1.Кой е любимия ти цвят и с какво го свързваш?Нямам любим цвят, май всички са ми любими

. В гардероба ми няма дрехи с повтарящи се цветове, защото не съм постоянна в любовта си към цветовете. Но в момента налитам на светло зелено и тъмно розово-лилаво

.
Само не съм фен на черно.
2.Имаш ли осъществима мечта?Осъществима или осъществена?!
Те моите мечти са едни мечти

. Много са прозаични и лесно осъществими. А пък не съм човек, който прави планове, схеми и се вижда години напред. По-скоро фантазирам, отколкото мечтая.
3.Коя е работата , която би работила с удоволствие?Учителка по математика до обяд, а следобед да съм в собствената си книжарница-библиотека, предлагаща ароматно кафе и завладяващ роман

- това може да мине за мечта, а?!
4.Четеш ли книги , имаш ли любим автор?Чета

, но не мога да кажа, че имам любим автор. В момента чета Паула на Изабел Алиенде. Предните три пак бяха нейни

Между другото сигурно 2-3 години нищо не бях чела /освен рекламните брошури в пощата/, но ми подариха Ева Луна и от там като се почна едно четене...
Иначе като ученичка не пропусках седмица без да мина през библиотеката - вземах хем за мен, хем за баба ми книги и голямото четене вървеше с пълна пара

.
5.Как би описала себе си като човек ?Мисля, че съм лесен човек.В смисъл, че не се вземам сериозно, не си придавам важности и не държа всичко да е на всяка цена. Старая се да съм коректна с хората и да не преча до колкото мога. Не държа да се харесвам на всеки, защото и аз се дразня от някои хора, но гледам да игнорирам. Много държа ни личната си свобода и пространство и обичам да оставам сама.
Мисля, че съм в повече уважителна, но съм отгледана от баба ми и дядо ми и ми останало от тях.
Ако можех по-малко да плача, или поне само за хубавите неща

.
Странното е, че всичко се променя и хората най-вече. Ако ме беше питала преди няколко месеца сигурно друго бих ти казала, или друго щеше да ми е приоритетно. В момента това са нещата, върху които се замислям за себе си.
6.Мнението ти за истинските приятели, имаш ли такива според теб?

Не знам дали имам. Аз май повече разчитам на себе си и приятелствата ми са за весели моменти. Май не е хубаво това?! Някак си не ми идва, когато имам проблем да потърся приятел или роднина /особено роднина/. Иначе с много хора мога да си говоря с часове, да се хилим и забавляваме, даже и години да не сме се виждали.
7.Най-смешната случка , която се сещаш в момента? Бързо бързо 
Първо се сетих за една простия

. Беше преди няколко години, когато работих в една фирма и всички колеги бяхме от Студентски град, на един акъл и хал

. Шефката ни беше голям дразнител и то обикновено, когато врагът е общ, персоналът е единен

. Един ден колега ме видя с китка /за някой подарък/, аз слизах от автобуса, а той се качваше и ме попита за кой е. За няколкото секунди се изцепих, че е за шефката, понеже утре има рожден ден. И нали мъжете не са клюкарки познайте....На следващият ден отивам нещо да я питам тая нашата шефка, а тя говори по телефона "Честото бебе, Стефчо, .....ама какъв рожден ден, защо всички ми честите?!” Въпросният колега Стефчо беше разгласил на всички за шефския рожден ден, а в този ден му се роди и дете . И нали беше един от най-големите й фенове, се бил изцепил, че е много щастлив, че детенцето се е родило на нейната дата

.