Мерси много, момичета! Ние сме си вкъщи вече и скоро ще свалим и снимките

За разказче вече споделих в един форум току-що та ще го копирам направо.. За мен лично беше забавно и доколкото е възможно почти приятно изживяване пустата му операция, нищо че още ме е яд че се наложи

Та става дума за д-р Дяволов в МД София. Екипът му са чудесни хора и с изключение че мен доста ме болеше (не при всички е така, спокойно) иначе беше много готино преживяване. Едната ме бъзикаше много: слагат ми упойката и пита кой крак изтръпва пръв, аз й викам левия и тя 'Ауууууууууу!" ужасена и я поглеждам и аз ужасена и тя ми се смее

. Аз преди операцията Дяволов не го видях и по време на нея не го виждах и само свършват и махат паравана и той ме поглежда и се прави на учуден "А, Светле, ма ти к'во прайш тука бе?!" и аз "Ми нищо, лежа си.."

Освен това си свирукаше по време на операцията и го заплашваха, че ако се разпее ще напуснат целия екип и ще го оставят сам че хич не го бивало
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Много се гордеех че не се притеснявах за операцията въобще. И така до момента, в който ми казаха "извадиха го" (самото вадене така болеше и така ми скачаше анестезиоложката по ребрата че не можех да мисля

) и се усетих че сега трябва да изплаче и се паникьосах втрещена за 1-2 секунди и тогава той изплака и от мен като се изля един страхотен поток от сълзи

те ме питат "има ли си име" аз "хлъц хлъц да хлъц" хич не ми хрумна че може би трябва да го кажа това въпросното име та ме питаха няколко пъти
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)