Мили, добре дошла!
Специално заради вас съм влизала в дългата почивка тук 
Чакаме те със снимките и разказчеее 

Мили, добре дошла Радвам се, че въпреки всичко случило се си с позитивна нагласа
Стискам палци скоро да изпишат Кристиянчо и да се гушкате тримата спокойно у дома? А колкото до това дали ще се справиш - повярвай ми всичко ще се нареди, майчиният инстинкт е толкова силен...
Целувки и прегръдки от нас (специални поздрваи и от Боби имаш ) и чакам да ни разкажеш по-подробно за големия ден 

Мили добре дишла макар и без  Крис но и това ще стане  скоро пожелава бързо да се оправя малкия мишок и да си го прибирате у дома че и ние да се радваме 

Мили, страхотно е, че са те изписали! 
Надявам се, че се чувстваш добре, а още повече се надявам, че много скоро двамата с Ивчо ще си гушкате бебе Крисчо вкъщи. 
А колкото до това, дали ще се справиш - ти си толкова положителен човек, влагаш толкова много любов във всичко, което правиш, така че просто няма начин да не се справиш. Сигурна съм, че ще си невероятна майка и Крисчо ще расте здрав и щастлив в прекрасното ви семейство!   

Мили, страхотно е, че отново си сред нас и най-вече че си изписана от болницата.  Дано скоро и Криси да е с вас, да си го нагушкаш силно и много да си го нацелуваш  Чакаме с нетърпение разказа ти за раждането, като те знам колко талантлив разказвач си, със сигурност ще е интересно. 

Мили, добре дошла 
Нямам търпение вече да прочета как е протелко всичко и да видим новия член на форума 

Мили честита ви първа рожбичка  Нека малкият Крис расте здравичък и много щастливо дете.Много да ви слуша и радва.Сега ти пожелавам час по-скоро да си вземете малкият дребосък вкъщи.И те чакаме с разказчето 

Миличка Мили , добре дошла!!!
Дано колкото се може по скоро да се гушкате с бебчо, да ви е жив и здрав миличкия! Не се притеснявай въобще дали ще се справип - ще видиш , че ще се справиш и то перфектно , ще си най-добрата мама!

Мили ще чакам да разказваш!!! Хайде дано днес имаш хубави новини и по-бързо да си го прибереш Криси!!!

Здравейте отново!!!! Много ви благодаря за топлото посрещане!!! Много сте милички всичките!!!
Днес като бях при Кристиянчо разбрах още хубави новини, вече не е в кувиоз, а в легълце и е наддал с 100 грама от раждането!!! Дано скоро си е с нас!!
Сега за раждането....
В събота на 02.05.2009г. не почувствах нищо по-различно. Ходихме на обяд на китайски ресторант с нашите, разхождахме се, пихме кафе в брат ми. Като се прибрахме към 18 часа започнах да усещам нещо като болки преди цикъл, но съвсем леки, на около 20 минути. Но реших, че май ще е това...ще раждам! Станаха малко по-бболезнени и по-чести, обадих се на Жекова, тя каза да и звънна като станат на 6-7 минути! Това стана към 21.00 часа. Нашите вече бяха в нас и тръгнахме към болнцата!
Там ме приеха с вече по-силни болки и доста по-начесто. Прегледаха ме, имах 4-5 см разкритие. Направиха ми клизма и ме отведоха в предродилно, вклучиха ми система. Нашите и Ивчо останаха да чакат в болницата, после и майка му и брат му дойдоха. Към 22.40 ми спукаха мехура и тогава бболките станаха страшно силни. В 23.00 дойде анестезиолога и ми сложи епидурална упойка, тогава вече нищо не чувствах и даже се разходихх да видя нашите! Междувременно родиха две циганки преди мен, така бързо стана всичко при тях...и успяхх да видя какво е да родиш, че после нямаше как да гледам аз как раждам!!! Накрая ме сложиха и мен да раждам, но от епидуралната болките бяха притъпени, определенно ги чувствах силни и усещах кога да напъвам, но не напъвах правилно, а в лицето и очите, затова бях после като анимацинен герой, подухнала цялата, с червени очи....Та така с напъването, лекасрката ми се караше, аз вече ревях, че не мога да напъвам....По някое време извикаха и Ивчо, нали искахме да присъства на раждането, аз нямах сили за нищо, само го мернах в далечината! До последно Крстиянчо беше от моя отбор и не му падаха тоновете, но понеже много се забавихме Жекова ме сряза мало отдолу и с лакът ми натисна корема, за да може бебето да се роди!!! В началото не изплака и започнаха да го аспирират, ние с Ивчо много се уплашихме и потахме дали е живо, но ни успокоиха, че е доббре, после изплака и те бързо го занесоха в неонатологията, та аз само го мернах...

Продължавам....след това пуснаха и майка ми за малко вътре, след което аз не знаех на кой свят съм... После и плацентат падна, зашиха ме, аз не чувствах нищо заради упойката. Полежах там на масата 3 часа за наблюдение, след което почти не колабирах докато ме карат да седна на една количка, та едва ме свестиха със студена вода. Към 4.30 сутринта ме сложиха в стаята за интензивно наблюдение и след 1 час ме събодиха за някакво изследвания и т.н. Бях с катетър, но вече ме отпускаше упойката и шевът много ме болеше. Бях и мнго отпаднала, до вечерта не можех да ставам, седнех ли налеглото ми ставаше зле. Хемоглобина ми беше много нисък и ми назначиха за 07.05 преливане на кръв....така мина първия ден!
На втория ден сутринта ми казаха, че бебето е получило гърч и ще го преведат в Центъра по педиатрия, казаха, че това е от трудното раждане и аз се побърках, такъв рев му дръпнах, че не съм успяла да му помогна и че аз съм виновна....Цял ден нашите тичаха по болниците, а аз от бболницата разбирах какво става. До вечерта положението беше овладяно и беше ясно, че имаме някаква инфекция. Нямаше му нищо на мозъка иаз се поуспокоих....От тук насетне си лежах в болницата на антибиотик, преляха ми кръв, молех се за сина ми и се оповавах на оптимизма и късмета ми и се надявах да съм предала на Кристиянчо от силата си!!! Постепенно се съвзех и нямах търпение да ме изпишат! До днес бях виждала бебчето само веднъж, преди да го преведат в другата болница и така плаках пред кувиозчето му...
И ето ме сега на крака, готова да се грижа за него...
Ивчо през цялото време беше до мен и тичаше при бебчето. Винаги съм знаела, че е най-страхотния, грижовен и нежен мъж, но сега се убедих!!!
Може би съм пропуснала доста неща, но както казват хората, забравя се болката, но после притисненията и всичко останало ще помня по-дълго!!!
Целувки на всички и ще ви държа в течение! Сега ще сложа снимки от моето изписване, но вече в нас! Нямам снимки на Кристиянчо за съжаление.
Иначе пораженията не са големи, нямам стрии, свалила съм 8 кг след раждането и ми остава още 8 кг за сваляне, които май ще свалям със спорт, че заради кърмата, която уж ми идва, но да видим дали ще имам, че гърдите са ми през цялото време меки, цедя се..., трябва да се храня, поне засега и аз да укрепна, пък по-ната може да се мисли за разделно хранене поне! Но не се притиснявам, милото ме хареса на същоте 61 килограми, така че, здрави да сме, другото са бели кахъри....

Пожелавам ти съвсем скоро да си вземете Криси!!! Треперят ми пръстите от вълнението, което изпитах, знам колко е трудно да го гледаш отстрани и да не можеш да го пипнеш. Изживявала съм го, болката е неуписуема, силно те прегръщам!!!! Ако имаш нужда от нещо пиши!!!

Мили и мен ме побиха тръпки от емоциите покрай раждането ти...мама героиня си -но и аз никога не съм се съмнявала в теб
Радвам се че сте добре с бебчо и че скоро ще си го гушкате сладура
Да знаете че сте в мислите ми