Браво, Бастет!!!      Честитооооо!


П.С.Много готино е било но медения месец!

А как е сега като няма вече подготовка?

Благодая ви момичета за поздравленията!
Как е сега без подготовка ли.. ами имам чувството че се завръщам от друга планета. Толкова неща съм изпуснала за тези месеци! Наваксвам със всичко. Доста хора са ми обидени, че не съм им обръщала внимание. С много от тях се е случило какво ли не, а аз не съм и разбрала.. В работа започнах нов проект и като никога имаме консенсус със сейлсовете какво правим и съм в творчески подем. Точно реших да си тръгна отново редовно на танците, а школите се готвят за ваканции. Всяка вечер сме с някои от гостите някъде, говорим си вече не за сватбата, а за истинския живот.. Планираме една вечеринка с марокански чай и гледане на снимки, ама да видим кога ли ще е.

Отново имам пари и си купувам не-сватбени неща. Чудесно е!

В ход е операция "кухня". Аз отново имам съвсем точна визия какво искам. Само още не мога да се примиря, че мъжо категорично не иска плот от естествен камък. Отново дългата ръка и голямата уста на свекървата се намесва във всичко. Явно е лично отношение, защото последия път дори свекъра й каза да престане. Знам че никога няма да престане, но аз все по-често успявам да се забавлявам на неин гръб. Моите родители са спокойни. Те бяха спокойни и преди това. Чак доволни не може да се каже, но в техния дом е мирно и тихо, което е едно добро начало.

След два дни ще стане месец откакто сме се оженили. Едновременно ми се струва като да е било вчера и като да е било в друг живот. Май наистина съм го изживяла като празник, както го описват в научните среди - като пълно откъсване от делника и пребиваване в свръхреалността на фестивното, поемане на роля, различна от ежедневното. Бях обладана от духа на свръхбулката (и на моменти от bridezilla, ама тя всекиго посещава, няма как..), но сега нея я няма и отново съм си нормална и супер доволна, само дано не ми се налага скоро да го правя пак. Единственото от сватбата, което наистина искам да повторя, е медения месец     

Точно такова усещане и аз преживях. Вече да мога да съм човек, не някакво същество булка.
А за каменния плот - не се отчайвай много. Просвети се добре, но доколкото аз знам, естественият камък попива мазнини и други течности и остават петна, които не се махат. Даже може и от изгорено да остане, ако сложиш гореща тенджера. Като някакъв компромис може да си изврънкаш плот от масивно дърво - дъб, за предпочитане. Поне знаеш, че трябва да го пазиш, а като след 5-6 години го овапцаш, една шкурка и е като нов. Моят е такъв, пускала съм снимки на кухнята в темата преди 4-5 месеца.

Ееех, Бастет, все се чудя как може една жена да има желавие да се върне към реалния живот след сватбата и да е щастлива,че се е освободила от обладалото я чувство! Аз все си мисля, че ще изпадна в такава дяволска депресия. Аз живея за момента с подготовката, дори на драго сърце бих отлагала и отлагала събитието, само и само да имам по-дълга поготовка  и да съм щастлива от предстоящото събитие. Аз не бих искала да излизам от тази приказка!

А за плота, аз мисля като Пебълс. Права е! Освен това зимата не бих искала да съм в твоята кухня. Все пак камък си е- събира си студ и го "разпръсква" навсякъде. Послушай мъжа си