Роднини и сватба - как да опазим вълка сит и агнето цяло

[kali_gali]

Мдаааа,въпросът с роднините е труден.Ние пък поканихме само няколко приятели,двете майки и един брат.Без роднини.Така нямаше сърдити роднини защото нямаше едни поканени едни не.Да се сърди който иска.Все пак ние се жениме и имаме право ние да си решим.Да за плащането и музиката-точно поради това ние си направихме малка сватба по нашите възможности и за наша сметка.Трудна ти е задачата щом си решила да се съобразяваш с роднините.Съветът ми е-не прави компромиси със собствената си сватба и яна прави така както ти и половинката ти ще сте щастливи.Роднините са се женили вече,сега е ваш ред и е редно да го направите както вие искате.Сватбата е нещо което не подлежи на поправка и повторение и не е добре да съжаляваш после цял живот.

[pebbles]

Nebulka, много ти е неприятно положението. Първо, защото явно не искаш да нараниш хората, които не те разбират, но на които държиш. И второ, в моята глава е още по - тежко, защото аз наистина не те разбирам. Аз исках сватба заради бялата рокля, пък да облека бяла рокля трябва все пак да събера публика , иначе къде отива удоволствието. Но си мисля, че спокойно можете да организирате нещо неофициално и леко като тържество. Или пък, кажи "сватба за 60 човека, тези наши приятели трябва да присъстват, оправяйте се, аз само ще одобрявам" и двете мами да се заемат. Пренебрегваш сватбените украси, само по букет цветя, примерно, пренебрегваш писмени покани и подаръчета за гости, които са си сватбени простотийки и ако не ми се ръкоделстваше хич нямаше да клекна на родителското тяло, че са важни. Ако пък, ти е толкова неприятна данданията (което някакси вътрешно не мога да го повярвам, защото това ще са 60 човека, които ще ти се усмихват и ще ти казват, че си най-хубавата булка и ще искат да се снимат с теб и всички минувачи ще ти се радват) просто казваш, "или мирно и тихо, или изобщо няма да подписваме, ще си живеем така".
 Пък ако им обясните колко ви е неприятно, би трябвало да не държат да ви тормозят само заради "какво ще кажат хората"

[michelle]

 Мила Nebulka, много съжалявам, че ти се случват подобни неща  Бих ти предложила следното. Не разбрах дали сте подписали, но ако все още не сте. Съберете най-близките роднини, нека помагат финансово щом имат желание и организирайте един хубав тържествен ритуал на подписване, по възможност изнесен. Едва ли ще сте повече от 40-50 човека. После обяд или вечеря в красив ресторант с най-основните ритуали. Е, няма как да не са доволни
 А сега за вас двамата- направи го както го описа. В един хубав ден се събудете и решете:отиваме в едно чудесно манастирче или църквичка далече от населени места, сред природата. Само двамата с кумовете. Ще имате момент единствено за вас, без шум и суетня.
 Но и kali_gali, и pebbles, са прави. Сватбата ви е една, няма да се повтори, вие двамата сте най-важните

[KlaraFina]

Nebulka, как те разбирам само... Нашия случай беше много по-различен, но общото между мен и теб е, че аз направих, а ти евентуално ще направиш нещо, което не искаш. За мен това беше "взимането ми", което не исках от цялата си душа, но се съгласих на него само и единствено заради родителите на съпруга ми. Тоя половин час нагнетен с отрицятелни чувства направи така, че да не искам да си спомням за сватбата ни  Идея не мога да ти дам, но съвет, да. Не прави нещо, което не искаш. Рискуваш сватбата да се превърне в кошмарно изживяване, каквата всъщност не е идеята.
Ако направите както искате, само с кумувете, пари реално няма да ви трябват (освен съответните такси). Защо не се ожените по този начин? На родата ще й мине 
След моя горчив опит от "най-щастливия ден в живота ми", компромиси не правя!

[Lionelsa]

Nebulka, много добре знам за какво говориш мила.
Нашата сватба дори щеше да е без родителите, само с най-близки приятели.А родителите и най-близките роднини да се съберат на годежа като ме вземат. Просто те сами така са си го направили.

За това започнахме сами всичко да организираме, без никой нищо да знае и след свършен факт да съобщим на всички. Само дето при мен нещата така се стекоха, че сватба няма да има вече. Но малкото хора, които разбраха в това число и бабата на бившия........знаеш как са реагирали.

Важните сте само вие. Това е вашия ден. Ако ще дори и родителите и близките ви с години да не ви говорят заради това. Те грешат и те губят в случая. И после ще осъзнаят грешката си.

Горе главата, момиче и следвай мечтите си! Направи го както си мечтаеш!Ако цял живот ще угаждаш и съобразяваш с околните....къде оставаш ти в случая?!?!Много е трудно. И с него на моменти сме спорили, защото единния се размисля за момент.....но после пак сплотено следвахме мечтата си. 

Ако имаш нужда да поговориш с някой или имаш по-конкретни въпроси, не се притеснявай да ми пишеш. 

[DaBulka]

Благодаря ви за подкрепата, момичета!  Предполагам, че ще трябва да мине много време още, за да проверя кое колко наистина "тежи" и "струва" за мен - и отношенията с едните, и с другите, и ценността на самото събитие...

lionelsa, съжалявам за сватбата ти! Не мога да ти кажа "не се отказвай", някой път това не е вариант. Поне бъдете щастливи и здрави заедно!

KlaraFina, наистина си права, предпочитам да не правя сватба, отколкото да не искам да си спомням за нея. Съжалявам, че така ти се е случило! Сигурна съм, че ако не намеря компромисен вариант и накрая вземе да ми писне, ще пожертвам чувствата на родата, но не и нашите.

michelle, права си, че няма да се повтори. Това е - моментът е важен, макар и кратък. Това е много важен символ за повечето хора, макар и да не си дават ясна сметка всички.

pebbles, много ясно усещам булчинската емоция и как тя се усилва от емоциите на близките, които ти се радват. Аз съм обаче по-различна. Пак ще имам рокля, но само и единствено за собствен кеф. Моят кеф не изисква присъствието на публика, даже точно обратното.

kali_gali, и аз съм си мислила за това - родителите, в къщи на някакви хапки с нещо след подписването и така.

Нещото, на което ме е яд, е че съм се запънала "сватба, та сватба". Имам предвид подписване, не тържество. Аз не съм си мечтала никога за това, как ще съм булка, нито като дете, нито като възрастна. Нито рокли са ми били в главата, нищо. Не съм се сещала и не ми е било нужно. В осмата година от връзката и съвместния ни живот, с моя мъж преживяхме кратка и много тежка криза в отношенията, най-тежката от всички, които сме имали, от която навлязохме в следващ етап. Сега отношенията ни са по-различни, още по-хубави от преди, любовта също нараства през всичките години все повече. Имахме разминаване в мненията по централни въпроси относно общото ни бъдеще и когато най-накрая се разбрахме, сключването на брак ни се стори естествено продължение на развитието на връзката ни. Всъщност сключването на брак за нас е силно символичен и крайно интимен акт, като се има предвид, какво породи това решение. Освен това ние не се целуваме пред други, не демонстрираме чувствата си публично. Сега, ако на подписването се довлекат 60 човека, за мен това ще е равносилно да правим секс пред цялата рода. Сключването на брак си е нещо само между нас. Но точно на това искат да присъстват. И естествено, това никой не го разбира, и надали иска да знае изобщо. И точно защото гражданското подписване има такова символично значение за мен (оказа се и за него, пък аз не вярвах), така се запънах. Иначе какво, почти десетилетие живеем без брак, какво ще ни стане, ако така продължим? Нищо няма да стане.

[roumyana]

Nebulka човек живее един живот и при това много кратък.
това е твоя живот, живей го , както искаш, твоята сватба-нека бъде както го чувставаш.
 и извинявам се много, но поведенеито на близките ви не го разбирам, на нас никой не ни се е месил, просто родителите ни уважиха изцяло нашите желания, никога не се намесиха, не казаха нищо, както го искахме, така го направихме.верно че всеки родител иска да се порадва на детето си и сигурно си е представял голям и хубава сватба, но ако наистина обича детето си и иска то да е щастливо ще постъпи така, както детето му иска.
не се съобразявайте , направете нещата, както ги виждате. а те ако много искат да ви събират после , след сватбата ви, нека се съберат всики роднини, да си организират те едно събиране, както си го представят и да си го платят , ако искат.
 ти си решаваш разбира се, но това е моя съвет

[магито]

Аз днес четох, после мислих и се сетих как беше при нас, после пак четох и така

Общо взето те разбирам и бих ти казала направи това което искаш.Ако двамата искате да подпишете само скумовете направете го.Без родителе без приятели без роднини просто го направете.Станете една сутрин и го направете.Все пак това си е вашия ден и трябва да бъде такъв какъвто искате.Не казвайте на никой после само им заявете, че сте сключили граждански брак.

Малко надалеч, но мпята майка реши, че трябва да ми дава съвети за сватбата, то нейните съвети в заповеден вид братче.Та аз един ден и казах, значи когато тя е била булка свекърва и е направила всичко и тя нищо не си спомня от сватбата, а и повечето хора не ги познава даже, сега на мен ми се меси ми я да се сети и да се спре.След няколко разговора между двете ни нещата се пооталожиха, но преди това исках да зарежа всичко и да избягам на далечен остров така се чуствах.

Късмет мила и дано успееш.

[Nina Style]

Nebulka Защо просто не резервирате хубаво хотелче на място което харесвате и да организирате една изненада на най близките ви роднини ! Появявате се в рокля и костюм и обредничка на някоя поляна и едно малко тържество и така ще им мине и няма много да се сърдят ! Просто кумове ,родители и малко приятели ! Колкото повече го мислите толкова по сложно става . Никога няма да угодите на всички ! Измислете повод как да закарате роднините ,а приятелите са лесни ! 

[KlaraFina]

NINA STYLE, идеята ти е много хубава, но както казваш, никога няма да се угоди на всички. Проблема да такъв тип родители е, че цял живот са живяли с някаква представа, за това как ще се ожени дъщеря им и такива сценарий хич не ги устройват. Да не забравяме и момента с "показването", който за съжаление, при нас беше много силно изразен.

[Nina Style]

NINA STYLE, идеята ти е много хубава, но както казваш, никога няма да се угоди на всички. Проблема да такъв тип родители е, че цял живот са живяли с някаква представа, за това как ще се ожени дъщеря им и такива сценарий хич не ги устройват. Да не забравяме и момента с "показването", който за съжаление, при нас беше много силно изразен.

Абсолютно си права ! Като съдя и по моите родители просто ще им прилошее ! Като се замисли човек не е лесно ,защото и аз съм майка и сигурно няма да ми е приятно ,ако не присъствам на такъв важен момент . Каквото и да кажем , момичето най добре си знае как се чувства и как ще нарани хората около себе си с една такава постъпка . Оф много е сложно !

[DaBulka]

KlaraFina, право в десятката. Въздържах се да го кажа, но момента с показването взе превес и това беше, което ме обиди най-много. В един момент, обичната ми майка, заради която се прежалих да правим сватба и тук, освен където бяхме решили, за роднините и приятелите, заяви, че не може да покани еди кои си, които са и близки, разбирам това, защото те били с еди какви си разбирания и не можели да приемат, че на сватбата няма да ядат еди какво си (ние имаме изисквания). Очевидно има два варианта, които не вденах преди този разговор, единият е, че родителите правят сватбата, плащат я, или част от нея и канят хора. Другият вариант, който остана, родителите са само гости, без право на власт в случая. Но в онзи момент, тя дори не помисли, какво искам аз, аз как се чувствам, а мислеше само какво ще кажат някакви нейни приятели. Това ме обиди тогава. Но не й се сърдя. Разбирам времената, в който е живяла и всичко, което се е случило в живота й, за да разсъждава така. Предполагам, че вътрешният ми конфликт се състои в това, че еднакво ясно чувствам и нейната позиция, и своята, и не мога да взема някое крайно решение. Но вашите мнения ми дадоха ценни идеи, а другото оставам на времето и интуицията си, че когато дойде моментът, вероятно ситуацията ще е различна и ще ми се разкрият неподозирани дотогава възможности. Оставам оптимист. А и поне си излях душата, както се казва. Благодаря ви за подкрепата!

Може би най-много ме плашат думите на мъжа ми "сега искаш много, но като дойде, може да се разочароваш. Може изобщо да не е това, което си си представяла." Не искам да се разочаровам. Може би изобщо трябва да мина над тия неща.

[Ariel]

Nebulka, идея за оправяне в тази трудна ситуация не мога да ти дам. Не мисля, че някой може да се постави изцяло на твое място, сигурна съм, че ние чуваме само за една много малка част от това, през което ти преминаваш... Мога да ти кажа само едно - на роднини, близки, приятели и дори псевдо-приятели винаги можеш да намериш сили да простиш. На себе си обаче да простиш е много по-трудно. Напълно подкрепям казаното от KlaraFina. Ако сега, в този така важен за вас момент - моментът на вашата сватба, когато ще се вречете един на друг завинаги - ти се опитваш да направиш всички останали много щастливи, всички без вас двамата, мисля, че това обезсмисля цялата идея и святост на това събитие. Мила, не робувай никога на чужди амбиции, по-тъжно от това няма. Пожелавам ти от сърце да намериш силата и волята, на правилното място и в правилното време да застанеш смело зад единствения човек, който има право да диктува живота ти - ТИ!

[DaBulka]

Права си Ариел! 

[Капризче]

Nebulka, като чета и се сещам за някои моменти от подготвката за нашата сватба. Единия от които ясно се запечата в съзнанието ми. Майка ми принципно не се месеше в подготовката, може би защото доста от идеите ни съвпадаха, даже моите и идваха в повече но си мълчеше до момента в който трябваше да се решат шаферсктие рокли. Да не навлизам в подробности, но финалната реплика която направо ми подейства като шамар беше: "Коя си ти че да казваш как ще са облечени шаферките?" Направо онемях. После ми се извинява 5 пъти поне, но казата дума боли повече от физическа рана. Смя ми се през цялтоо време че исках да подготвям сватбата по от рано, като накрая така стане че аз от чакане да не е прекалено рано забравих някои особено важни неща за самата вечер. Отстрани всичко изглеждаше супер, но вътрешно аз си знам какво ми липсвало. За това се радвам че не направихме църковен брак, защото сега ще имам шанса да направя сватбата каквато на мен ми се искаше...

Мисълта ми е че е хубаво да се съобразиш с родителите си, те са живели за този момент толкова години, но направиш ли този компромис вътрешно никога няма да си спокойна и ще си мислиш че си искала това или онова, но заради някой друг не си го постигнала. А това е най-гадното, да съжаляваш за нещо минало. Да не се отпускам повече в приказки, че мога още много да говоря...Но имаш един живот и той си заслужава да бъде живян по начин, койо няма да те кара да съжаляваш за нещо минало някой ден...