На мен най тъжно ми бе когато трябваше да правя разпределението на масите в ресторанта и сервитьора много държеше на официалната маса да сложи родителите,а аз не исках от моята страна да има само един родител

затова официална маса с родители нямаше,защото иначе пък ако бяха сами трябваше да има една малка и самотна маса за 3.
За захранването предварително бяха предупредени кое може и не може, свекърва ми ни захрани и не сме правили никакви шеги,само ни посрещна , даде ни от погачата и толкова. Умишлено нямахме танц с родителите и бях забранила всички възможни народни тъжни песни за майките.
Най - лошото е че още от самото извеждане всички представителки на женски пол плачеха вкъщи и накрая имах едни 10 минути в които крещях че ако се продължи с този рев, ще ги изгоня всички и така! Моята майка не бе с нас , но сватбата я направихме защото бе последното й желание към мен. Това бе голямо изпитание и за мен самата, целият този ден и силата с която се държах да не заплача, а по пътя за църквата си пийнах ракия на гладно и бях герой.