и аз подкрепям фийби!
тръгнах със съпруга ми края на ноември 2005, тогава той имаше 120 в сметката (колата му се беше счупила и той беше и без работа временно), като на 1 декември трябваше да си плати наема 400...Вие кажете дали имаше пари....Вярно, аз го познавах отпреди и знаех, че това е временно състояние и че той е много свестен човек. Заедно излязохме от финансовото затруднение. С пълна съвест осъзнавам, че не сме абсолютно финансово задоволени, но смятам, че постигаме заедно всичко и се обичаме много А не е ли това понякога по-важно? Не отричам, че любов стомах не пълни дълго, но пари се изкарват за живеене. Другото с пари не може да се постигне...

И аз подкрепям Фийби и Аничка напълно! Даже ми става смешно като си помисля първите години, в които бях заедно с моя съпруг (тогава приятел). Запознахме се на студентско парти. И двамата живеехме на общежития в университета. Работехме почасово в един център в университета, за да си плащаме заемите от университета. Нямахме вечери на свещи и официални срещи. Ходехме на вечеря в Макдоналдс Аз тогава нямах кола, а той караше старичък син пикап  Като ни пращаха пари родителите, поделяхме - един път аз плащах, един път-той. За първи път отидохме на ваканция заедно миналата година - и то до БГ. Сега дом, мебели, и коли плащаме заедно благодарение на заплатите си. Съпругът ми купи годежния ми пръстен с втората си заплата от работа. Нямаме тръстове и запаси в банки, но сме щастливи, че сме заедно и се обичаме, че сме здрави и работим.

Да,така е!Ясно е че всеки се стреми да се развива финансово,да подобри живота си и т.н. и това сигурно е начин да го постигнеш ако сключиш брак по сметка.Не че няма такива,не че не съществуват дълги години н,но това по скоро е сделка, а не брак.И ако е брак то е пародия.
Ясно е че всички се увличаме по нещо у половинките си,рядко по сините очи,но има и такива рядкости като нашата.

Момичета искам да ви кажа, че мнението на германците за чуждестранните жени, които се женят за немци е много крайно. Те смятат, че всички до една го правят по сметка, за да могат да останат да живеят в Германия (и за съжаление май са прави). Имам една приятелка и колежка в университета, която е родом от едно малко забутано селце в Сибир и е от бедно семейство. Тя веднъж ми беше казала, че би направила всичко, което е по силите й, за да остане да живее в Германия и онзи ден ми показа снимки от сватбата си при положение, че нито веднъж не ми е споменавала, че има сериозен приятел. Когато започнах да я питам той какъв е по народност, как и кога са се запознали и как са взели това решение, тя замълча, въздъхна и ми каза: "Албена, за теб вече е лесно, България е в Европейския съюз, а аз нямам друг шанс да остана!" Отговора й беше достатъчно кратък и ясен, за да си дам сметка, че всъщност за много жени е важна само крайната цел, независимо на каква цена ще я постигнат. Колкото и да ми е гадно да го призная, повечето чужденки в Германия биха дали мило и драго, и дори бих казала, че са тук само за да намерят някое шаранче, което да омаят, за да могат да сбъднат мечтите си за по-добър и уреден живот в Германия. Не споделям мнението им и самата аз никога не бих направила такова нещо, но съм склонна да ги разбера и да ги оправдая. Мисля, че отчаянието от мизерията и бедността, която ги очаква ако се върнат по родните си места, е много по-силно от вярата в любовта (като някакъв вид инстинкт за самосъхранение). Понякога отчаянието и страха от мизерстване ни кара да правим неща, които никога не сме искали и не сме си мислили, че ще направим. Така че не всички, които се женят по сметка го правят защото ламтят за пари (все пак сигурно по-голямата част от тях го правят точно за това), но може би един малък процент от тях го правят от страх да не мизерстват до края на живота. Тук в Германия дори съм забелязала и мъже, които се женят по сметка. Това са бедни студенти от арабските и африкански страни, които искат по някакъв начин и те да се спасят. Така че ако го направят поради такива сериозни причини не мисля че трябва да ги убиваме с камъни 

Бени мила разбирам те
аз с милото се запознах в автобус!да сериозно аз на оът за училище той за работа....вярно е че аз съм никоя за обществото докато той е много нависоко вече в неговата си среда!!!!но не съм милсела никога че да се омъжа за него ще е голяма аванта или нещо подобно!!!
мога да ви акжа че аз лично познавам момиче което беше и оеще е много влюбено в едно бедно момче...но за съжаление тя послуша мама и тате и се ожени не по любов ами заради положение и парфички!!!тя и до днес не е спряла да обича бедното момче и то нея също и знаете ли ефекта на цялата работа-виждат се тайно!!!!!за повечето от вас ще е осъдно може би но аз мисля че грешката си е грешка а любовта любов