И ето дойде и големият ден. Естествено предната вечер от вълнение не бях спала но преливах от емоция и не усещах никаква умора. Станах към 9 пих кафе и в 11 отидох на грим и прическа заедно с мама. Няма как трябваше и нея да я направят красива. Двете се прибрахме към 13:30 , отново пихме кафе, последни приготовления вкъщи и започнахме да се обличаме. Заедно с една приятелка ми помогнаха да се облека и докато чакахме да дойдат да ме вземат си говорих с леля ми която живее в Испания( за съжаление не мога да дойде) по skype - и тя искаше да ме види.
Младоженеца естествена закъсня а мама и брат ми го пуснаха токлова бързо че аз едвам успях да се скрия в спалнята и срам не срам сама си затисках вратата. Ние се бяхме разбрали да не правим такива ритуали по взимане но аз в последният момент реших да го изненадам - булка не се дава токлова лесно.
Когато ме извеждаха от вкъщи валеше почти порой - и така цял живот ще ни върви по вода.
Сватбеният ритуал беше много тържествен - аз треперех от притеснеие или вълнение не знам. Попитаха ме взимам ли Илия и аз бързам да кажа "ДА" Все едно че някой ме гони. А него като го попитаха дали ме взима за жена , той си пое дълбоко дъх имаше един момент на очакване и чак тогава каза своето 'ДА". И после си подаде крака да го настапя - ей така най-демонстративно. Но и аз не съм вчерашна изчаках да си прибере крачето и после го изненадах.
За моя най -голяма радост когато излизахме от ритуалната зала вече грееше слънце и си направихме снимки пред народният театър.
А в ресторанта се бяха справили доста добре с усраката и аранжирането на масите. Естесвена започнахме с официална част - захранване от свекървата, наздравица с кумувете и ритане на менче. Ритнах го веднъж - не се обърна, втори път - не се обърна и така до три. Е цвете не излезе от менчето, затова казаха ще имаме близнаци. И дотук беше с притеснението - двамата с Илия се отпуснахме и започнахме да се забавляваме. Танци, хора е и още малко ритуали - букет, жартиер,рязане на торта, приемане на поздравления от гостите. И така до 2 часа. Мисля че седнах само за 30 мин колкото да хапна нещо. Беше много хубава сватба - и най важното беше че и младоженеца наистина се отпусна и се забавлява. Той никак не обича да е център на внимание и беше решил че цяла вечер ще му е досадно - но не се получи така.
Така ние започнахме нашата семейна приказка.
Пожелавам на всяка една от вас да се чувста принцеса на сватбения си ден и попътен вятър в семейният живот.