13.05.2009 09:10
Благодаря ви отново за пожеланията, милички!
Направо не ми остава време да седна на компютъра тези 2-3 дни.
Днес около обяд ще имаме снимките, че и аз съм ужасно любопитна да видя как са станали...
Иначе да поразкажа и аз...
Много напрегнати бяха последните 2 дни. На 8 май пътувахме до София да приберем на милото родителите...Преспахме там и пътувахме всичките обратно на 9-ти сутринта. Имахме и куп неща да вършим още, ходих на маникюр. После дойдоха и кумовете вкъщи, та направихме едно голямо гости и докато се усетя - не остана време да си измием колата...
Късно вечерта прибрахме и настанихме на милото брат му и приятелката... И всичко с гостите беше наред вече.
Сутринта на 10 май се събудих към 8 ч., станах, пихме кафета, закусвахме (тъй като в единия апартамент у баба ми бяха на мъжа ми родителите и той, а аз си бях у нас с нашите)...
След което взех да се стягам, пооправих каквото можах у нас, събрах си някои нещица и се приготвих да тръгвам за фризьор и гримьор. Взех кумата по път и отидохме там.
Фризьорката се залови с прическата, малко се притеснявах, но мисля че се получи (ще видите! После гримьорът ме подхвана, справи се повече от отлично. Въобще бях доволна от резултата. Вече към 13 ч. аз гримирана, фризирана и с було ходих да оставя кумата до хотела и се прибрах. У нас суматохата беше започнала здраво. Очаквахме взимането след 14 ч. От нямане къде да вляза, се скрих в банята да се преобличам... Дойде и фотографа, а аз не мога да изляза от банята, че съм по бельо - въобще едни таквиз ситуации... Както и да е, притичах до спалнята да се обличам. Таман облякох роклята (успях да се справя с грима и прическата и воала) и се усетих, че не съм си сложила чорапогащника 
И сега зор - да си повдигна роклята и да не я измачкам, та да го обуя - леле...
Но и с това се справих. Сложих бижутата и позавърших подготовката. Влезе фотографа за снимки - ми аз бях направо като вцепенена... И да ви кажа момичета, оттук насетне просто бях като във световъртеж, помня откъслечни моменти, всичко ми мина като насън до църквата...
Музиката дойде, започна се взимането, залостваха се врати, милото влезе и каза че съм най-красивата жена за него, търси обувката, намери я, пълни я с парички... После доколкото си спомням се започна с хорце още в нашия коридор в апартамента. Ударих 2-3 глътки уиски, ама не помага... Татко ме изведе от вкъщи пред блока, започна хорото (помня че много трудно си държах букета, чантичката и едно знаме, което ми връчиха)... Нямам идея и колко танцувахме пред блока... Като се поосеферих, вече бяхме в сватбената ни кола, кумът караше, беше пуснал Радио 1 - та май затова направих връзка с реалността...
Стигнахме рано до Ритуалната и тъй като имаше достатъчно време, фотото и видеото ни отвлякоха да правим снимки (ей, затънах с токчетата в оназ градинка отзад)... Викнаха ни като наближи време за ритуала. И да ви кажа, като ни наредиха пред стълбите за качването към залата и като започнахме да се качваме, и аз като започнахда се спъвам в роклята (ама такъв смях ме напуши - викам си: Сега аз догоре жива няма да стигна, ще закопая нос на някое стъпало)... Справихме се де. Ритуалът ми мина някак много бързо, горе-долу имам спомен от него...Учудих се (а и до ден днешен се чудя) как така шампанското ни се оказа с един доста тъмен цвят (гледах снощи внимателно бутилката, но не пишеше да е червено...остава ние да сме объркали нещо)... Подписахме се иииии запретнах полите да се подготвя докато милото подписваше и го понастъпах хихихихи, след което веднага и той леко ми поотвърна 
Дадоха ни да разчупваме питката - разчупихме я на две идеални половини... Захраниха ни.... Излязохме, приехме поздравления и слязохме долу, където по колите се настанихме и към Стария град за църквата...
(после ще продължа, отивам да пия едно кафе...)
Направо не ми остава време да седна на компютъра тези 2-3 дни.
Днес около обяд ще имаме снимките, че и аз съм ужасно любопитна да видя как са станали...
Иначе да поразкажа и аз...
Много напрегнати бяха последните 2 дни. На 8 май пътувахме до София да приберем на милото родителите...Преспахме там и пътувахме всичките обратно на 9-ти сутринта. Имахме и куп неща да вършим още, ходих на маникюр. После дойдоха и кумовете вкъщи, та направихме едно голямо гости и докато се усетя - не остана време да си измием колата...
Късно вечерта прибрахме и настанихме на милото брат му и приятелката... И всичко с гостите беше наред вече.Сутринта на 10 май се събудих към 8 ч., станах, пихме кафета, закусвахме (тъй като в единия апартамент у баба ми бяха на мъжа ми родителите и той, а аз си бях у нас с нашите)...
След което взех да се стягам, пооправих каквото можах у нас, събрах си някои нещица и се приготвих да тръгвам за фризьор и гримьор. Взех кумата по път и отидохме там.
Фризьорката се залови с прическата, малко се притеснявах, но мисля че се получи (ще видите!
После гримьорът ме подхвана, справи се повече от отлично. Въобще бях доволна от резултата. Вече към 13 ч. аз гримирана, фризирана и с було ходих да оставя кумата до хотела и се прибрах. У нас суматохата беше започнала здраво. Очаквахме взимането след 14 ч. От нямане къде да вляза, се скрих в банята да се преобличам... Дойде и фотографа, а аз не мога да изляза от банята, че съм по бельо - въобще едни таквиз ситуации... Както и да е, притичах до спалнята да се обличам. Таман облякох роклята (успях да се справя с грима и прическата и воала) и се усетих, че не съм си сложила чорапогащника И сега зор - да си повдигна роклята и да не я измачкам, та да го обуя - леле...Но и с това се справих. Сложих бижутата и позавърших подготовката. Влезе фотографа за снимки - ми аз бях направо като вцепенена... И да ви кажа момичета, оттук насетне просто бях като във световъртеж, помня откъслечни моменти, всичко ми мина като насън до църквата...
Музиката дойде, започна се взимането, залостваха се врати, милото влезе и каза че съм най-красивата жена за него, търси обувката, намери я, пълни я с парички... После доколкото си спомням се започна с хорце още в нашия коридор в апартамента. Ударих 2-3 глътки уиски, ама не помага... Татко ме изведе от вкъщи пред блока, започна хорото (помня че много трудно си държах букета, чантичката и едно знаме, което ми връчиха)... Нямам идея и колко танцувахме пред блока... Като се поосеферих, вече бяхме в сватбената ни кола, кумът караше, беше пуснал Радио 1 - та май затова направих връзка с реалността...
Стигнахме рано до Ритуалната и тъй като имаше достатъчно време, фотото и видеото ни отвлякоха да правим снимки (ей, затънах с токчетата в оназ градинка отзад)... Викнаха ни като наближи време за ритуала. И да ви кажа, като ни наредиха пред стълбите за качването към залата и като започнахме да се качваме, и аз като започнахда се спъвам в роклята (ама такъв смях ме напуши - викам си: Сега аз догоре жива няма да стигна, ще закопая нос на някое стъпало)... Справихме се де. Ритуалът ми мина някак много бързо, горе-долу имам спомен от него...Учудих се (а и до ден днешен се чудя) как така шампанското ни се оказа с един доста тъмен цвят (гледах снощи внимателно бутилката, но не пишеше да е червено...остава ние да сме объркали нещо)... Подписахме се иииии запретнах полите да се подготвя докато милото подписваше и го понастъпах хихихихи, след което веднага и той леко ми поотвърна
Дадоха ни да разчупваме питката - разчупихме я на две идеални половини... Захраниха ни.... Излязохме, приехме поздравления и слязохме долу, където по колите се настанихме и към Стария град за църквата...(после ще продължа, отивам да пия едно кафе...)
! Много интересен разказ, направо докато го четох и влязох и аз във филма 
. Много добре сте си изкарали, браво на вас 
