Тази тема е провокирана от скорошната ми доста тежка катастрофа и отношението, което срещнах. Не е особено приятна, но е хубаво да сме подготвени какво отношение ни очаква и дали при мен е било изолиран случай или просто на никого не му пука...

 Скоро след като разбрах, че съм бременна ми подариха голяма ярко жълта лепенка с надпис "Мама зад волана" и изрисуван силует на мацка с коремче. С истински кеф си я залепих в ъгъла на задното стъкло за да се вижда от всички. Това не попречи обаче по никакъв начин да ме засичат и изнервят в задръстването останалите шофьори. Но... не съм и очаквала нещо по-различно. Лепенката беше по-скоро за да се фукам отколкото за нещо друго  
  Един ден обаче след като свърших работа взех кумата си от нейния офис и заедно си висяхме в задръстването, четейки и смеейки се на надписите по спрелия пред нас бус. И както си седяхме вече 2-3 минути без да помръднем се чу трясък, усетих как колата буквално се вдигна във въздуха, кумата ми извика.... следващото нещо, което си спомням е как лежа и гледам тавана на колата (седалките се бяха откъртили до напълно легнало положение), бях боса -маратонката ми беше отхвърчала някъде, и с босия си крак настъпвах слънчевите си очила, които допреди това бяха на очите ми... Чух викове, някакво момче дойде да ме попита дали съм на газ защото колата пуши и всякаш чак тогава видях, че от предния капак излизат кълба черен дим. Извадиха ни от колата - на нас нищо ни нямаше, но милото ми таратайче беше станало като хармоника и не можеха да се отворят вратите. След като излязохме реално разбрах какво е станало - верижна катастрофа. Както сме си седяли в задръстването едно субару се врязва в мен, аз в буса отпред, той в следващата кола... и така 5 коли бяха смачкани. Моята най-много защото тя пое най-големия удар. Аз откакто съм бременна съм станала мнооого спокоен и позитивен човек. Като огледах какво се е случило ми стана смешно. Да, смешно ми беше, че колите са толкова помачкани, а всички шофьори и пътници сме абсолютно наред. Дори не се опитах да се скарам с човека, който ме удари както правеха останалите. Извадих си телефона и набрах 112. Обясних им какво е станало и на ъпроса има ли пострадали казах "Не, няма"... как да ми хрумне, че като в момента заради адреналина се чувствам чудесно това не значи, че след малко няма да е друго, все пак съм бременна и рязкото притискане на предпазния колан можеше да е фатално за 3 месечното човече, което нося в корема си.
 И ето тук започва цялата епопея. 2 часа и 30 минути в очакване на КАТ защото имало някакъв форум и всички коли били там. Използвах жокера "Обади се на приятел" КАТ-аджия, дори той не можа да накара колегите си да дойдат по-скоро. Съпругът ми пристигна на мястото точно за 10 минути. Линейката, която повикахме когато ми прилоша дойде след 30. Когато дойдоха ми обясниха, че няма как да ме проверят за алкохол и ако не се върна след това обратно на мястото може да ме пишат като избягала от местопроизшествието   Аз умирам от страх за бебето си и трябва да лежа, но вместо това съм била длъжна да се върна при колата да чакам още непристигналите катаджии...
След като мина по най-разбитите възможни и павиирани улици, които така ме раздрусаха, че имах чувството, че щом катастрофата не ме е убила то возенето в линейката като нищо може да го направи. Закараха ме в Шейново (пак да спомена, че мъжа ми с неговата кола и без сирена беше успял да стигне пак преди тях до там). След като ме свалиха от линейката ни оставиха с мъжа ми да чакаме на двора докато се намери кой да ни обърне внимание. След 10 минути ни вкараха вътре и там висяхме в чакалнята още толкова. Дойде един кисел доктор и ме погледна на видеозон без да казва нищичко... Благодаря на Бога, че в този момент бебо реши да се размърда (това беше първото му движение, което бях виждала дотогава) за да видим, че е жив и да се успокоим защото аз сърце не можех да забележа, а докторът не каза нищо за да ни успокои. След като го видяхме ми написаха рецепта за Но шпа и ми казаха ако не искам да оставам в болницата да съм си ходела да почивам в къщи. Нямаше как да си отида до нас обаче защото трябваше да се върна на мястото на катастрофата където катаджиите тъкмо бяха пристигнали... Занимавах се с тях още 30 минути, писах обяснения, духах за алкохол... В крайна сметка виновния за катастрофата не отрече и всичко мина сравнително лесно поне от тази гледна точка. Според полицая виновният се е ударил в мен със скорост около 80км/ч  . Това в центъра на София... Уж явно бил задрямал на волана и не видял спрелите пред него в задръстването коли и не се и опитал да спре... така или иначе си стигнах в къщи чак към 22.00 часа вечерта... катастрофата стана в 18.20...

Въобще не знам какво да кажа  
Като цяло срещала съм и добро и лошо отношение към бременни жени, срещала съм и бременни жени който се възполват от бременноста си за щяло и нещяло, като да те прередят на опашка в магазин при условие че ти си с един хляб, а тя с пълна количка с продукти, но както и да е  
Жалко е това което ти се е случило наистина, просто нямам думи, важното е че ти и бебо сте добре  

Аддри, много е неприятно това, което се е случило, добре, че сте живи и здрави и бебчето е добре 
Аз не съм шофьор, но като гледам как се отнасят с бременните по принцип, предполагам, че и към бременните шофьори положението е същото. Никога не съм очаквала някакво специално отношение, ама то малко човещина не е излишна. Липсва ни култура, а и много хора разсъждават точно така "Като е бременна и какво? Стои си здрава, права, ако й е лошо да си стои вкъщи". Нито ще стане някой да седнеш в автобуса, нито ще ти отстъпи да минеш преди него в тоалетната на ОМВ, нищо, че може да му се изповръщаш след малко...

Момичета аз не съм бременна, но като започнахте да пишете се сетих за един случай, който много ме шокира преди време.Работех на щанд на сладоледи Пианеди във Фантастико в Младост 4.Беше лятото, голяма жега и съптветно при нас имаше огромна опашка.На опашката имаше бременна жена, едната колежка я видяла и я извика на касата да я обслужим по-бързо и да не виси и да чака.Ей няма да ви казвам какво настана, едни бабички като се развикаха, направо момичето и стана съвестно, че е приело предложението ни да мине напред.Обаче и ние от щанда им се поразвикахме и я пуснаха.Все пак да стане скандал заради една фуниика сладолед, дойде ни в по-вече.Та всичко си е до обща култура, а тук в БГ я е хванала липсата отдавна.

Ужасно е наистина отношението понякога.
Само по повод поста на Пламик едно изречение  В празен тролей се качи един дядка дето дойде и ме вдигна защото съм седнала на инвалидното място  Еми сори ама това е простотия!!
Та по темата за бременните Вики нашите преподаватели са доста благосклонни с  , винаги минават първи на изпитите, често им пишат хубави оценки без да ги изпитват, наистина много добре се държат с бременните 

Адри, слава Богу, че сте добре с бебчо
Докато бях бременна, на мен не ми отстъпваха в редките случаи, когато ми се налагаше да ползвам грАдския транспорт, особено в маршрутка, беше ужас, не че и в пълен трамвай или тролей беше песен..За опашки, дори не можех да си представя, ама и не съм искала, само на Коледа доста чакахме, ама издържах, не се чувствах с предимство.
В поликлиниката, въпреки че сме с предимство, не ме бяха пуснали пенсионерите при хематоложката, но тя като ме видя, ме извика.
Сега, с бебето има повече толерантност, ама защо ли?

Не съм си и помисляла за миг, че бременна жена ще се опита да се възползва от това, за да получи място в автобус или на опашка /макар, че може да има и такива  /. Но Вие сте тези, които носите нов живот в себе си и лично аз смятам, че е редно поне да ви покажат, че имат желание да отсъпят мястото. А вие ще си решите дали ще се възползвате или не! 

Адри, добре че сте добре. Направо се ужасих.  То не, че към мен отношението винаги е било ок ама... даже преди месец отивах на преглед при личният ми лекар и млади стари всичките седнали, а аз права ама и като ми падна кръвното като всех да се потя направо викам ей сега ще препадна ама за щастие дойде моят  ред и влязах в кабинета. Тя лекарката като ме видя и ми вика седни ще ти мине след малко... та след 10 минути бях супер. Ама доста се изплаших.
А най се дразня от погледи на някакви лелки даже бях чула един коментар, след себе си, че вече и децата раждали деца... Аз че си изглеждам малка изглеждам си ама мисля, че на 25 години си е нормално да си имаш бебче. А пък и на тях какво им влиза в работата.... Ама се усмихнах и се обърнах да им благодаря , че ме изкарват толкова млада ...

Дааааа, най-важното е, че сте добре и спокойни! 

А отношението е най-различно колкото са различни и хората. И аз съм имала много случки като бременна, понякога ти става страшно мило и приятно, когато някой искрено има желание да помогне както веднъж, когато чаках за баничка и една лелка прехидролена красавица веднага ми отстъпи реда си без да приема възражения, друг път никой грам не се сеща ... най-смешно беше, когато чаках резултати от кръвни изследвания в една жега и бяхме 4,5 човека на опашка - лелка, чичо и най-накрая един много възрастен дядо, който по едно време измърмори "Бреййййй по мое време такива булки (бременни) ги пускаха най-отпред" и лелята, която беше наред изведнъж се втурна да ме пуска преди нея! 

Така че всякакви хора ...

Хайде и аз да вляза в темата вече като бременна, имам малко симпатично коремче и през последните два дни се случиха някой неща дето ме зарадваха искрено.
Ходя си онзи ден в жегата следобяд, отивах до майка ми пък тя работи близо до нас, но се налага малко да вървя до една главна улица, облякла съм си бременната рокля, дето изглеждам поне с няколко месеца напред и спира едно такси, един мъж колкото баща ми ми каза "елате да ви закарам, моля ви не ходете по жегата, няма да ви взема парички" аз му обяснявам че ми остават няма и петдесетина метра и съм там и той "нищо, качете се да не ходите в тия горещини"  Обаче много се беше трогнал човека, отказах и все пак ми стана много мило 
Сега бях при зъболекарката, една нова не бях ходила при нея и като й казах че съм бременна и сестрата чу, бръкна в една чанта и ми подаде праскова на излизане...Ей пак казвам така мило ми стана от тоя жест 
Дай боже повече такива хора в България!

Лелеле, абе какви са тея хора-незнам...Адри, важното е,че сте добре и всичко е наред, пък то-всичко се връща!!!
Много страдам и аз от лошо отношение, не че търся добро, ама все пак обидно ми става понякога- по опашките в магазините хората като ме видят в повечето случай гледат да се обърнат веднага напред, да не би да видя, че са ме видели и да се налага да ме пускат напред
Най-смешно е с мъжа ми като излезнем двамата, защото аз съм с корема, а той е с патериците, все още се възстановява от скъсания ахилес, абе гледат да ни изпреварят, на пешеходни пътеки дават газ, за да не се налага да ни чакт да минем, или в Практикер купувахме люлка за двора, ама люлка седяща голяма и ни гледат и ние си я носим, аз щях да родя тогава, а емил с патериците, едвам се държи на тях, себе си ли да крепи на един крак, люлката ли . В Мола един ден двамата чакаме асансьора и до нас една жена на възрастта на майките ни с дъщеря си, като дойде асансьра така ни избутаха да влезнат преди нас и асансьора се напълни и ние не можахме да се качим ако не се беше затворила врата със шутове щях да ги изкарам, егати простотията
само в болницата Св. София се държат добре с мен, там оперираха мъжа ми и като ходим на прегледи или да му махат гипса и все ме глезят в ортопедията-ама седни, ама не стой, нещо искаш ли, носят ми чеерешки, а на мен ми е толкова неудобно...

Ами момичета какво да ви кажа в БГ да си бременна - най-често значи да си имаш разправии! Онзи ден спрял един пич, качва си гаджето в лъскавата кола, а аз тръгвам да си пресичам. Тръгва изобщо без да погледне, че има жена на улицата - наби спирачки, ама с мръсната гас с която потегли едва не мина през мен. Обръщам се аз а той излиза да види с колата всичко наред ли е?! Няма братче да погледне аз как съм, а аз едва не паднах! Питам го: " Ти сляп ли си бе? Все пак съм 1.68 не съм  невидима! А той се обръща и ми отговаря: "Какво си влачиш корема по улицата? Гледай каде вървиш!"  Вярвайте ми имах ли нещо под ръка щях да му потроша колата