Страхотна тема. Адмирации.

на manthebest

Доста реален пост! Много точно казано. Съгласна съм със абсолютно всичко. Не го възприемам дословно, а по принцип. Всички полудяваме и се вманиачаваме в този ден, а той просто си е един ден. Винаги е неповторим и наш. Независимо колко пари сме изхарчили и колко банкови сметки сме изпразнили

.
Ние с мъжа ми на 31.07.2009 година подписахме. Отидохме заедно с кумувете, аз бременна в 8 месец, той безумно щастлив. Не направихме сватба, защото нямаше физически да издържа , а и знаехме колко финанси ни предстои да похарчим за нашата дъшеря. Сега на 31.07.2010 е тъй казано отложената сватба, която е доста добре издържана. Избрахме добър и
удобен ресторант. Той не е в никакъв случай най-луксозния, но е светъл, семпъл, запазен, чист и спретнат. Имаме църковен брак преди това и после тържество. На украсата не съм заложила много, има я, но не е прекалена или пищна. На видеото също, има го, но не мисля, че ще гледам повече от веднъж. Заложила съм на фотографа, защото това ще са нашите споделени спомени. На дж защото той създава атмосферата и емоцията в една сватба. На ролкята /

изцяло мой каприз / струва колкото две средни месечни заплати, сандали си имам от миналото лято, чанта не мисля, че ще ми е нужна, 2 букета не разбирам защо ми е моя, нали ще съм била вече булка и къде ще го пазя
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Бутониери за всички, не смятам, че е нужно.
Безкрайно много алкохол, ееее айде сега няма да се....

.
Богато меню , не е нужно да се хвърля храна, все пак половината свят гладува! Красотата според мен е когато всичко е умерено и в граници. Ние с мъжа ми сме средна класа, такива са и като цяло нашите приятели. Не искам да се возя в лимозина???? За какво ми е този каприз, ние нямаме такъв автомобил, и не ми е нужен в сватбения ден. Има доста дребни нещица, който събрани на куп си правят сума, която не е ли по-добре да дадем за нашето дете?
Не искам никой да приема моя пост лично. Това си е моето виждане за нещата и никой не е длъжен да го взима под внимание.