Аз съм качила 1кг. от както започнаха да ме теглят на ЖК,обаче да си призная още в началото на бременността качих около 5(макар да казват че не ми личи),само защото спрях да спортувам.Мислех,че ще напълнея много,но засега слава бого съм добре,даже ми се чудят как не ми личало,но аз като гледам направо имам чувството,че за 2 дни ми порасна корема

Момичета аз по принцип се чувствам много добре и ми се искаше да си работя още,но работата ми взе да става доста напрегната и отговорна,а за беда колежката ми е или в болничен или в отпуск, или до банката, или на лекар....всяка сутрин закъснява с по час

и вече много взех да се ядосвам.Ето сега пак стана напечено и само ме изчака да се върна от болничен(7 дни от как съм бременна) и то още подсмърчам и хоп-10 дни болничен си взимала,че кръста я болял

И вече се чудя какво да правя.....,все пак спокойствието ми сега е най-важно.Как може да има такива хора незнам.Аз колкото и да имам доброто намерение да стоя и да съмв полза до последно,тя грам не ми влиза в положението

И изобщо забелязвам едно доста странно отношение на жените към бременните

от сорта "и какво предната на твойто място забременя,сега и ти...." или "и кой сега ще върши твоята работа?"

Извинете ме за негативните емоции,ама имах нужда да си излея мъката и недоумението към женската злоба.Ами че аз съм на 28 почти и вече година и нещо си върша работата повече от съвестно,та те какво очакват-да остана стара и самотна мома заради "тиквения медал" ли
