Здрасти Мария!! Така се радвам, че сте добре и всичко е наред!! С нетърпение чаках да се върнеш и да пишеш как сте и как е минало самото раждане! Ще чакам разказа ти!! Всичко най и на трима ви!!

Ами в неделя на 29-ти се събудих към 8 и имах спазми, които леко боляха. Не бяха типичните подготвитлени контракции, защото леко наболяваха. Но пък родилните си ги представях болезнени и не мислех, че са такива. Освен това бяха чести, а си мислех, че започват през големи интервали от поне 1 час. Към 11 часа обаче все още продължаваха, все още чести и леко болезнени. Решихме да засичаме и се оказа, че са на 7 мин всичките +/- 1 мин. Много се чудих, рових в интернет да разбера, но точно такъв случай не намерих. Единственото, което ме навеждаше на мисълта, че може би са родилни, беше това, че са регулярни. Но странно започнаха от 7 мин и така цял ден до към 17:20 часа. Тогава Мимето ме "просветли", че ще раждам и да си стягам багажа. Тъкмо тогава получих контракция през 5 мин и тъкмо тогава свекърите дойдоха вкъщи да ни оставят багаж, а аз не исках нито те, нито някой друг да знае. Бяхме решили да родим тихомълком . Следващите контракции се "наложи" да ги понеса стоически пред тях в рамките на 40-минутно гости . Общо бяха три контракциите през 5 минути и веднага станаха през 3 мин, а аз само се усмихвах недодялано . Поне не болеше повече от менструация. Когато си тръгнаха, контракциите вече бяха през 2 минути. Тапа и води не бях загубила . И понеже си представях дни преди това, че ще отида чиста и с изправена коса да раждам, реших да изпълним сценария . Влязох да се къпя, а милото стоеше в банята с хронометър и само повтаряше, че са на минута и 40 . Но под душа изобщо не болеше! Чак когато го спрях, ме заболя лошо, но поносимо предвид ината ми. Успокоих милото, послъгвайки, че нищо ми няма, за да е спокоен докато ми суши и после изправя с пресата косата . Така след като бях готова, а багажът ми за родилно незавършен, милото оправи и него . И вече на площадката пред апартамента си позволих да се свия на земята от болка . Таксито караше бавно и през дупки, за да ми е по-болезнено ! В родилно направо нахълтахме (към 19:20 часа), защото не видяхме, предвид болките ми, че имало звънец. Там "любезно" ни накараха да се върнем и да го натиснем ! Не ми повярваха, че съм с контракции на минута и ме оставиха в забвение за десетина минути. Понасях ги сгърчена на земята. Все пак болеше по-малко, отколкото като ме сложиха да легна и ме вързаха към апарата за тоновете. Тогава болките бяха непоносими! Добре, че отидох късно, за да мина само с 2 проверки за разкритие . Зарадвах ги с готови 7см . Убедително ми показваха, че в неделя вечер не им беше до родилки. Пукнаха ми водите, които, слава Богу, бяха бистри и странно много им се харесаха, та чак мислех, че ще ги и вкусят. Толкова им се радваха ! Тогава болките ми станаха различни. Някак си ме караха да напъвам, но вече не бяха така парализиращи. Все пак бяха много гадни. Молех ги за упойка, но ми отказаха. И понеже нито веднъж не извиках от болка, ми обясниха, че явно не ме боли и едва ли не само се правя. Система ми включиха чак на магарето като раждах. Въпреки че не съм с тесен таз и вървях почти всеки ден по 10 и повече км през цялата бременност и до последно преди да родя, не постигах успех с напъните. Сигурно поне 30 направих, но само се изтощавах след всеки следващ. Имах чувството, че раждам цяла вечност. Тогава се намеси лекарката, която 3 пъти легна на корема ми, но не постигна успех. Болката от натиска беше МНОГО ГОЛЯМА!!! Насърчаваше ме да дам всичко от себе си за следващия напън, че да не се налагало форцепс. Събирах сили дълго време, а после... тя даде всичко от себе си да разбера, че само изглежда слаба, но тежи доста! Очите ми щяха да изскочат... Загубих въздух, а за малко щях да загубя и съзнание... Молех се в този момент бебето да излезе... Нямаше да имам сили за 5-ти път... Усетих пъпната връв между краката си... Стисках силно очи, за да не изскочат, защото усещах, че сякаш ги губя... Не отворих очи да видя бебето, а се молех да не ме боли повече... Чух, че го отнесоха в реанимация и че ще ме шият и треперех в очакване на още болка... Но... ме приспаха и всичко приключи ! Бебето се роди в 20:25 часа. Общо 1 час престой в предродилна и родилна .

А тази упойка беше най-странното нещо в моя живот! Все едно имах дежавю и дори усетих как ми правят двата шева след като излизах от упойката. Явно съзнанието записва моменти и ги възпроизвежда със закъснение. Така си обяснявам това, което преживявах там. Дори не мога да си дам сметка преди или след упойката ми поднесоха бебето да го целуна, а помнех само меката му и топла бузка . Помнех всичко, което ми разказваха там за него, но не бях сигурна дали наистина са ми го казали. А тази упойка ме наспа за нощи преди и след раждането . И трите дни в родилно бях кукуряк. Не знам дали съм спала общо 5 часа до изписването. Добре че бебетата ги носят на другия ден, а на мен даже след 24 часа, защото не беше като в разказите на други родилки да стана като нова след 3 часа. Определено нямах никакви сили за себе си през тези 24 часа, а за да гледам бебе дори не искам да си представям. Не можех да ставам, да сядам, да се движа... Болеше дори докато лежах... Да, щетите от естественото раждане се компенсират с всеки изминал час, но са доста повече от 3. Отне ми цяла седмица докато мога да сядам нормално на дупето си. А за хемороидите дори не бях разбрала, че са екстра към такова раждане . Е, разбира се, че за всяка жена е различно, но за мен протече точно така. А докато раждах си мислех, че едва ли ще добия смелост да повторя близките поне 10 години. Но чак след седмица, когато напълно се възстанових, бях готова и за догодина . Наистина се забравя (при мен със закъснение), но пак бих родила точно така, ако имам избор. Свекърва ми нарича раждането "сладка болка", но аз твърдя, че няма такова нещо като сладка болка. Трябва да си мазохист, за да мислиш така . Сладък е резултатът, който спи в момента в кошарата си , а болката е просто УЖАСНА!!!

Мария, благодаря за разказа ти!!! Някак си обаче, ако можех щях да се откажа да раждам, но няма накъде!! Няма какво друго да ти кажа, освен да се наслаждавате на страхтните мигове сега....

Мили, последното нещо, което бих искала, е да се отказваш, дори и да има накъде ! Недей, защото наистина няма да съжаляваш! А наистина не знам дали е по-добре или напротив, ако човек знае каква е болката. Но за второ раждане така или иначе ще знаем . Но съм сигурна, че все пак ще е различно и 5 пъти да родим. Няма как да преживяваме подобен момент по един и същ начин . Само дето знам от сестра ми, че роди второто по-трудно, което е в разрез с твърдението, че всяко следващо е по-лесно. Просто няма гаранции за нищо и май в това е тръпката, защото се надяваме на "промоции" .

Alannah много хубаво си разказала . Радвам се, че вече си добре и много да го нагушкаш бебко.

И разказът ти е страхотен и вдъхва малко кураж, благодаря ти!

Честит син,Alannah!Да ти е жив и здрав!

Радвам се че си добре Миме!  целувки от нас! 

Честито момченце!Всички да сте живи и здрави!
Изправи ми косите с този разказ, а това с изправянето на косата направо ме  разби- мъжът ти е герой, моят щеше да ме набие, ако в този момент го накарам да ми изправя косата