Мили мои, скъпи момичета!
Не мога да ви опиша колко се удивих днес, когато открих, че съм имала темичка за рождения си ден. До сълзи ме трогнаха думите на всички ви. Страшно мило ми стана, когато видях имената ви, защото това да отделите от времето си за мен, означава много за мен.
Специално благодаря на Бебчето на мечо, която не забрави празника ми и го направи още по-пълен.
Понеже нямам много време да влизам във форума напоследък, заради ужасната работа, във фейсбук бях написала нещо по повод пожеланията.
За мен тази изминала година беше не само време за порастване и помъдряване, но и възможност да се огледам около себе си и да разбера дали важните за мен хора ми отговарят с взаимността, от която имам нужда, дали приятелите ми са все още такива... дали съм постигнала нещо... И макар покрай празници обикновено да се натъжавам леко, тази година беше първата от много време насам, в която се чувствах обичана, радостна и най-вече - открих, че поне на мен не ми трябва друго повече от това да имам приятели и да знам, че мога да намеря разбиране в трудни и в щастливи мигове.
За мен форумът винаги е бил притегателна точка - място, на което съм могла най-открито и лесно да споделя важни неща и не мога да не бъда затрогната от това, че вие винаги сте били насреща. Благодаря ви сърдечно за това.
С няколко думи да кажа за 23-ти май. Поканих бонбонски вкъщи, във Враца, за да отпразнуваме заедно денят ми. Не можех да си представя да е далече от мен тогава... Е, с някакви макар и крехки съмнения ще се чувства ли на място там, той все пак дойде. В петък стегнахме багажите и тръгнахме с колата. Последвалите два дни бяха повече от чудесни. Баща ми с огромен ентусиазъм ни посрещна, разгледахме всички по-основни забележителности на града, времето беше чудесно, а настроението - наистина празнично. Забравих да ви кажа, че след няколко години, в които все се лишавах от това, най-после събрах парички и без да ощетявам никой, най-накрая си купих фотоапарат... такъв какъвто исках. Направих и доста снимки и от няколко дни умувам как да ги кача в албум, който да мога да споделя с вас... Вие сте хората, които сякаш най-добре знаят цялата история около мен и Иван и мисля, че може би ще ви е интересно да ви покажа нас двамата " в действие". Разбираемо е, че той се оказваше доста по-често пред обектива от другите. Родителите ми се разбират чудесно с него. Надявам се в събота на спокойствие да кача снимките и да извадя от анонимност моето... мило. Защото той е такъв за мен. Последните няколко месеца сякаш всичко върви чудесно и спънките са по-малко. Открих, че сме много по-различни отколкото предполагах в началото и нямам и най-малка идея какво ни чака занапред, но днес мога да кажа, че ни е хубаво заедно и чувството е взаимно и дори изказано на глас от двама ни. Сега сме на етапа, в който той ми казва "Липсваш ми, миличко" и аз го чувствам с цялото си сърце така. Явно просто той има нужда да "узрее" за подобна връзка. Има ред неща, които все още липсват в картинката... но какво да се прави.
Прегръщам всички ви и пак ви благодаря за всички мили думи... Имах нужда от тях.
Да си ни жива и здрава и все така позитивна .... и с все толкова дълги и интересни постове, който понякога са ме разсмивали до сълзи. 
!
Честито на много патерици