството ни е голямо и всички сме в чудесни отношения, надявам се след много години в моето семейство да има същата обич, подкрепа и сигурност, които съм получила у дома