Хихик, съжалявам, ама не го правя нарочно
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
. Продължавам разказа.
Беше много забавно докато пътувахме към гражданското, хората по улиците се обръщаха да гледат и все едно, че бях в някакъв филм, някой друг беше на моето място. Щом пристигнахме, влязохме за кратък инструктаж преди церемонията. На мен ми беше малко трудно да запомням, защото главата ми беше абсолютно празна и куха в този момент, но се справих някак. Поканиха гостите вътре в залата и затвориха вратите. Аз почнах да се оправям нещо и за мой ужас ми се откачи колието. Изпаднах в някаква паника и почнах да викам на кумата да ми го сложи. В този момент пуснаха музиката и трябваше да влизаме. Да, ама кумата толкова притеснена горката, че не може да закопчае колието и ще откачи. Най-накрая го оправи уж. Влязохме с борда стъпка и с усмивка и тъкмо спряхме отпред и то пак се разкопча, явно не го е сложила добре. И почвам вече да мисля някакви схеми, защото като отида да подписвам, ще падне и ще стане много кофти. Издебанах един момент, когато не ме снимаха фотографът и видеооператорът, обърнах се назад и го подадох на братовчедка ми. Така и никой не разбра нищо, а аз си останах без колие в гражданското. После имаше майчини сълзи, аз обаче устоях. Подписахме се, аз стъпках мъжо зверски и така, вече официално съм командаджийката в семейството. После имаше поздравления от гостите. След това отидохме в парка срещу гражданското за снимки, фотографът ме навря в едни рози, ама като ми затънаха целите токчета в калта, как не паднах назад не знам. Ама трай бабо за хубост. След снимките започна един вятър, та решихме да се изтегляме към църквата. Там всичко си мина по обичайния ред, кумата пак беше страшно притеснена, обърка кръстосването на пръстените, но всичко го приехме с усмивка. Хвърлих късметчетата след църквата, защото има повече място там. Тръгнахме към ресторанта, но понеже беше още рано, седнахме да изпием по едно кафенце. В 16:55 се запътихме към ресторанта, гостите се настаниха, ние чакаме отвън. Влязохме след поканването от DJ-я, минахме покрай всички гости и стигнахме до бялата пътека. Свекървата ни захрани, свекърът ни запои и най-накрая успяхме да седнем. Първият танц беше на фона на песента на Whitesnake – Is this love, а танцът с кумовете беше с песента на Kiss – Forever. После цяла вечер имаше много ретро и рок парчета, точно по наш вкус. Иначе от храната не хапнахме нищичко, даже тортата не опитахме. Цял ден нищо не бяхме яли, но не ни се и ядеше. Тортата беше страхотна, точно каквато я исках. Хората много се забавляваха, изобщо всички бяха страшно доволни. Много ми беше приятно да чуя, че им е харесала украсата и всичко е било невероятно. Това ми беше най-голямата награда за труда. Ами това е от мен, за повече не се сещам, вече е късно и ми е трудно да проведа някаква мисловна дейност. Дано не съм ви досадила много с дългите си писания и ви е било поне малко интересно.