Здравейте отново!

Снощи късно се върнахме от Атина. Както писах бяхме на концерт на AC/DC, беше страхотно, невероятно шоу!
Сега за сватбата... Толкова красива емоция!!! Това обаче беше наистина завършекът на нещо започнало отдавна. Емоцията е красива, но красива беше и емоцията, която изпитах миналата година на полуостров Калиакра!

Целият ден започна много спокойно. Станах в 8.00ч., изкъпах се, направих си маски на косата и лицето и към 9.30 дойде фризьорката, след нея дойде и гримьорът. Бяха много забавни, купонът започна още с тях. Станах готова още в 12.00ч. Междувременно те фризираха и гримираха и майка ми. В 1.00ч. дойде фотографът и аз към 1.30ч. реших да облека роклята си, така или иначе ще мога да и се радвам само един ден. Започнаха да идват приятелите ми, шаферките и роднините от моя страна. И както си говорехме и се смеехме, чухме духовата музика. Дойде Митко и премина двете препятствия, първата врата, където стоеше брат ми и втората, където бяха шаферките ми. Това беше най-напрегнатият момент за мен през целия ден. В момента, в който го видях обаче и цялото ми неспокойство приключи.
Тропнахме няколко хорца пред блока и тръгнахме за църквата. Венчалната церемония в Св. Неделя е мноооого тържествена, но много бърза. Направихме малко снимки отвън и тръгнахме към Красно село. Там церемонията също много ми хареса, но пак беше доста кратка. Радвам се много, че времето беше хубаво и успяхме да се снимаме в градинките пред залата.
След това докато шаферките ни подреждаха ресторанта и посрещаха, и настаняваха гостите, ние с Митко и кумовете се отбихме в едно попътно заведение. От ритуалната зала до ресторанта отидохме пеша. Всички ни гледаха и ни се радваха, ръкопляскаха и ни пожелаваха много щастие.
Дойде време за купона. Моите приятелки не изневериха не себе си, отново направиха голямо шоу, вече нямам търпение да гледам филма, за да го преживея отново. Времето в ресторанта също мина като един час, въпреки, че удължихме времето с още два часа.
Естествено сега като се сетя имаше и много гафове, които при други обстоятелства биха съсипали настроението ми, но тогава...

, нищо не можеше да ми въздейства. Още с излизането от вкъщи минах през вода и след това докато играехме хорца изметох целия паркинг. Шлейфът ми стана целия в кал.Това обаче го забеляза само майка ми.
В ресторанта липсваше украсата, която ни беше обещана. Около нашата маса нямаше нищо, само украсата от колата, която преместихме. Майка ми щеше да припадне. Като ни видя да идваме и не можеше да смогне да ни се оплаче. Аз най-спокойно я помолих да внесе с някой кошниците с цветя от градината отпред и те го направиха. По масите няколко пъти бях казала, че имам претенции единствено цветята да не са карамфили, е...познайте какви бяха цветята?! Но с моите тейбъл картички и малко сребърни мъниста, които свекърва ми купи, всичко се беше получило идеално. Много изчетох относно сватбеното меню и с Митко внимателно бяхме избрали всичко да бъде шарено: салата асорти (съдържаше различни цветове), предястие с домат пълен с крема сирене, основното беше с гарнитура задушени заленчуци. Четох много статии, в които пишеше, че цветът на храната допринася за красотата на една маса, а когато това касае сватба е особено важно!

Като цяло равносметката е, че и двамата бяхме много спокойни и щастливи, приятелите ни са страхотни купонджии и празникът ни беше една приказка! Вижте снимките, красотата на една булка не е в скъпата и рокля, моята беше много семпла, но за мен беше много удобна, а в сиянието и.
Желая го на всички, на които им предстои, но най важното...бъдете сигурни, че човекът до вас е вашата половинка!
