Мили момичета,
благодаря ви от все сърце за страхотните пожелания и милите думи за нас с Иван и малката ни дъщеря Изабела ! Много ни трогнахте, благодарим!
Пиша от болничната стая на родилното в Токуда...
Както ви е уведомило моето прекрасно и много скъпо щъркелче mirindadimi

на 30.05 аз най- изненадващо взех, че родих

Терминът ми беше определен за 30.06, аз бях излязла в болничен преди седмица и половина. Но нещата понякога следват своя собствен ход, а не се развиват както ние очакваме, той животът затова е толкова интересен

Добре че съм си организирана и се подготвям по-отрано, че чантата ми за болницата беше стегната за всеки случай да не я мисля после, че нали "имало и такива случаи, които раждали в началото на 9тия мес" (е, наистина има и аз съм точно от тях). Предната седмица кумовете ни подариха креватчето, което бяхме харесали за бебка и помогнаха на Иван да го сглоби. На другия ден мен ме хвана мерака да пера дрешките и да ги гладя, за да ги подредя в чекмедженцата на креватчето.
На 29.05 не можах да заспя до 3ч и четох разни форуми, затова и на 30.05 станах към 13ч. Което за мен е супер странно, аз не мога да спя през деня и не обичам. Направих си мляко с Нес и един сандвич и седнах пред телевизора. По едно време КИХНАХ и ВОДИТЕ МИ ИЗТЕКОХА
Все съм си представяла как започват контракции, как са на 10мин, после на 5 и т.н. Да, ама не. Обадих се на моята лекарка да й кажа, че почваме и тя ми вика- абе ти си се напишкала, как ще се напишкам аз, то си тече и не спира.Това става в 15,30ч. Взех душ, обадих се на Иван и тръгнахме за Токуда. Екипът ме чакаше готов и строен, потвърдиха че раждането е започнало и ме приеха с 3 см разкритие и много леки контракции.
Сложиха ми система с окситоцин към 16,30ч , колкото и да се дърпах, уверението беше, че може да има някаква инфекция, която да ми е спукала мехура и нямаме време да чакаме. И тази система ми провали плана... За около 30 мин започнаха адски болки, много интензивни, на много кратки интервали. Проверяваха ме постоянно за разкритие, за 3 часа от 17ч до 20ч направих пълно разкритие, тези часове не си ги спомням... Не исках упойка, за да си усещам напъните. И явно йогата за бременни много ми е помогнала, защото според лекарите и акушерите съм напъвала и дишала много правилно. Към 20ч вече имах и напъни, почнах да напъвам и до 20.21ч се роди нашата малка принцеса. Благодаря от все сърце на Иван, който беше с мен и ражда с мен през цялото време, ако не беше той, нямаше да се справя. На моменти от болка само виках и губех звук и картина, той ме подкрепяше и физически и психически, това бебе го роди и той... После мен ме шиха, настаниха ме в стаята, а той седял до "аквариума" с бебенцата и си я гледал... Обикновено татковците празнуват шумно и весело вечерта като им се роди дете, ама той горкия бил толкова неадекватен, превъзбуден и изтощен, че празнуването го е отложил за по-късно.
Както казват хората болката се забравя, само като гушнеш малкото ангелче и друго всичко бледнее. Сега чакаме да ни изпишат и да си ходим да се гледаме вкъщи с тати. Изабела е много кротичко детенце, с голееееми бузи, марсианска главичка от раждането (увериха ме, че до една седмица ще стане обличка

и още не може да си отвори хубаво очичките и прилича на японче (баща й каза, че като съм избрала в Японска болница да я раждам да не се чудя защо
Засега се учим взаимно на толкова много неща... Сигурно така ще е цял живот...
Още веднъж ви благодаря на всички за милите думи и красивите пожелания, знам че са от сърце. Изпращам ви хиляди целувки...