Добре дошла!

Диди добре дошла !!!! дано скоро и Макс да посрещнем !!!!!!!!!! 

Малко със закъснение,но Честита Рожба 
Да ти е живо и здраво момчето и скоро да си го прибереш вкъщи 
Чакаме те със повечко подробности скоро

Добре дошла, Диди, чакаме те с нетърпение да разказваш емоциите около раждането ио след това!!!

П.П. Колкото до бебето Макс и сладураната, според мен е пък съвсем различно нещо, според мен Диди е имала предвид, че е мама на бебе Макс, тире сладурана, защото ТЯ е сладурана, а не е че е членувана думата, заотва е тирето според мен, просто за благозвучие е обърнала словереда и затова се получава объркване. Но, чакаме те ДИДИ, да дадеш разяснение на нашата загадка!!!!

Не мога да се сдържа - НА бебе Макс - сладурана = сладуран е Макс, в мъжки род - 1 сладуран , но е НЕПЪЛЕН член, защото има предлог - затова - Диди е мама на сладурана Макс

Диди, супер, че скоро ще се гушкате с бебе Макс сладурана 

Леле, Диде, каква приятна новина! Супер, че ще си го гушкате утре вкъщи!   

И аз продължавам да мисля като no4ko24, че "а" - то е непълен член на думата сладуран, която е в мъжки род, а не в женски и така. BaBy, според мен си в грешка с този словоред  , ама се получи много забавно с тези наши разсъждения Та ще чакаме мама Диди да довършва разказчето, че ми стана много развълнувано и да си каже тежката дума по нашия сладурански "спор" 

  Преди да продължа с разказчето да разреша "спора": Да, Макс - сладурана е в м.р., членуван с непълен член, тъй като в изречението не е подлог. 
И така: Контракциите ми бяха вече на 5-6 минути към 23 - 23.30 часа, когато нашия кръстник (който живее под нас) се качи и ми каза: "Аааа, това не са контракции. Те са болезнени, а ти се разхождаш и се смееш" 
Но след 1 час вече бяха на 3-4 минути, багажът беше горе-долу стегнат. В 1.10 на 05.05.2009 бяхме пред болницата. Записаха ме, аз влязох вътре, Митко си тръгна и останах сама само с една акушерка  Беше ми ужасно странно - посред нощ, няма никой по коридорите на болницата, приглушена светлина ... малко като във филм на ужасите. Акушерката ми каза: "Лягай на леглото, ще ти пусна тонове!" и отиде и си легна  . След 15 мин стана. Каза, че тоновете са добри и аз отидох в коридора и звъннах на майка, когато докторът дойде сънен, сънен и ми се скара да си изключвам телефона и да лягам. Прегледа ме, което беше супер болезнено, направо се свивах от болка и гърчове. А той ми каза, че имам разкритие едва 2 см. Включиха ми система. В това време дойде още едно момиче на съседната маса, което беше с близнаци. Стана ми мн неудобно и срамно  да ме гледа в такава нелепа ситуация, поза ...
След малко докторът взе някакъв инструмент, аз затворих очи да не гледам и ми пукна мехура. И аз го питам: мехура ли ми пукнахте?! А той: "Не, уиски ще си наливам"  Забравих да кажа, че той е известен грубиян в града! Контракциите започнаха да са супер болезнени и през минута.
Започнаха да ме карат да напъвам по три пъти на контракция. Болеше ужасно, но нямаше и 4-5 напъна и док каза: светло кафява косичка, продължавай да напъваш! Още 3-4 контракции, съпроводени с напъни докторът ми скочи в-у корема и с лакът и рамо избута Макс, а акушерката го пое отдолу.
Нямах сила повече за нищо, отпуснах се на масата, а и като ми казаха, че и плацентата е изтекла си казах, че всичко е приключило  Все още не знаех, че ме чакат още толкова мъки с шиенето, понеже Макс ми беше разкъсал цялата лява влагалищна стена + отвън. Той изплака, измиха го и го оставиха на кантара. А с мен се започна едно шиенееее, което ми се стори безкрайно и ужасно болезнено. Вече нямах сили да си вдигна и ръката, бяха ме овързали с едни чаршафи, умирах от студ.
Накрая свърши, а Макс го взеха и ми казаха, че ще ми го върнат след няколко часа, за да му направят изследвания. Помогнаха ми да се кача на една количка и ме подкараха към стаята. След малко дойдоха Митко, майка му и нашите. Аз изобщо не можех да говоря, само исках да ме завият с одеала. Сутринта те си тръгнаха, а мен ме изправиха, за да отида до тоалетната. Обаче всичко ми се обърна и колабирах на плочките. След това само си спомням как ме свестяваха с шамарчета и вода 
Митко дойде след това и дойде и докторът, за да ни каже какво е станало по време на раждането и защо Макс не е при нас: Раждането е минало бързо и изключително трудно. Макс е тръгнал да излиза с ръката напред, било му е ужасно тясно и е започнал да се задушава, затова док ми е скочил така изведнъж на корема, за да го избута. Но от загубата на кислорода, той е получил хематоми и оттоци особено по главичката  и ще се наложи да стои ден-два в кислородна среда. Което от друга страна било добре, понеже аз изобщо не съм можела да мърдам и тр да почивам след шевовете ...

Не ми го сваляха да го видя, само по обед можехме с таткото да се качваме и да го виждаме за по 1-2 минути в кувиоза. След това го хвана мн силна жълтеничка. Понеже аз съм кр.група ), Митко е А+ и бебетата на родители с такива кр. групи карали тежка жълтеница ...
И така мен ме изписаха, а него - утре. Но поне сега съм спокойна, той изглежда къде-къде по-добре, особено след като го видяхме и днес... оттоците са минали и дори не е и жълт. Розово-червено бебе  си е и утре ще си го вземем вече в къщи  . Добре, че ме изписаха мен, че да понаредим малко в къщи, че той така ни изненада и не бяхме подготвени ...  Снимчици имам няколко, но предпочитам да не ги пускам, понеже е целия в абукати и бинтове по тях
Другото гадно е, че аз съм като вапмир. От напъните, целите ми очи са кръвоналяти. Дори към врата и целите ми бузи бяха в избили капиляри .... кофти изглеждам, но ще мине това - бели грижи ...  Ще нося слънчеви очила 20-ина дни.
Иначе и аз като Luv4e съм супер доволна от VIP отделението на Бургаската болница.    Бях сама в стаята, имаше санитар и акушерка на мое разположение. Лекарите бяха изключително мили и любезни, сестрите - също. Беше винаги чисто и подредено ... Почти през цялото време имаше някой посетител при мен, много хора дойдоха да ме видят ...  и така времето поне минаваше по-бързо. То, като нямах и бебе при мен .... 
Та, утре е  изписването и нямам търпение. Едва ли ще мога да мигна тази вечер от вълнение 
ще пусна снимчици на Максим утре! На мама сладурана той.
А, само да кажа, колко ми стана мило, когато отивахме да го видим и той като плачеше и аз започвам да му приказвам и той веднага, ама веднага се успокояваше ...  толкова мило ми ставаше в тези моменти ....
И от вчера кърмата ми направо рукна и се цедя с помпичка и хвърлям след това... утре ще видим как ще се "споразумеем с Макс" 

Диди много хубав разказ,просълзих се
Живо и здраво да ти е момченцето.Всичко друго е както сама си казала "бели грижи"
От тук нататък ви желая никога да не се разделяте

Наистина много хубаво разказче, цялата изтръпнах а ти колко леко разказваш, сякаш съвсем спокойно е минало всичко.
Малко съм невежа в тази сфера, за което се извинявам, но всичко това без упойка ли?
Честито и на двамата : да ви е жив и здрав Максим! 

Диди, много се радвам, че звучиш толкова свежо след всичко, което си преживяла  . Представям си какво вълнение е да очакваш малкото човече да се прибере и да сте си тримата . Пожелавам ви отсега нататък всичко да е безпроблемно и Макс да е спокойно бебе.

Милата  !!! Прочетох разказа на един път, всяко раждане е толкова индивидуално и в същото време толкова вълнуващо за всички ни!!!! Пожелавам ти по-бързо да се оправиш, ти сигурно знаеш, но се обливай със смрадлика, дано поне малко те отпусне. 
Много се зарадвах, че ще си вземете Макс утре, знам колко е трудно като не е при теб.  Много прегръдки и ви пожелавам едно успешно кърмене, щом имаш кърма това е супер !!!!!

Диди честито. Много се развълнувах като четох разказа ти. Браво, че си толкова позетивна, направо ти се възхищавам, как си запазила самоубладаване след всико.
Много здраве ви желая и усмивки.