Честито и от мен на новото семейство!
Бъдете много влюбени, щастливи и отдадени един на друг!

Чакам и аз снимчициии!

Веси хайде мила,не ни дръж в напрежение,чакаме снимките с нетърпение.

    Денят ми започна рано-рано, някъде към 6:30. Да ви кажа поспах си доста добре за разлика от сестра ми, която будувала почти цяла нощ. Станахме всички вкъщи, пийнахме по кафе и се започна.... Майчето първа се изстреля на прическа, да е готова и да се оправя после по вкъщи. Ние със сестра ми и ние тръгнахме към Пловдив за разкрасителни процедури. Аз от предния ден бях на маникюр, педикюр и вежди, та за самия ден остана само грим и прическа. Така добре си бях разграфила деня, че нямаше по-спокойна от мен. Но..... отивам аз в салона, дойде и фризьорката, седнахме да изпием и там по едно кафе и тя поиска да й покажа какво съм си взела за косата. Аз бях взела само форкети с камъчета. Мислих, че ще са достатъчни, а тя категорично каза, че не може така да се появя-само с няколко камъчета по косата.   Ужас 9:30-нямам украса за косата, а магазините още не работят. И като се юрнах из главната на Пловдив, казвам ви бях като някоя луда!   Тя Валя Дива ме видя как се щуросвам. Намерих едно магазинче за фиби и разни истории за коса, но не работеше. Викам си те ще отворят на време и всичко ще е ОК. Но....НЕ. Чакам аз като луда, ама никой не отваря. Лелеееее подкосиха ми се краката. Ами сега....?  Изпаднах в паника и не знаех какво да правя. Добре, че се сетих да отида до един магазин, където украсяват подаръци – та там, си купих 2 метра бяла тел, който после фризьорката така моделира, че думи нямам. Ударих ми един крос до салона, къде всички се чудиха вече къде съм се запиляла. Ама какво да правя... Там се видяхме със Зайо. Тъкмо щяха да я почват.
Започна ме Катя. Прическата ми стана уникална. Поне аз страшно много се харесах. Апък и с импровизираната украса стана толкова оригинално. Бях готова с прическата, и му ударих едно чакане за грима, понеже аз бях изостанала с моя час и изчаквах Зайо да я приключат. Удобен момент да си поема въздух. Дойде и моят ред за грима – Слави ме направи коренно различна от пробния. Харесах се страшно много. Обаче гледам часовника-изоставам яко с времето. Нещото, което ме притесняваше беше, че сестра ми след фризьора отиде у Жоро, а у тях наближаваше времето, в което идваха музикантите. Апък и тя се притесни. Но....оправиха ме в салона, засипаха ме с комплименти колко добре изглеждам.
Една приятелка ни закара със сестра ми до Асеновград. Да, но ми се обажда Жоро и ми казва,че оркестъра бил вече у тях, а аз още в Пловдив. Малеееее,  пак шок и ужас. Гасссссс, по пътя звъннах на майка ми всичко да ми е подготвено и аз от врата направо скочих в роклята, защото пък звънна фотографката, че била в града вече. Добре, че тя ме успокои малко. Снимки, снимки, снимки...... и по едно време.....клаксони. Сърцето ми заби лудо, щеше да изскочи.

Родителите ми ги посрещнаха и влезнаха. Сестра ми беше пред врата да ме пази, а в стаята при мен – приятелки, които затискаха  вратата. Много весело се получи. Сестра ми сравнително лесно ме даде. И като влезнаха.... влиза моят любим с костюм, с един разкошен букет.... и аз се просълзих от вълнение, от радост, знам ли и аз от какво. Тук малко ми се губят моменти. Но си спомням, че закичих роднините и после пихме по едно уиски и хайде.....беше вече време татко да ме извежда. Следващият вълнуваш момент. Поведе ме татко, а като излезнахме, всички ръкопляскаха. Татко ме предаде на кума и завихме едно голямо хоро. От хорото помня само, че ми беше много горещо.
Оттам към църквата. Имаше малко време до ритуала, та успяхме да се снимаме. В двора на църквата беше чудно за снимки – зеленинка, цветя, приказка.  Дойде време да влизаме и се усетихме, че сме забравили свещите за кумовете. Нищо… не беше болка за умиране – купихме от църквата. Венчавката беше много хубава. След ритуала, пак малко снимки и тръгнахме към Пловдив. Много се притеснявах да не завали, но ни се размина. В стария град направихме чудни снимки. Фотографката беше изключително готина – успя да ни предразположи и се отпуснахме, мохабет, смях. Времето мина неусетно.
После в ритуалната зала. Казахме си “ДА”, Жоро успя да ме настъпи 3 пъти-за по-сигурно.
После към ресторанта. Малко подранихме, та шашнахме персонала, но подробности! Имахме Welcome drink – получих ужасно много букети-от красиви по-красиви и още по-красиви пожелания. Няма думи да ви опиша.
Последваха традициите – захранване, чупене на чашите, менчето. С всичко се справихме-особено аз –потроших си чашата на сол едва ли не. А менчето такъв шут му ударих, че се преобърна 2 пъти!
Започнаха танци-манци....дойде ред на фолклорната програма на състава на свекъра и свекървата. Това беше като поздрав от нас към гостите. Тъкмо ще започва танца........ и Жоро скача от стола и аз се шашкам какво става. Докато се усетим, Жоро се беше включил в танца. Настана такава еуфория.... не мога да ви опиша. Такава изненада ни направи  мъжо. Както каза кума – Жоро разцепи мрака с това си включване. Накрая всички бяха на  крака и аплодираха изпълнението.
И оттам като се започнаха танциииии.... не ни останах крака. Дансингът и за минута не остана празен. Стана много весело.

Ще напиша продължението след малко... 

Качих две снимки от любителските в галерията. Скоро ще сложи и в албума! 

Малеее голям спринт си му дръпнала около прическата  ,но така като гледам май си е струвало и то много,разгледах двете снимчици дето си ги качила и сте страхотни от това,което виждам,браво!Ще чакам с огромно нетърпени да разгледам и останалите снимки. .А и като,че ли с този разказ така ме завладя,че се принесох веднага в твоя голям ден 

Леле мила Веси,страхотна си,толкова си красива,нямам думи!
Ама бързичко искаме още снимки!Иначе по разказа си личи,че си има доста емоции рано,рано сутринта!

        Хвърлях и букет по някое време. Хвана го моя приятелка, за която много се радвам. Дано, наистина тя е следващата булка. 
Имахме и надиграване с пиле и торта. Беше весело, сестра ми измъчи кума, хич лесно не му даде тортата. Кумата и тя се потруди за пилето!
Хората се вихриха на макс, както се казва, поздрав след поздрав. По едно време трябваше да се заснеме нашият последен танц, но последен заради самото видео. Не можем да укротим хората. Ужас, DJ се препоти. 
Откарахме до към 1 след полунощ. Аз не си чувствах краката. Имах мазоли...ужас. Изпратихме и последните гости и се прибрахме. Просто нямах сили да продължим.
На 28.06. сутринта започнах с чаша силно кафе и се юрнах да си отварям подаръците – нали съм си любопитко. Аз бях писала и по-горе, но най-якия подарък беше – билети за концерта на Мадона през август.
Това беше нашият ден. Приказен, вълшебен, изпълнен с хиляди незабравими моменти и незаменими емоции. Желая на всеки да изпита тези красиви емоции. Усещането е неописуемо!


Снимки ще кача скоро. В момента сме все още без компютър. Еветуално, ако успея от работата да кача някоя друга снимка. А ще кача повечко през уикенда като ида вкъщи.

Ех, че хубав и вълнуващ разказ!!! Имам чувството,че си спирала да пишеш колкото да си поемеш дъх!!
Честито още веднъж, мила!
Невероятно красива булка си била!!!!!!!!!!!!!!! Нямам търпение да видя и другите снимки!!!!

Честито,
много щастие, любов, здрвае и късмет!
Много увлекателен разказ и си много хубава!

Веси, честито и от мен! И от двете снимки наистина се вижда, че има за какво да настояваме - хайде, още снимкииииииииииииии!

Снимките са супер, а ти си много хубава