Да се запиша и аз с каквото инфо мога.
За [
b]прибори, особено ножове. Не съм се оглеждала много за марки, защото "чеизът" ми ги даде.

Обаче, мога да кажа следното:
"Solingen" е нещо, което определено си заслужава. Баба ми не е сменяла ножовете си вече 50 години, майка ми 30, аз не нам колко ще ме изкарат. Като съм гледала цените мисля, че са добро съотношение качество-цена, като се има пред вид, че ще ги ползваш доживот. Естествено има разни английски, сребърни прибори, ама там опит нямам, щото цениците са, кхъм...

Иначе ми харесват, де.

За
тенджери. Ами и моите са от тези турско-китайско алпакените със стъклените капаци. Доволна съм.
Но...доколкото знам има алпака и алпака. Тези, които и аз ползвам, всъщност се продават за алпака, но са... ъм, пак някаква неръждавейка с покритие от..хъм...дали беше хром или нещо друго ще излъжа. Важното е, че май не са много добри за здравето. Спомням си, че покрай скандала с меламина в млякото, казваха, че ако то се вари в тези сафир-ките, меламинът реагира с метала и тогава се получава всъщност жестоко отравяне. Освен това са и доста малотрайни. (Направила съм разлика между алпакената тенджера на майка ми и моите.)
Fissler , за които писахте по - горе са наистина много скъпи. Те, обаче, ако не се лъжа, произвеждат професионални неща и затова цените им са такива. Иначе са страхотни, тях все си ги зяпам. От това, което аз съм гледала. При тях двойното дъно е малко по - дебело, малко по - тежко и, може би ще завира с една идея по - бавно от Сафир-ите. Обаче си е качество. Пък и любимият ми готвач, все пише, вземете купа или тенджерка с тежко дъно и....

Тотално съм се
отказала от всякакъв вид
емайлирани съдове, не само тенджери, защото вече в България не се продават качествени такива, а емайлът е извънредно опасен, когато не е спазена до буква технологията.
За
чинии, чаши и сервизи. За стъкло и стъклоподобни, уха..... инфо и опит колкото щеш.
Дуралексовите неща не ми харесват заради цвета им, но иначе са практични и страшно хубаво се мият.
Луминарк са ми фаворитите. Каня се да си подаря едно такова, като приключа с чупенето на сервизите от чеиза. Красиви са, лесно се мият и не са тежки. Е, като не са тежки лесно се и чупят, ама ще внимаваме.
Стъклени и кристални работи. Голям фен съм на две марки.
"Бохемия", когато имам парички и
"Пашабахче" когато не съм склонна да си опропастявам бюджета, за да си начеша крастата.
Предимствата на "Бохемия": Отлична прозрачност, тънки и леки и много, ама много красиви. Освен това сравнително добра цена за качеството. Е има и по - гъзарски и скъпарски, ама аз си обичкам тях.
"Пашабахче": евтини, здрави, практични, удобни. Освен това винаги като се подредят красиво масата засиява, независимо, че не са "престижна" марка.
Също напоследък съм се зарибила по едни холандски, ама името така и не мога да го запомня, които се продават в "Практикер" и "Бриколаж". Те са също с отлична прозрачност, фини и красиви и на нелоша цена.
Тави и гювечи.
Тави за печене на сладки и форми за торти и кексове. Тук признавам една единствена фирма.
Тенекеджията на женския пазар.

Най - доброто нещо за сладки и сладкиши е тенекиената тава. Правих си ги по размер за моята си печка.
Тавите за ястия съм ги преквалифицирала в огнеупорно стъкло. Предимствата на огнеупорните тави, тенджери и гювечета са, че се мият лесно, а ястията се задушават като в калени съдове. В емайлирана тава или гювеч не стават така. Тук фаворитите ми са:
"Симакс" (май е дъщерна на "Бохемия"). Те са по - качествени.
"Пашабахче" - по - лошо качество. Трябва да призная, обаче, че досега с нито един съд на тези две марки не съм имала проблеми.
Тигани: "Ура!" за
"Тефал". Откакто съм си купила го ползвам за абсолютно всичко и е перфектен. Особено е перфектен за мързела ми, защото всичко е лесно.
Е, стига толкова, дано съм била полезна с нещо, че трябва и да се работи, щото тенджерките и тавите, трябва да се пълнят. И дано не ядосам някого с дългия пост.
