Абе, Гери, ти да е мислиш, че Титунката ме е оставил да бездействам, че да ме раздвижваш
1.Как минаваше един ден преди когато го нямаше Титунката и сега?Преди времето ми беше ставане, работа, работа, работа, възможна среща с приятел, излизане в петък вечер на кръчма, понякога.
Сега е нещо от рода на:
5-6-7.00ч. два бързи шамара мама да се събуди и голяма усмивка, с която си иска млякото човека.
15 минути лигавене на шишето и мрънкане мама да пее, ама дали й се пее в този часови пояс никой не я пита.
Сън до към 9-9.30ч., сутрешен тоалет и преобличане на Титунката, закуска и лудориите започват.
В 11.30ч. след като благодарение на майка ми съм получила баката с кафето успявам да се усетя на кой свят съм. Отивам за кухнята, хранене и някъде там във времето човекът заспива, аз сядам да уча, докато спи, после баба му се занимава с него, за да мога да продължа с ученето, но това не винаги е мисия възможна, особено когато съм подложена на думкане по вратата и непрестанно крещене "мама, мама" нещо като в
това клипче се получава. Баща му се връща, по някое време съм сготвила или правя нещо бързо за вечеря, хапване, баня иииииииииии нощния концерт започва. После следва подготвяне на масата за вечеря, приготвяне на нещо на Иво за следващия ден да хапне на обяд и сядане пред компютъра да чета, пиша курсова работа или каквото се сетиш с обучението ми. Така станало 2 часа и хоп в леглото, защото в най-лошия случай имам да дремна 3 часа преди да бъда събудена от малкото зверче.
Разликата от преди Титунката и сега е огромна, но си заслужава всеки един миг, всяка секунда, всеки момент, в които му чуя крачетата да ходят по коридора, да крещи, да се сърди или да разхвърля. Разликата е и в това, че преди можех да си видя къщата подредена, а сега това неможе да се случи или поне не така, както на мен ми се иска
2.Какво те зарадва или натъжи този месец?Напоследък съм тоста тъжна, незнам каква е причината, но доста мисля върху живота и нещата от него. Конкретни примери наистина не се сещам. Радват ме постиженията на Титунката, радваме това че въпреки напрегнатото ежедневие успявам да се справям с ученето, което за мен е много важно. Днес сутринта се чух с нашата приятелка Маги по телефона и това, че тя звучеше щастлива, че са й се случили страхотни неща тези дни ме зарадва, защото и тя и ти заслужавате много щастие.
3.Липсва ли ти нещо в момента?Даааааааааа, липсва ми една кофичка течен шоколад.
4.Усмихна ли се днес и на какво/кого?Усмихвам се на Титунката и наивното му повтаряне на нещата, които го уча, като например как си миеш ръчичките и то повтаря, как си миеш главичката и той повтаря. Какво прави баба ти когато ти се кара и той размахва малката си ръчичка и малкото си пръстче. Усмихвах се и на разговора с магито.
5.Ако беше птица щеше да си ...........Знам каква не искам да съм, но каква да съм незнам. То това чудо ще да е мутант, за да покрие всичките ми изисквания.
6.Разочарова ли те близък човек наскоро и защо?Разочарова ме една приятелка, с която наистина сме близки, но в труден за мен момент преди две седмици не ми помогна, а можеше да го направи. Тогава леко се разочаровах, защото не е за първи път тя или мъжа й да ми отказват съдействие, нещо което аз никога не съм правила, когато те са ме помолили за нещо. Но такъв живота, какво да се прави.
7.С какво започва една твоя сутрин?С желанието за още пет минути сън.