честито Ели! Прелестна е Теди, като кукличка! 

Ех колко е хубаво вече у дома  Сладката Теди вече си е в нейното легло, мама и тати я гушкат и и се радват. Гледкайте си я и да ви е жива и здрава. Да папка и да порасне голяма красавица.

ето и как се появи нашата принцеса !!!

в събота си легнахме, нямах абсолютно никакви признаци, че нещо ще се случи !!! в неделя сутринта в към 5.30 ч. започнаха да ми изтичат водите , но не наведнъж, а на порции, в началото много малко и за това изчаквах, после и по повече, и вече беше към 8ч. и се обадих на лекарката ми, разбрахме с в 10 ч. в родилното !!! много се шашнахме с Румен  . Нищо не беше готово, нито стаята, всичко беше в кашони, багажа за болницата не беше събран, добре, че поне всичко вече бях накупила. Аз много бях нервна,  милото потъркваше ръце и не можеше да повярва, че ще гушкаме вече бебенце. Пуснах си един душ и потеглихме към болницата. От там преглед да разкритие - абсолютно никакво, наистина е гадно като те проверяват за разкритие, за всичките изминали часове нямах нито една контракция. Казахме на мъжа ми да си тръгва и да дойде след 2 ч. да видим какво ще е положението, тъй като решихме да изчакаме 6 часа от започването на изтичането на водите. През това време ми направиха клизма (не е толкова страшно), гледаха ме ехографа - малката изобщо не беше се смъкнала и лекарката каза, че някъде 2400-2600. Милото пак дойде, но пак му казахме да си тръгва и да дойде вече след 15ч. и че ще има бебе преди да се стъмни. Стана 12ч. сложиха ми система с окситоцин, последваха след около 30 мин. няколко контракции "средна хубост", през цялото време слушахме тоновете на беба, последва пак проверка за разкритие и пак нямаше абсолютно никакво и никаква родова дейност, стана 13ч. , тоновете взеха да намалят, а контракциите същите. Лекарката реши, че няма смисъл да чакаме повече, все пак беше и неделя, всички са дежурни на повикване и веднага се събра екипа по спешност . Пуснаха ми системите за операцията и контракциите се изгубиха съвсем, сложиха ми катетъра , беше малко неприятно, но и това мина, треперех вече цялата като лист  , не мжех да спра. Отправихме се  към операционната. Преди това успях да се обадя на милото, че ще ме оперират. Сложиха ми упойката, която много боли - бях с епидурална. Стоплиха ми се краката най-накрая  иусещах вече как ме мажеха с йод. Започна да ми се гади, постоянно говорих с анестезиолога, след 5 мин се почуствах много добре, говорихме си с него, за времето и т.н. и точно 15ч. на 15.03.2009 г. извадиха нашата кукла 2500 грама , 47 см, вече не можех да сдържам сълзите си и вълнението  , показаха ми я и веднага я закараха за изследвания, че е мъничка. Беше два дни за о няколко часа на кислород . Операцията ми стори много дълга, но продължи до към 15.45 ч. Оказа се, че сме направили правилния вариант за секциото, тъй като, малката беше тръгнала с рамото напред, два пъти увита пъпна връв,  съдовете ми били много кървящи и ако е било нормано раждане, съм щяла да изгубя прекалено много кръв и матката ми вече била много изсносена и имала няколко възелчета, което така и не ми стана ясно какво точно, но след месец тръгваме по лекари !!!! Всичко това го чувах по време на операцията и само се молех да мине.  Изкараха ме от операционната милото и свеки бяха в коридора - целуна ме  , а аз не спирах да плача от вълнение, вече бяха видяли малката и бяха много ухилени и щастливи  !!!!! след 10 мин започнах да усещам изтръпване и болки !!!! биха ми обезболяващи, но мен много ме болеше самото свиване на матката !!! много бързо се раамърдах и вечерта даже се опитвах да се обърна на една страна, но много ме болеше. Вдигнаха ме след 24ч., е това вече беше голям зор, тъй като ме дръпнаха малко рязко, но всичко отминаваше със всеки изминал час, на другия ден вече свободно си се разхождах, бързо се изморявах, но с почивки и упоритост всичко става. Донесоха ми малката, за  съжаление нямах кърма, но гърдите ми бяха адски надути и твърди  и боляха, биха ми инжекции за отпускане на каналите, но ефекта нулев, много ме боля, но с хомеопатични и разтривки и компреси всичко се размина !!! Вече сме си вкъщи, гледам почти само аз да си гледам малката , но без помощ трудно ще се справя. Утре ще ми махат и конците . Еми това е моята история за раждането на Теди. Всичко отминава наистина много бързо , но все още спомена ми е много пресен колко много притеснение и сълзи имаше, разбира се и ЩАСТИЕ .   

О, Ели, аз къде съм бляла досега, чак сега видях, че вече гушкаш принцеска Теди...
За одисеята, която си преживяла...Господи, нямам думи, четях и сякаш го преживявах с теб.
Миличките...колко сте се измъчили.
Важното е, че всичко е преминало с успешен край и вече се гушкате у дома при гордия татко и че си имате и помощници.
Нека малката кукла расте здрава и жизнерадостна, а ти да се възстановиш възможно най-скоро и проблемите да се окажат някакви незначителни дреболии, з акоито не е имало смисъл да се притесняваш. 
Целувки и прегръдки и на двете ви! 

Много се развълнувах!!! Спомних си моето раждане !!! Много са вълнуващи тези моменти, никога не се забравят!!! Важното сега е да се гледате, ти да почиваш колкото се може повече и многооо щастие да изпълни живота на семейството ви с малката красива на г-ца Лозева!!!

Ели мила много хубав и емоционален разказ.Нямаше как да не си припомня моето раждане макар и по-различно емоциите н всяка майка са огромни Много се радвам за вас.Ще видиш,че щом ти махнат конците ще се почувстваш съвсем различно.
За ходенето по лекари не разбрах какво точно ти предстои но се надявам бързо да мине и да е с хубав край
Целувки на теб и малката Тети от нас

Ели токова хубав разказ си написла че  наистина е било доста емоционално и то няма как да е иначе Важното е че сте си удома и всичко е минало

докато четях как си родила, Ели се разплаках и си спомних моето раждането, което беше подобно на твоето.Много мило и трогателно си го написала.

Ели,миличка,така ме разчувства Страшно се радвам,че сте зобре и двечките и сте си вкъщи Бързо да се оправяш и дано няма нищо сериозно цункам ви и двечките

Миличка радвам се , че всичко е било с happy end и сега сте добре с бебка!

еЛИ,радвам се че всичко е свършило вече,както ти казах когато се чувахме по телефона....

нацункай малката голяма бебка/вече е на 7 дни/и вече ще се виждаме с количките на разходка.....

Миличка, влизам само заради теб и специално заради малката принцеска! Честито завръщане у дома, да сте живи и здравички и много щастливи, каквито не се съмнявам, че сте с Румен.
Много се радвам за теб, макар и отдалече, следях с трепет всяка новина около теб и раждането и се разплаках, като прочетох, че вече си родила - просто много се развълнувах!
Всичко най-хубаво на света желая на цялото семейство, от сърце!!!

Еличка, малката е много нежна и сладка. И разказа ти е много трогващ  Пожелавам ти скорошно възстановяване и много хубави моменти заедно с бебка