Сватбата на - elean - 10.05.2009 г.

[ERan]

Благодаря ви отново за пожеланията, милички!
Направо не ми остава време да седна на компютъра тези 2-3 дни.
Днес около обяд ще имаме снимките, че и аз съм ужасно любопитна да видя как са станали...
Иначе да поразкажа и аз...

Много напрегнати бяха последните 2 дни. На 8 май пътувахме до София да приберем на милото родителите...Преспахме там и пътувахме всичките обратно на 9-ти сутринта. Имахме и куп неща да вършим още, ходих на маникюр. После дойдоха и кумовете вкъщи, та направихме едно голямо гости и докато се усетя - не остана време да си измием колата... Късно вечерта прибрахме и настанихме на милото брат му и приятелката... И всичко с гостите беше наред вече.

Сутринта на 10 май се събудих към 8 ч., станах, пихме кафета, закусвахме (тъй като в единия апартамент у баба ми бяха на мъжа ми родителите и той, а аз си бях у нас с нашите)...
След което взех да се стягам, пооправих каквото можах у нас, събрах си някои нещица и се приготвих да тръгвам за фризьор и гримьор. Взех кумата по път и отидохме там.
Фризьорката се залови с прическата, малко се притеснявах, но мисля че се получи (ще видите! После гримьорът ме подхвана, справи се повече от отлично. Въобще бях доволна от резултата. Вече към 13 ч. аз гримирана, фризирана и с було ходих да оставя кумата до хотела и се прибрах. У нас суматохата беше започнала здраво. Очаквахме взимането след 14 ч. От нямане къде да вляза, се скрих в банята да се преобличам... Дойде и фотографа, а аз не мога да изляза от банята, че съм по бельо - въобще едни таквиз ситуации... Както и да е, притичах до спалнята да се обличам. Таман облякох роклята (успях да се справя с грима и прическата и воала) и се усетих, че не съм си сложила чорапогащника  И сега зор - да си повдигна роклята и да не я измачкам, та да го обуя - леле...
Но и с това се справих. Сложих бижутата и позавърших подготовката. Влезе фотографа за снимки - ми аз бях направо като вцепенена... И да ви кажа момичета, оттук насетне просто бях като във световъртеж, помня откъслечни моменти, всичко ми мина като насън до църквата...
Музиката дойде, започна се взимането, залостваха се врати, милото влезе и каза че съм най-красивата жена за него, търси обувката, намери я, пълни я с парички... После доколкото си спомням се започна с хорце още в нашия коридор в апартамента. Ударих 2-3 глътки уиски, ама не помага... Татко ме изведе от вкъщи пред блока, започна хорото (помня че много трудно си държах букета, чантичката и едно знаме, което ми връчиха)... Нямам идея и колко танцувахме пред блока... Като се поосеферих, вече бяхме в сватбената ни кола, кумът караше, беше пуснал Радио 1 - та май затова направих връзка с реалността...
Стигнахме рано до Ритуалната и тъй като имаше достатъчно време, фотото и видеото ни отвлякоха да правим снимки (ей, затънах с токчетата в оназ градинка отзад)... Викнаха ни като наближи време за ритуала. И да ви кажа, като ни наредиха пред стълбите за качването към залата и като започнахме да се качваме, и аз като започнахда се спъвам в роклята (ама такъв смях ме напуши - викам си: Сега аз догоре жива няма да стигна, ще закопая нос на някое стъпало)... Справихме се де. Ритуалът ми мина някак много бързо, горе-долу имам спомен от него...Учудих се (а и до ден днешен се чудя) как така шампанското ни се оказа с един доста тъмен цвят (гледах снощи внимателно бутилката, но не пишеше да е червено...остава ние да сме объркали нещо)... Подписахме се иииии запретнах полите да се подготвя докато милото подписваше и го понастъпах хихихихи, след което веднага и той леко ми поотвърна Дадоха ни да разчупваме питката - разчупихме я на две идеални половини... Захраниха ни.... Излязохме, приехме поздравления и слязохме долу, където по колите се настанихме и към Стария град за църквата...
(после ще продължа, отивам да пия едно кафе...)

[23]

Ели, разказчета започва много интригуващо! 
С нетърпение ще чакам втората част и снимките!
Поздравления още веднъж! 

[Слънце]

Хайде, изпи ли кафето, че чакаме продължението   
Честито ви ново, ваше си, семейство! Много да се обичате и да запазите любовта си завинаги същата като в този ден 

[¤ Enigma ¤]

Хайде, че и аз тръпна тука ! Много интересен разказ, направо докато го четох и влязох и аз във филма . Много добре сте си изкарали, браво на вас !

[Polia]

Мили младоженци,
Бъдете здрави и щастливи и много, много търпеливи! Помнете истината стара, че бракът е като отвара, която всеки сам вари, но трябва с другия да сподели! Обичайте се и дерзайте! Животът няма да е, знайте, само рози и мечти, защото има и бодли... Но там, където любовта цари, убождането не боли!




Честито и от мен!  Като чета думите ти, направо не знам... И аз ли ще съм така... като в сън?

[mucito]

Лелеее, какво беше това кафеееее
Аз бързам да ми почне почивката за продължението, то... нямааа?!
Давай - така интересно разказваш, че и аз се пренесах там!!!

[магито]

Аз колко кафета изпих пък продължение няма, а май сме доста чакащите 

[Ani]

Ама как можеш да оставиш най-интересната част за след кафетоооо

Как увлекателно разказваш-със сигурност бебчовците ви ще стоят с отворени устички всяка вечер мама да им разказва  приказката за принца и принцесата от 10.05.2009 г.

[anbibian]

Нямам търпение за останалото 

[ERan]

момичета, ще довърша разказът днес по някое време...
а междувременно взехме снимките - разкошни са, ще качвам по-късно, че сега се захванахме с велико чистене в апартамента в софия... вчера пък пътувахме и не остана никакво време и за втора част на моя разказ...

[23]

Ели, душко, айде да изчистиш бързо, че вече нямам търпение за разказа и за снимкитееее! 

[BASTET]

Давай, elean, разказвай докато са ви пресни спомените! Разказваш така увлекателно..

Честито ново семейно положение! Желая ти много щастие, топлота, разбирателство, светли мигове, здраве и дълголетие! 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Честитоооооо!
Бъдете си за всичко необходими,
дори в житейските прости неща!
Само така през годините трудни ще покорите света!
Не искайте един от друг неща невъзможни,
достатъчна е и една дума добра!
Изживейте заедно всички минути тревожни до мига,
когато ще сте с посребрена коса!
Нека очите ви в една посока да гледат,
а ръцете да милват послушни деца!
Нозете ви една пътека да следват -
пътеката на радостта!!!

[ERan]

благодаря за пожеланията, мила Булечка!!!

[ERan]

И сега да се захвана с разказа, защото чистихме няколко часа, после ходихме и си купихме ново ТВ, пренасяхме багажи, а вечерта завършихме с коктейл за годишнината на фирмата.

Та, пристигнахме ние в църквата. Да ви кажа, пътят дотам беше труден (който има наблюдения върху Стария град в Пловдив знае какви тесни улички и стръмни отсечки са нагоре до църквата Св. Св. Константин и Елена) - притеснявах се дали мерцедесът от 1964 (сватбената ни кола) ще успее да се качи. Колата няма хидравлика, а е огромна и бая тежичка... Но да ви кажа качихме се без проблем, заедно с цялата делегация от коли отзад. Успяхме и да се паркираме. Имахме малко време преди церемонията и се наснимахме с всички роднини, приятели и колеги както си трябва.
В църквата беше прекрасно, винаги съм я обичала тази църква (дори когато не даваха в нея да се правят обреди съм си мечтала как някой ден точно там ще се венчая - е, мечтите се сбъдват, да знаете!) Ритуалът беше страхотен, слушах всичко като зашеметена. В църквата ми просветна вече къде се намирам и какво точно правим... Отец Петър си изнесе ритуала прекрасно, говори ни много неща, просто душата ми все едно се роди отново. След около половин час приключихме, като на излизане кумата и шаферката хвърляха толкова много късметчета и жито, смесено със стотинки, че ми се напълни главата, а един късмет даже се закачи за воала ми След църквата имахме достатъчно време и фотографът ни Митко Яков ни отвлече нас и кумовете, заедно с видеооператора Тошко Стойков - и като се започна една фото-видео сесия...И както се знае в Стария град  ходенето става "на пръсти" щото  токовете ми постоянно се забиваха между калдъръма!  Лелей, изкривих се. Пък и слънце имаше в изобилие... Как да е - 30 минути чупене на стойки и обиколки по хубавите места. Имаше много чужденци, които ни поздравяваха - беше много готино през цялото време. Накрая се занесохме към ресторанта, където ни чакаха всички гости в градината на парти за "Добре дошли". Имахме тракийско посрещане (танцьорите бяха толкова усмихнати, че направо съвсем ми се повдигна настроението)...Ритнах менчето и то застана по средата Чупихме пак питка - отново на 2 съвсем равни половини... Пак ни захраниха с медец. Приехме поздравленията, раздадохме подаръчетата. Смея да твърдя, че на всички адски много им хареса идеята с уелкъм-партито. После гостите се качиха горе, а накрая и ние се появихме.