моите родители също са разведени, но при мен положението е доста различно, тъй като баща ми не ме е виждал от доста години и дори не се интересува жива ли съм  . При такова отношение към мен , мен също не ме касае  Вторият мъж на майка ми ме е отгледал от 6-годишна и гледа на мен като на негова собствена дъщеря и никога не е показал предпочитания под каквато и да е форма към двете ми сестри, които са си негови дъщери.  За мен реално, въпреки че не е биологичният, е истинският ми баща! Биологичният ми баща не е поканен на сватбата, както и никой от родата му - реално погледнато нямаме връзка помежду ни от повече от 15 години..... 

Solecito, напълно те разбирам и аз бих постъпила като теб. По това , което пишеш, разбирам ,че вторият мъж на майака ти е наистина достоен за уважениое човек. Рядко се срещат такива мъже.
В моя случай и двамата ми родители са ме отгледали, баща ми никога не ме е изоставял, както и майка ми. И затоа за мен беше важно двамата ми родители да бъдат най-отпред на церемонията, а не да са с половинките си.

Solecito и аз на твое място бих постъпила точно като теб. Незнам как може да се наричат родители хора, които въобще не се интересуват от децата си. При мен и двамата са ме гледали и баща ми не ме е изоставял, но определено не искам жена му на първа линия на сватбата. Аз си имам майка и нейното място е едно!

При нас случаят беше следният, свекърва ми и свекър ми не са разведени но той си живее с др. жена от няколко години, мисля към 5-6 год.Та на сватбата беше и свекърва ми и свекър ми с приятелката си.Те са съвременни хора и изобщо не е имало никакви проблеми, все пак всички искат най-доброто за детето си в случая за сина си.Сватбата се получи страхотно.

Цитат на: Miri в 13.07.2007 09:45

По това , което пишеш, разбирам ,че вторият мъж на майака ти е наистина достоен за уважение човек. Рядко се срещат такива мъже.

наистина е така, Miri  той е изиграл наистина огромна роля в отглеждането и възпитанието ми и затова го считам за моя баща  и съм много щастлива и благодарна, че имам зад гърба си такъв истински и всеотдаен човек, който да мога да нарека свой баща  а за биологичния.....  няма какво да кажа, реално погледнато не го познавам вече 
в случай като вашия, момичета, естествено е да поканите и двамата си родители  и отпред те да бъдат без настоящите си половинки. Според мен сте постъпили много правилно  и наистина няма място за сърдити 

Моята ситуация също е малко сложна
Моите родители са разведени, случило се е когато съм била на 4годинки. Досега съм се виждала с баща ми най-много 10-тина пъти, от който 3 през изминалата година.В крайна сметка аз не го познавам и реших, че не е лошо все пак да знам какъв човек е.Аз имам втори баща, въпреки че с майка ми не са сключвали брак. Той ме е  отгледал от 6-тата ми година и така или иначе ми е много повече баща, от колкото биологичния.
Само че............виждам, че баща ми, а и той ми го каза в прав текст (последния  път, когато се видяхме), че много му се иска да присъства на сватбата ни.
Практически няма как да стане, обаче!..................С втория ми баща не се понасят още от едното време; всичките ми роднини ще го обсъждат, а и 100% и на него в един момент ще му стане неудобно.А и с кой ще седи на една маса?????? Пък и аз като че ли не искам да идва
От друга страна ми  е жал за него, той е самотен и виждам че иска да навакса пропуснатото време.
Оф........сложна работа. Вероятно няма да го поканя, но как да му го кажа??

TediDS, кофти е ситуацията при теб наистина. Аз си мисля, че ти трябва да вземеш решение дали той да присъства или не. Ако ти не го искаш, по-добре му го кажи по някакъв заобиколен начин(ако е възможно разбира се), но пък първия ти баща може сериозно да се обиди и да не иска да се виждате повече. Така че ако ти искаш да поддържаш контакт с него, по-добре го покани и помоли и двамата да се държат разумно. Колкото до масата, ако ще идват и двамата може би е по-добре да няма родители на вашата маса. Но пък тогава може родителите на приятеля ти да се обидят. Ох, много сложно е при теб  Стискам палци всичко да се нареди.

ох, то това и с разумното поведение пак е сложно... Първият ми баща е с доста буен и невъздържан  нрав, за разлика от втория, който е абсолютно спокоен и тих човек.Може би и затова толкова се притеснявам.......
Колкото до нашата маса......Ние сме решили да НЯМА родители при нас - само ние и кумовете!
оттук и по-големия проблем, с това къде да седи той и с кой...
По всяка вероятност ще трябва да му кажа някак си, че няма да присъства, но знам че няма да е лесно и за мен и за него..........
Гадна работа.......

Теди, това е твоят ден и ако те наистина те обичат ще се държат прилично. Реши сама за себе си дали искаш, а не си мисли кой какво ще говори. Наистина много трудна ситуация, но съм сигурна че ще избереш правилното решение.

моя проблем е следния и не е много в темата,за което предварително се извинявам.маика ми замина за гърция когато бях на 5 годинки и не е в много добри отношения с маика си и брат си.в момента живее с един грък ,които аз много обичам и уважавам.Баща ми почина преди година и половина и много ме притеснява как близките ми ще се отнесат с приятеля на маика ми макар 4е вси4ки от моитра линия го познават лично.това общо взето ме притеснява от гледна точка на това 4е мойе да си помислят,че иска да замести баща ми в нашите очи(ние сме 3 деца).надявам се да има някои,които да ми даде съвет

Леле....ситуацията наистина е много сложна и заплетена....По лично мое мнение, по-добре е само майка ти да присъства на официалните части. От друга страна, това е вашият ден и на мен лично нямаше да ми пука какво мислят останалите Понеже виждам, че темата е от доста време и предполагам, че сватбата е минала. Ще разкажеш ли какво е станало и как се справи с проблема?

Виждам, че в темата не е писано от отдавна, но ако някой може да ми даде съвет ще бъда много благодарна. Досега отлагах да мисля на тази тема, но майка ми вече няколко пъти ме пита и явно е време да реша как ще процедираме. И двамата с мъжа ми сме деца на разведени родители, но за разлика от мен, която поддържам добри отношения и с двамата си родители мъжът ми изобщо не познава баща си. От няколко месеца майка му се среща с един господин, който държи да поканим на сватбата. На мен не ми се струва редно, тъй като са от кратко време заедно, а и ние не го познаваме особено. От друга страна баща ми пък се раздели с втората си съпруга преди около 2 години и сега е страшно самотен. Вторият ми баща пък след толкова години още не може да приеме факта, че майка ми и баща ми поддържат добри отношение.  Ами нали все пак са създали и отгледали дете заедно. На мен много ми се иска баща ми и майка ми да са до мен на сватбата, но като го знам втория какво е мрънкало от сега се притеснявам да не направи някакви фасони. На бала ми така демонстративно се разсърди и излезе от ресторанта, когато баща ми и майка ми танцуваха, че още ми идва да му зашлевя един като се сетя Много съм притеснена как ще протече всичко, дали да ги сложа на една маса, защото как иначе да оставя баща ми сам с непознати хора ( моите роднини ще бъдат само най-близките ми). Ако някой може да ми даде съвет как да постъпя ще бъда много благодарна.

П.С. Леле, сега като прочетох поста си и чак ми стана смешно. То това си е сюжет от сапунен сериал 

Аз не мисля, че е добре да слагаш майка си и баща си на една маса. На бала той - втория, е бил в правото си да се ядоса, факт е че все пак е дошъл там заради теб (въпреки че явно си го пропуснала). Всеки има живот, както и майка ти, след като тя е избрала този човек е редно да се съобразиш с него...ако уважаваш и майка си. Баща ти колко е прекрасен ти си знаеш, никой не те е спрял да се виждаш с него. Бих те посъветвала да се поставиш на мястото на втория си баща и да се замислиш как ти би се почувствала в тази ситуация, тогава ще си откриеш отговора

casky, аз много уважавам вторият си баща и винаги съм му била благодарна за това, че ме е отгледал като собствено дете. Просто ми се иска да уважава малко баща ми, а той не го прави. В крайна сметка, добър или лош той винаги ще ми бъде баща. По никакъв начин не бих го поставила в неудобна ситуация, ние също ще пропуснем танците на родителите. Единственото, което искам е само една вечер да превъзмогне себе си, заради мен. Разбира се това е моето усещане в момента и най-вероятно след време ще виждам нещата от друг ъгъл, но факт е че както и да ги подредя цяла вечер ще мисля за един от двамата и как се чувства, дали му е добре и т.н. Мисля да поговоря с всеки от двамата и да ги помоля за съвета им и за съдействие за тази една вечер в която искам да съм принцеса. Ще споделя какво се е случило по-нататък. Стискай палци

Ето там е разликата, ти сама я каза - добър или лош той винаги ще ми е баща. А другия, че те отгледал явно е дал по-малко, защото не е първия... Аз мога да ти кажа, че не е важно кой те е създал, а кой те е отгледал, защото едно дете се прави за 5 мин, но отнема цял живот да го направиш човек