Роднини и сватба - как да опазим вълка сит и агнето цяло

[Amelia]

Какво има да го нищите още това не ми е ясно??? Айде всеки да се изреди да пише колко получава и тоалетна хартия ли си купува или си обзавежда апартамента. Вижда ми се много грозно да се изтъква така кой колко получава, колко сме велики и видите ли, ние сами ще си направим сватбата, за да не натоварвам майка си, а останалите как не ви е срам, някакви дечица тръгнали да се женят. сами не могат торта да си купят и т.н. И на вас - "самостоятелните семейни единици" не ви прави чест да говорите така!

Хората сме различни, с различни виждания, възприятия за нещата, родови традиции и т.н. има и хора, чиято сватба е изцяло поета от родителите им и така смятат за редно. Други сами си финнасираме сватбите и още хиляди варианти между тези два полюса. Какво има да го говорите още?

[LOSHKA]

Именно различни сме и всеки има право да изкаже собственото си виждане по въпроса.Аз тук изтъкване не забелязах...Не виждам причина да се палиш толкова.

[fiibi_bg]

Не мисля, че родителите са длъжни да финансират сватбата на децата си.Не всички имат възможност да помагат.След като си решил да си самостоятелна семейна единица трябва и да можеш да носиш отговорност.

Абсолютно подкрепям това изказване.
Няма нужда сватбата да е 10 - 14 хил ,ако не можеш да си го позволиш.Ако родителите решат да помогнат то нека бъде с някаква част ,но толкова,че да не получават правомощия да определят кое и кого и т.н.
Парите наистина нямат никакво значение.Незабравящата се сватба обаче май се забравя ,защото хубавите моменти в живота продължават да се нижат и да ни правят щастливи.
Нашата сватба беше 3500 лв през 2006.за някои може да съм била смешна или грозна булка,но за себе си бях най-щастливата.Сватбата е собствено финансирана от военен и управителка /без да споменавам доходи/.Сега доходите н са 10 пъти по-високи ,но бих имала същата сватба и същата рокля за 110 лв.

Просто исках да кажа,че не може да вземаш и да определяш условията.Няма такъв житейски закон.

Колкото до Amelia,мила тук наистина сме хора с различни възгледи,а в тази тема те просто се сблъскват,става интересно и няма Ох Ах!

[liva82]

когато някой друг плаща мисля че от ъважение първо до него трябва да се допиташ...няма нищо лошо родителите ти да ти платят сватбата...важно е отношениетои чувството на благодарност...после младото семейство може по всяко време да се реваншира по разьличен начин на хората които са му помогнали

[Agent T]

Защо спорите не мога да разбера?? Всички имаме различни доходи и живеем по различен начин - някои самостоятелно, други не!
Аз мисля, че и малко се измества темата  и започнахте да разисквате кой колко пари изкарва и колко е самостоятелен, колко му струвала сватбата и как си обзавел дома,  а темата е:
"Роднини и сватба - как да опазим вълка сит и агнето цяло"..не ли това малко по-различно, от това което вие пишете?
Консенсус няма да постигнете, само се заяждате излишно.

[dodo23]

Не съм искала да обидя някого,да се заяждам и не бях права да цитирам конкретни цифри.
Исках да нарисувам живота си и да обоснова решенията си.
Полемиката беше интересна,дано модераторите да ни простят отклонението.

[fiibi_bg]

"Роднини и сватба - как да опазим вълка сит и агнето цяло"..

Аз съм модератор и мисля,че сме по темата.Нищо лошо не виждам в спора,който би могъл да бъде гардивен.В края на краищата това,за което говорим е първоначалото,а именно това е причината да си зададем въпроса.....как да опазим вълка сит и агнето цяло?

Аз не мисля,че тук някой е обсъждал доходите си с цел да се покаже.Просто комуникираме и се подкрепяме с цифри и факти.Няма по стойностно за мен мнение от подкрепеното и издържаното.Ей това вече е  .Въпроса ми е за друга тема,но все пак:Защо винаги се настървявате и отхвърляте различното мнение?Искате всичко да е идеално само да вземате и някой да ви е длъжен само защото ви е родител?

[Amelia]

Не е така, както казваш. Просто има много различни случаи и ситуации, в които кандидат-семействата попадат, понякога дори без собственото им желание. Тредно е да се угоди на всички покрай сватбата. Понякога нито вълкът е сит, нито агнето е цяло.

А за това, че младите трябва да се съобразяват с желанията на родителите си, ако те дават парите - спор няма, именно затова и не съм писала по този въпрос в по-предишните ти мнения. Не може ти да си нареждаш, ама друг да дава парите.

[магито]

Аз съм  съгласна с Фиби.Ние решихме, че можем да пристъпим към сватбата в момента в който и двамата бяхме абсолютно финансово независими от родителите си.Наистина независимо от това, че казахме, че сами ще си поемем разходите и че не сме им искали и стотинка те настояха да дадат пари, защото сме техните деца.За мен това не е правилно, но трябваше да водя голяма война и не ми беше до това.Шапка свалям на свекърва ми и на майка който нито за секунда не наложиха мнението си за сватбата.Е веднъж майка се опита за разпределението в ресторанта, но аз постигнах моето си.Не сме имали проблеми с броя на гостите нито с каквото и да е от страна на родителските тела.Но и да си кажа самочуствието ни беше друго когато знаехме, че дори и да не ни дадат пари ние си правим нашата сватба.

Сега имам пред себе си един много интересен пример как хора нямащи пари искат сватба със 150 човека.И как се теглят заеми и то големи и разни подобни неща, защото (извинявам се предварително за израза) цялото село трябва да разбере, че моята щерка се жени.Сори не го разбирам.Аз съм свикнала да скачам според тоягата и ако моята тояга е по на ниско от 150 човека то тогава каня по-малко.

И наистина момичета тук се изказва мнение.Както са казали умните хора "В спора се ражда истината".Не се убиждайте и цупете и не се палете прекалено много.Хора много и всеки от тях си има мнение  

[Crystal]

Искате всичко да е идеално само да вземате и някой да ви е длъжен само защото ви е родител????????????

Не мога да разбера какво точно имаш предвид с това твърдение... Та нали да си родител означава да се грижиш по най-добрия възможен начин за децата си, да ги подкрепяш и да им помагаш (според възмошностите си разбира се). За повечето родители, които имат възможност , е голяма радост да помогнат на младото семейство, и не виждам абсолютно нищо лошо в това... даже ми се струва редно (и пак казвам - който може!). Според мен това е една много хубава традиция и се надявам някой ден ние да можем да се погрижим по този начин за нашите деца. 

[tsvety_t]

Амелия, Кристал, напълно ви подкрепям. Ние сме самостоялни - изплаштаме апартамент, нов автомобил и не искаме от родителите си пари за ежедневни разходи, но родителите ще ни поемат разходите, защото имат възможност, а покрай лизинга на автомобила и апартамента на нас не ни остават кои знае какви спестявания. Има много "кандидат семейства, които живеят при родителите на единия от двамата - еми тогава е много по-лесно, ток, храна, парно всичко се дели и остават парички за спестяване.

[liva82]

на мен много ми се искаше ние да си платим цялата сватба но това практически нямаше как да стане защото до 26 години учехме за доктори и едва сега работим...докато моите познати се ожениха и разбира се родиха ние учехме и така времето се изтъркули благодарение на подкрепана на семействата ми сключихме брак инъче незнам колко още години трябваше да минат...Ние сега за първи път имаме право да работим..така че нямахме избр не можехме да теглим заем защото банките искат минимъм 6 месеца да си работ6ил...така че понякога наистина няма избор човек и сам решава и избира всеки има право на мнение каквото и да е то дори различно в това няма нищо лошо аз съм съгласна , че в спора се райда истината и е хубаво всеки да си има гледна точка това го различава от другия.........Нашите гости бяха 82 събразени с  ресторанта, хотела и паричките..

[vesi792007]

Много се е разгорещила тази тема 
При нас нещата са сравнително уравновесени. Разходите се делят приблизително на 3, е в последния момент се появиха още 15 човека, незнайно от къде, но нямам време да се ядосвам. Просто предупредих и двете страни, че ресторанта е пълен и следващите ще трябва да са в коридора.
Ние направихме така, че казахме колко места има в ресторанта и колко са нашите приятели и останалите места оставихме родителите да си ги поделят. Съотношението беше 90 места = 30 приятели + 2х30 роднини, видя ни се ок.
Е сега има както казах 15 отгоре, та имахме малко мъмрене и с това се размина. С една дума всичко минава сравнително безпроблемно. Незнам защо са тези големи дискусии около финансите. Да, булката и младоженците са най-важните хора в този ден и роднините не трябва да ги пренабрегват. Да, нашите традиции казват, че те трябва да платят сватбата. Но в днешно време всичко е различно и според мене най-важно е да има баланс между това което искате от родителите си и това, което очаквате от тях 

[danika]

Да, идеята е в баланса!
То това е най-тежката задача за всички нас!
Аз понеже откъм баланса съм като слон в стъкларски магазин, затова доста внимавах в началото и подлагах на анализ всяко мое мнение и всяко родителско такова. В крайна сметка стигнах до заключението, че когато едни хора са дребнави и лесно се докачат за щяло и нещяло ако щеш на челна стойка да се обърнеш пак ще си кофти! Затова си приложих терапия от типа: "Аз съм най-...." и просто престана да ми пука в един момент.
Относно финансовата страна на проблема: Ами и аз бих искала да имам възможност да си платя масрафа, както се казва, ама нямам. Затова пък мама и тати имат, неговите също! Въпреки че сме хора на възраст в която би трябвало да можем, уви! Затова пък не смятам, че когато родителите плащат трябва да се чувстваме като кукли на конци. Защото както плащат ако вземат прекалено много да искат, просто ще имат сватба без младоженци накрая, нали?
Така, че усетете момента момичета и действайте с желязна ръка в кадифена ръкавица! Иначе никой няма да ви чуе! А ако и така не става уклончивите отговори са най-добрата защита, защото оставят вратичка да правите каквото искате!

[DaBulka]

Не намерих по-подходяща тема... имам нужда от идеи!

С бъдещия ми съпруг не можем да измислим как да направим сватбата си така, че и вълкът да остане цял и агнето да е сито. Искахме да се оженим без роднини и приятели, само с кумовете. Такива хора сме, че навалицата ни напряга. Искахме да се оженим на интересно място и да правим някакви различни неща от традиционната сватба. Не сме и фенове на популярните традиции с взимането на булката, "купуването и", ресторантските ритуали и т.н. Някак тези неща не са ни ценни и не са ни на сърцето и с най-голямо удоволствие ще ги пропуснем. Ще кажете, ами оженете се както ви харесва. Само че най-близките роднини (членовете на моето семейство имам предвид) като разбраха какво сме намислили, реагираха много... хм, как да се изразя... емоционално. Пък те не са хора на истериите. Просто наистина, наистина ужасно тежко го приеха, един вид, че ги изхвърляме от живота си в такъв важен момент. Но те мъкнат прекалено много "багаж" и очаквания със себе си. Обсъждажли сме традиционния вариант на сватба и всеки си налага своите представи и желания и е невъзможно да направят копромис. В някои моменти даже си задавах въпроса: "А кой ще се жени всъщност?", защото като че ли мнението на булката и младоженеца нямаше никакво значение. Ако пък ние направим компромисите само мир да има, ще преживеем най-неприятната за нас сватба. Намеси се и неприятният израз, дочут зад гърба ни "който плаща, той поръчва музиката", което не очаквах точно в нашето семейство и окончателно ни отказа да правим каквото и да било, за когото и да било, и то на чужди разноски. Малко бавно и трудно ще съберем парите за голяма сватба, както роднините биха искали да бъде (може би ще бъда една чаровна поувяхваща булка тогава  ), пък и няма да ни се откъснат от сърцето при положение, че жилището ни крещи за ремонт. И дотук стигнахме - не можем да измислим какво да направим и как да стане. Като за начало сме стартирали каса "сватба" и никакви планове, които са приемливи. Ако трябва да проявим благоприличие, минимумът хора, към които трябва да покажем уважение, като ги поканим на сватбата, са горе-долу около 60 човека. Това са само роднини първа линия (голяма рода, какво да правим  ) и най-най-близките приятели. При толкова хора не виждам как ще се избегне: ресторант (тайно мечтая за някакъв кетъринг на открито като компромис, защото не понасям ресторантите), организация отдалече (пък аз искам като стана в понеделник и видя прогнозата за времето, да кажа, че в събота ще се женим), музика (т.е. ди джей, който да забавлява народа), фотограф поне, алкохоли, цветя и прочее простотии на сватбения бизнес. Сигурна съм, че дори с всички да се съобразим, недоволни пак ще има, а жестът от наша страна няма да бъде оценен.

В моменти на садизъм си представям, как каним само най-близките да присъстват на подписването и после няма нищо, ей така, да им е гадно, задето провалиха сватбата ни. Но това е изключено да стане, защото ги обичам и няма да им го причиня (и на себе си също).
В други моменти се разнежвам и решавам да направя всичко, за да щастливи всичките ми близки и така, докато не се сетя за детайлите и точно какво ще трябва да изтърпя, съобразявайки се с тях. Просто ние с моя мъж сме много по-различни и в разбиранията, и в ценностите от другите хора в семейството ни, дето се казва, на двата полюса сме и оттам произтича всичко.

Знам, че във форума влизат всякакви хора, включително и такива, които не пишат, такива, които са организирали нестандартни сватби, булки, които са имали подобни проблеми... имам нужда от повече мозъци, които са врели и кипели в какво ли не и приемам всякакви идеи, пък дано накрая да измислим нещо.
Много ми е трудно да пусна този пост. Но много време минава, а нищо не се променя, нито пък измисляме нещо.