24.03.2009 13:56
Лелее, Танче, страхотни са
нямам думи направо
благодаря 
И така .... имам малко време да ви разкажа как мина голямото събитие
На 17.03 ходих до болницата да занеса всички документи, за да може на следващия ден да ме приемат и да мине секциото. Почти не спах, както всички можете да се досетите, на 17-ти вечерта. На следващата сутрин отидохме с Пепи до болницата, а аз не знаех къде се намирам – чаках с нетърпение да дойде моментът да ме извикат, а пък времето все едно беше спряло... добре че бях първо секцио, че не ми се мисли иначе как щях да откача
Към 8.45ч. ме повикаха в операционната и започнаха приготовленията.... Държа да отбележа, че анестезиоложката (за съжаление не можах да разбера името й) беше невероятна – през цялото време стоя до мен и си говорихме. В 9.19ч. д-р Георгиев (на когото страшно благодаря, защото си свърши работата повече от перфектно) извади моето малко момче . Чух как проплака и сърцето ми направо щеше да изскочи
.... След малко, докато мен ме шиеха, акушерката донесе Жорко вече изкъпан и облечен, за да го видя – вече съм напълно сигурна, че няма по-емоционален момент от първата среща на една жена с детето й
... Казаха ми, че тежи 3550г и е 51 см, а д-р Георгиев се засмя и ми каза „Ето, видя ли, че познахме теглото... Ако бяхме изчакали до термин и над 4 кг щеше да се роди
„ Иначе малечко има мноооого коса и наистина много прилича на татко си 
.................
нямам думи направо
благодаря 
И така .... имам малко време да ви разкажа как мина голямото събитие
На 17.03 ходих до болницата да занеса всички документи, за да може на следващия ден да ме приемат и да мине секциото. Почти не спах, както всички можете да се досетите, на 17-ти вечерта. На следващата сутрин отидохме с Пепи до болницата, а аз не знаех къде се намирам – чаках с нетърпение да дойде моментът да ме извикат, а пък времето все едно беше спряло... добре че бях първо секцио, че не ми се мисли иначе как щях да откача
Към 8.45ч. ме повикаха в операционната и започнаха приготовленията.... Държа да отбележа, че анестезиоложката (за съжаление не можах да разбера името й) беше невероятна – през цялото време стоя до мен и си говорихме. В 9.19ч. д-р Георгиев (на когото страшно благодаря, защото си свърши работата повече от перфектно) извади моето малко момче . Чух как проплака и сърцето ми направо щеше да изскочи
.... След малко, докато мен ме шиеха, акушерката донесе Жорко вече изкъпан и облечен, за да го видя – вече съм напълно сигурна, че няма по-емоционален момент от първата среща на една жена с детето й
... Казаха ми, че тежи 3550г и е 51 см, а д-р Георгиев се засмя и ми каза „Ето, видя ли, че познахме теглото... Ако бяхме изчакали до термин и над 4 кг щеше да се роди
„ Иначе малечко има мноооого коса и наистина много прилича на татко си 
.................

), и вече се оправя. Имахме и проблем с кърменето, но и там има подобрение 

Покрай радостта от това, че вече си майка, възстановяването от секциото ще мине много бързо и неусетно!
Утре ми махат и конците 




