Абе то урочасването не е научно даказано, ама колкото и да се старая да не се поддавам, частица от мене си вярва. Мама ми е казвала, че като съм била мъничка съм била много лъчезарно и контактно дете. И като сме пътували при баба в Сандански с влака, аз съм си приказвала с цялото купе. И всички хора много са ми се радвали. И като отидем при баба една темперетура, едно повръщане. Баба казвала "детето е хванало очи", ама мама не й е вярвала. И един път е било много страшно и тогава баба ми е изгасила въглени - не знам дали сте чували за такъв ритуал. В една чаша с вода се слага босилек и дървен въглен от печката. Мие се лицето и очите и се отпива. И мама колкото и да не е вярвала разправя, че в момента, който баба ми е измила лицето всичко ми е минало. От време на време го правя, босилек не слагам, а и въглените ги заменям с три кибритени клечки - изгасени в чаша с вода. Ако не друго помага за мобилизиране на духа.
Синьото манисто с оченце се нарича "Ръката или окото на Фатима". Фатима е била дъщеря на Мохамед. Евреите също го имат - наричат го Окото на Мириам. Имаше го нещо и в християнството, но не си спомням точно по какъв начин. Червеният конец, окото и всички талисмани, които се носят имат следния смисъл - да съсредоточават погледа на човек и да обират енергията - положителна или (най-вече) отрицателна. Използват се силни цветове - синьо, червено, защото те задържат погледа. В българската народна традиция такава роля е играела червената китка на главата на жените.
Днес спокойно можете да замените всички тези талисмани, като носите едри и набиващи се бижута - вършат същата работа. Аз така правя, но не само заради това, а и защото такива харесвам. Човек иска да гледа в теб, ама гледа в бижуто. И така...
Аз май много се отплеснах, ама тематиката ми е интересна
