Така започвам разказа си.
След установяването на една фризьорка, че е супер некадърна (Ирина от студио Авел

) последва търсенето на нов фризьор буквално дни преди събитието и часа беше от 9.30 ч.Малко ранен, но както и да е. В 10.20 ч. бях готова с прическа. Баща ми ме прибра и взех да се мотам насам натам в къщата.Напълних си една голяма дамска чанта с всякакви щуротийки под списък - игла, конец, кърпички и прочие. В 13 ч. гримьорката Маруся пристигна и ме преобрази до 13.40 ч. Между временно вънка се беше смрачило и знаете имаше проливен ненормален дъжд. Маруся ми вика нали няма да плачеш, а аз учудващо дори за себе си бях спокойна и усмихната. Кумата и тя се обажда да ме успокои, викам и спокойно всичко е под контрол.

А вън луд порой, чувам се с младоженеца, ами чакали да спре или намалее, че да тръгнат от апартамента. Та джвакайки във водата отишли в кумовете и от там идвам при нас, леко с закъснение се получи всичко следствие времето, добре, че гражданския ни беше в петък и имахме да се съобразяваме само с часа в храма от 18 ч. След тропкане на хорце къде в дъжда, къде в калта се отправихме за фотосесия. Първото направление беше морска гара. Поснимахме се, пак заваля, понамокрихме се и от там в градините на гранд хотел Варна. Роклята ми два пласта вече бяха омърляни и окаляни. Когато ми шиха роклята не исках обрач, но ме убедиха за един тесен само на най ниския пласт за да ми било прогладно на краката, да не ми се опира тюла. От тропкането и бягането на сам на там обрача се пречупи и това за мене беше знак да се отърва от него.

Преди да стъпим по тревите в Гранда накарах младоженеца и кума да го разкарат. След тази фотосесия закъснявайки се отправихме към храма. Там пък предната сватба закъсняла и тя и пристигаме 18.05 ч., а предната сватба излезе в 18.20 ч. Изрично исках и питах дали ще може да е някой от младите попове, вкл. предния ден като оставяхме документите напомних. Е познайте - възрастния. Малко се вкиснах, той лъхаше на алкохол, а и съм била на церемония при него и знам как се отплесва, а ние нямахме време. Та и при нас се отплесна, оказа се че е бургазлия, а мъжа ми също и той като видя това и като започна едни майтапи, абе весело беше, но пък закъснявахме доста вече. Та после се поснимахме в градината на храма - много е красиво. От там в ресторанта и започна веселбата. Кума каза много трогателна и хубава реч. На няколко пъти ми се насълзиха очите. Прекрасни хора са и двамата - кума и кумата. Ох олях се с писанките

, а тя вечерта тепърва започваше в ресторанта... Накратко мина като един миг.

П.С. После ще пиша и в темата за свършената и несвършената работа, има хора от които съм много доволна - като Фотеви и Дж Уили

и хора от които съм разочарована - цветарски магазин Флореста

.